Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 5141 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на МВР – София (ОД на МВР - София), чрез процесуален представител против решение № 590/08.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2969/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е осъдена да заплати на Г. П. сумата от 500, 00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на задържане със заповед рег. № 517зз-5 от 08.02.2021 г., издадена от старши полицай в сектор „ПП“ при ОД на МВР София, както и сумата от 160 лева разноски по делото. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, в оспорваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че по отношение на ищеца е настъпила вреда и че е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната от него вреда. Възразява се и против размера на присъденото обезщетение. Иска се отмяна на решението, в посочената част и постановяване на друго, с което уважената част от исковата претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и се прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Ответникът - Г. П., чрез процесуален представител, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част на решението е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по исковата молба на Панагиев против ОД на МВР - София, с която е предявен иск за присъждане на неимуществени вреди, в размер на 1000 лева, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със заповед за задържане на лице рег. № 517зз-5 от 08.02.2021 г., издадена от старши полицай в сектор „ПП“ при ОД на МВР - София. Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него вреди били незаконното му задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, отменено впоследствие от съда като незаконосъобразно, както и уронването на доброто му име и човешко достойнство, създадения му психически дискомфорт и чувство на унижение, срам пред близки и познати, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, в периода от 08.02.2021 г. до 15.11.2021 г.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Панагиев иск за сума в размер от 500 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като размерът на обезщетението е определил при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер от 1000 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на Панагиев, с която му е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа” при реално осъществено такова на 08.02.2021 г

Неоснователно в касационната жалба на ОД на МВР - София се твърди неправилност на решението в оспорваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца и отмяната на заповедта, с която е постановено. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Несъмнено неправомерното задържане има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ОД на МВР - София, че решението е неправилно в частта с която е присъден размер на обезщетението от 500 лева, тъй като е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съдът е съобразил периода на задържането, условията при които е осъществено, съответно и отражението им върху състоянието на ищеца. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящият случай. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението, в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила.

При този краен извод и с оглед направеното искане за присъждане на разноски и възражението за прекомерност от страна на касатора, в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300, 00 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 590/08.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2969/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София ДА ЗАПЛАТИ на Г. П., [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА