Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 30, пор. № 9

КОГАТО С РЕШЕНИЕТО ЗЗД РАЗВОД СЪДЪТ НЕ СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ ПО ВИНАТА ЗЗД НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, ЗАЩОТО СТРАНИТЕ НЕ СА ИСКАЛИ ТОВА, РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО СЕ ПОНАСЯТ ОТ СТРАНИТЕ ТАКА, КАКТО СА НАПРАВЕНИ.

ПРИ ОТХВЪРЛЕН ИСК ЗЗД РАЗВОД ИМА ПРИЛОЖЕНИЕ ЧЛ. 64 ГПК.

ПРАВИЛОТО НА ЧЛ. 64 ГПК ИМА ПРИЛОЖЕНИЕ И КОГАТО ЖАЛБАТА ПРОТИВ РЕШЕНИЕТО, С КОЕТО Е УВАЖЕН ИЛИ ОТХВЪРЛЕН ИСКЪТ ЗЗД РАЗВОД, НЕ СЕ УВАЖАВА

Чл. 64 ГПК

Чл. 270 ГПК

Съдебните разноски са разходите, които страните правят по воденето на делото.

По общото правило, прокарано в чл. 64 ГПК, разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.

Съгласно чл. 21 СК прекратяването на брака става само по съдебен ред. Договорно изменение на този ред е недопустимо.

За присъждането на разноските по брачните дела съществува специална разпоредба - чл. 270 ГПК. Съгласно тази разпоредба съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина и недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всяка от тях, както са направени.

По силата на чл. 21, ал. 2 СК съдът се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това.

При това положение възниква въпросът, как следва да се присъждат съдебните разноски, когато с решението за развод съдът не се е произнесъл по вината поради това, че страните не са искали това - следва ли съдът да ги възложи на страните, както са ги направили, съобразно чл. 270, второ предложение от ГПК, или да се приложат общите принципи, съдържащи се в чл. 64 и...