Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 5026 / 2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Г. Б., притежаващ [ЕГН], депозирана чрез адвокат В. С., със съдебен адрес гр. Бургас, ул. "Х. А. , №1, против Решение № 426/30.03.2022 г. на Бургаския административен съд, XXII - ри състав, постановено по адм. д. № 1839 по описа за 2021 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на Г. С. срещу РА № 02000220001742 - 091 - 001/29.03.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас, ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение №94/24.06.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, в която на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 5808 лева и лихви за забава в размер на 2827,12 лева за периода 2014 г. - 2016 г. и задължения по ЗЗО в общ размер на 111,69 лева, представляващи лихва за забавено плащане на невнесени в срок здравни осигуровки за самоосигуряващо се лице. В полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 767,34 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди, че целият му доход за ревизирания период е само от трудовата му дейност като морско лице на борда на кораб, което не е променено. Дължимостта на данъка е само за местните лица, каквото жалбоподателят не е бил през 2016 година. прави възражение за изтекла погасителна давност. Заключението по ССчЕ е оспорено.

Ответникът по КЖ - Директорът на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП я е оспорил с писмен отговор, депозиран от процесуален представител.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл.218 АПК прецени КЖ като допустима и неоснователна.

По делото е установено следното: Производството е образувано със ЗВР № Р - 02000220001742 - 020 - 001/25.03.2020 година, изменена с последващи заповеди. С РА на Г. Б. са определени следните задължения:

- По ЗДДФЛ: За периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. данък в размер на 617 лева и лихва в размер на 370,33 лева; За периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. данък в размер на 254 лева и лихви в размер на 126,59 лева; За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. данък в размер на 4973 лева и лихва в размер на 1959,87 лева.

- По ЗЗО за самоосигуряващо се лице: За периода м.03.2014 г. - м.07.2014 г. здравни осигуровки в размер на 59,65 лева и лихви 39,92 лева; За периода м.10.2014 г. - м.12.2014 г. здравни осигуровки в размер на 38,11 лева и лихви 23,88 лева; За м.05.2015 г. здравни осигуровки в размер на 9,94 лева и лихва 6,14 лева; За периода м.05.2015 г. - м.12.2015 г. здравни осигуровки в размер на 132,56 лева и лихви 69,61 лева; За м.01.2016 г. здравни осигуровки в размер на 1,65 лева и лихва 0,85 лева; За периода м.05.2016 г. - м.10.2016 г. здравни осигуровки в размер на 93,64 лева и лихви 41,23 лева. При административното обжалване РА е отменен за здравни осигуровки и лихви за перииода м.03 - м.07.2014 година и за м. 01.2015 година. В резултата на това РА е потвърден в частта относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., ведно с лихвите за забава, както и в частта относно определените лихви за забавено плащане на дължимите осигурителни вноски за периодите м.05.2015 г. - м.12.2015 г., за периода м.01.2016 г. и за периода м.05.2016 г. - м.10.2016 година.

Установено е, че Г. Б. притежава свидетелство за правоспособност за корабен електротехник, издадено на 27.10.202 година и валидно до 14.10.2020 година. Лицето притежава моряшка книжка, издадена от Морска администрация - София на 29.10.2013 година и валидна до 29.10.2023 година. Съгласно справката от Морска администрация Г. Б. е бил на кораби под флага на Малта за времето от 10.10.2013 г. - 16.03.2014 г.; Под флага на Гърция за времето от 03.07.2014 г. - 23.10.2014 г.; Под флага на Малта за периода 19.01.2015 г. - 23.05.2015 г.; Под флага на Бахама за периодите от 04.01.2016 г. - 09.05.2016 г. и от 27.10.2016 г. до 06.03.2017 година. Корабоплаванията са осъществени въз основа на сключени индивидуални трудови договори с работодателите. Приложени са договори за посредничество и съадействие за намиране на работа. През ревизирания период Г. Б. е получавал единствено доходи от трудовите си правоотношения като моряк. В обясненията си, РЛ е заявило, че не е заплащало данъци и осигурителни вноски. Същевременно в приложените индивидуални трудови договори е записано, че собственикът на кораба не носи отговорност за плащанията на социално - осигурителните вноски за пенсионен фонд, вноски за съюза или ДОД, които морякът може да дължи. През ревизирания период Г. Б. е прекарал през 2014 г. 188 дни в плаване и 177 дни на суша; През 2015 г. - 125 дни в плаване и 240 дни на суша; През 2016 г. - 193 дни в плаване и 173 дни на суша. Лицето не е подавало ГДД за получени доходи по реда на българското законодателство. Приходните органи са констатирали, че Г. Б. е местно физическо лице на основание чл.4, ал.1 ЗДДФЛ, имащо постоянен адрес в България и чийто център на жизнени интереси се намира в България, т. е. Бойчев е задължено лице за данъци за придобити доходи от източници в РБ и в чужбина - чл.6 ЗДДФЛ. Преценено е, че сключените от Бойчев договори попадат в хипотезата на пар.1, т.26, б. "е" ДР на ЗДДФЛ. Счетено е, че Бойчев е бил длъжен да подаде ГДД, на основание чл.50, ал.3 ЗДДФЛ, като годишната данъчна основа е следвало да се определи по реда на чл.24 и чл.25 ЗДДФЛ. , като от облагаемият доход се удържат осигурителни вноски, за сметка на ФЛ. Относно доходите, получени през 2014 г. и през 2015 г. РЛ е имало качеството на "Морско лице" по смисъла на пар.1, т.54 ДР на ЗДДФЛ, а относно 2016 г. не е имало такова качество и не е приложено облекчението по чл.25, ал.3 ЗДДФЛ. Преценено е и, че Бойчев е задължено лице, като на основание чл.33, ал.1, т.1 ЗЗО, съответно предвид съдържанието на Регламент (ЕО) №883/2004 г. и Регламент (EО) №987/2009 г., за периодите, в които РЛ подлежи на осигуряване в друга държава - членка, не е задължено за осигурителни вноски в НЗОК. През периодите в които лицето е било на суша, то дължи осигуровки за здравно осигуряване, определени по реда на чл.40, ал.5 ЗЗО.

По време на съдебното производство е изготвено заключение по СИЕ, като в съдебно заседание експертът е направил уточнеия по поставените му задачи.

Въз основа на гореизложеното административния съд е направил обоснован извод за законосъобразност на административния акт. По силата на предвиденото в чл.4, ал.1, т.1 и т.4 вр. с чл.4 ЗДДФЛ местно ФЛ е лицето, имащо постоянен адрес в РБ или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Обоснова е прието, че интересите се определят съобразно семейството, собствеността, мястото от което се осъществява трудовата, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява дейността си. По делото е доказано, че Г. Б. е закупил през ревизирания период в РБ имущество, направил е разходи за ремонт на жилището си, полагал е грижи за своето семейство. Ревизираното лице е почивало на територията на РБ, където се е зъвръщал винаги след преустановяване на трудовите му ангажименти извън страната. Видно е по делото, че Г. Б. притежава постоянен адрес в РБ, както и центъра на жизнените му интереси е в България. В контекста на тези мотиви е без значение за резултата по делото, за какъв период Бойчев е отсъствал от РБ при изпълнение на задълженията му по трудовите договори.

Касаторът неправилно се позовава на чл.6 от Закона за дискриминацията, каквато не е установявана по отношение на него в процесното дело с предмет оспорване законосъобразността и обосноваността на РА. Неоснователно се твърди също така, че установените задължения са погасени с 5 - годишна давност по чл.171 ДОПК. Относно задълженията по ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г., давността е започнала да тече, считано от 01.01.2016 г., съответно изтича на 01.01.2021 година. Първата ЗВР е връчена на 25.03.202 година, т. е. преди изтичане на погасителната давност. По отношение на задълженията, включително лихвите, издателят на акта е посочил основанието по чл.162, ал.2, т.9 ДОПК. Във връзка с изясняване качеството "морско лице", приходните органи са изискали от РЛ писмени документи и обяснения. В представените копия на договори съществува клауза, че собствениците и дружествата не носят отговорност за плащанията за социално осигуряване, вноски за пенсионен фонд, вноски за съюза или за данък върху дохода, които морякът може да дължи. Записано е още, че всички такива плащания, ако е необходимо да бъдат извършени, се осъществяват директно от моряка. Относно Thenamaris inc и Thalatta Shipimg and marine Services, Г. Б. е заявил, че няма договорни отношения с тях.

Настоящият касационен състав споделя останалите мотиви на Бургаския административен съд, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК.

Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед резултата по делото, искането на приходната администрация за разноски е основателно. В полза на НАП - София се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 767 лева за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426/30.03.2022 г. на Бургаския административен съд, XXII - ри състав, постановено по адм. д. № 1839 по описа за 2021 г. на този съд.

ОСЪЖДА Г. Б., притежаващ [ЕГН], със съдебен адрес гр. Бургас, ул. "Х. А. , №1, да заплати на Националната агенция по приходите - София, сумата в размер на 767 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ