Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 4982/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Ипсилон“ ООД – гр.Петрич, [ЕИК], подадена чрез адв. И. С., срещу Решение № 361 от 28.02.2022 г. по адм. дело № 772/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3339#4 от 14.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. София, с който търговецът е изключен от подпомагане и е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 32 998,75 лева. С решението в полза на ДФ "Земеделие" са присъдени разноски в размер на 200,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че промяната в законодателството, свързано със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и новият 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, следва да се приеме като форсмажорно и/или изключително обстоятелство, доколкото невъзможността за изпълнение се дължи на причина, за която длъжника не отговаря. Освен това твърди, че при същите условия, но по друга мярка – „Агроекология и климат“, със заповед № 03-РД/4418 от 30.10.2018г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“ е прекратено участието на дружеството по мярката, като е прието форсмажорно обстоятелство. С тези доводи обосновава извод, че сходни случаи не се третират еднакво, в нарушение на чл.8, ал.2 от АПК. В заключение, моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на издадения АУПДВ. Претендира разноски.

Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, чрез юрисконсулт Д. Хрисотва, в писмен отговор, оспорва жалбата, като неоснователност и моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на „Ипсилон“ ООД срещу АУПДВ № 01-2600/3339#4 от 14.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. София, с който търговецът е изключен от подпомагане и е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 32 998,75 лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2012г., 2013г., 2014г. и 2015 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.

Съдът е приел, че оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, „Ипсилон“ ООД е подало Заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с УИН 01/040712/92319, с което е заявил финансово подпомагане по схема за единично плащане на площ /СЕПП/, по мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" /НР1 и по др. схеми от ПРСР. Земеделският производител е подписал собственоръчно декларация, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане /вкл. и относно мярка 211 и това, че ще извършва земеделска дейност върху площи с природни ограничения в планинските райони поне 5 години след първото плащане, съответно, че ще заявява /декларира/ същите площи, най - малко 5 последователни години, след първото плащане.

Приел е за доказано нарушението на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.

Мотивирал се е с обстоятелството, че на „Ипсилон“ ООД са изплатени по мярка 211 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., суми за четири години както следва: Първа година от ангажимента - за кампания 2012г. – 28824,97 лв.; Втора година - за кампания 2013 – 32 851,19 лв.; Трета година - за кампания 2014 – 33273,63 лв. и четвъртата година – за кампания 2015г. – 37 045,20 лв. Посочва се, същият е следвало да подаде заявление за подпомагане и за петата година, т. е. в случая - за кампания 2016 година, с декларирана мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони", но същият не е сторил това, нито е уведомил ДФ "Земеделие" - гр. София за наличието на основания за прекратяване на ангажимента.

При безспорна установеност, че жалбоподателят въобще не е подал заявление за подпомагане по мярка 211 по време на поетия ангажимент, за кампания 2016 г., без доказани форсмажорни или изключителни обстоятелства за това, то по отношение на него е приложима хипотезата на чл. 14, ал. 1, т.4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и същия се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови част от получените до този момент компенсаторни плащания. Дължимите суми се изчисляват като 25 % от получените плащания, тъй като участието в мярката е прекратено след четвъртата година.

В заключение е приел, че като е изключил от подпомагане дружеството жалбоподател и е установил публично държавно вземане в размер на 32 998. 75 лв., съставляващи 25 % от общата изплатена сума, компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.

Решението е правилно, като краен резултат, със следните допълващи мотиви:

Между страните липсва спор относно обстоятелството, че касаторът е подал заявление за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., като за кампания 2016 г. не е подадено такова заявление от „Ипсилон“ ООД. В случая земеделското стопанство на търговеца се състои единствено от предоставените по договор за аренда, сключен с директора на ОД „Земеделие“ – гр.Благоевград, имоти от държавен поземлен фонд – пасища, намиращи се в землището на с. Голешово, общ. Сандански, обл. Благоевград, за които земи, предмет на сключения договор за аренда за 5 стопански години, дружеството е подавало заявления за подпомагане по Наредба № 11/03.04.2008 г. за четири поредни години, но не е подало заявление за петата година от ангажимента.

По делото не са събрани доказателства, че договора за аренда е прекратен, нито доказателства за датата и причината за евентуалното му прекратяване. Доказателствената тежест за установяване на този факт се носи от жалбоподателя, на основание чл.154, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, доколкото черпи благоприятни последици от установяването му. В този смисъл са и дадените указания от първоинстанционния съд с разпореждането за насрочване на делото.

Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, Ипсилон“ ООД твърди само, че промяната в законодателството, свързано със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и новият 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, следва да се приеме като форсмажорно и/или изключително обстоятелство, доколкото невъзможността за изпълнение се дължи на причина, за която длъжника не отговаря.

Настоящата инстанция, счита това твърдение за неправилно.

Съгласно 15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4.

Съгласно чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2.

Самата промяна в законодателството не е форсмажорно или изключително обстоятелство, възпрепятствало бенифициера да изпълнява поетия ангажимент за кампания 2016 г. Такава би могла да бъде прекратяването на договора за аренда, извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор и от при условие, че бенефициера е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания.

Това следва от т. 1 на цитираното Решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656 от 2022 г., съгласно което: че член 47, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) № 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че прекратяването от общинска администрация на договор за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от пет години с бенефициера на земеделска помощ, отпусната по програми за развитие на селските райони на държава членка, за чието финансиране е допринесъл Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, може да представлява - „непреодолима сила" или „извънредно обстоятелство" по смисъла на член 47, параграф 1, когато прекратяването представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие, и той е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания.

След като, в настоящия случай не е установено, че договора за аренда е прекратен, вследствие на изменение на националното законодателство, нито доказателства, че бенефициера е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания, то самата законодателна промяна, не представлява „непреодолима сила“ или „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 47, параграф 1 Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) № 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г.

Неоснователни са твърденията за нееднакво третиране на сходни случаи, в нарушение на принципа за равенство по чл. 8, ал. 2 от АПК. Цитираната разпоредба изисква в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво от административните органи. В процедурата по издаване на АУПДВ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като при установено нарушение от земеделски стопанин за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, на основание чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., за административния орган не е налице друга законова възможност освен да изключи от подпомагане по тази наредба бенифициера и да го задължи да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките.

По изложените съображения, оспореното първоинстанционно решение е правилно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Възнаграждението за юрисконсулта, представляващ ответника, се определя в размер на 200 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361 от 28.02.2022 г., посатновено по адм. дело № 772/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА „Ипсилон“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес управление: гр.Петрич, Промишлена зона, ул. „Места“ № 15, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Ц. Б. III" № 136, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА