Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 5162 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния представител юрк. И. З., срещу Решение № 58/07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 284/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян. С него по жалба на А. Таир с ЕТ „ЗП - А. ТАИР“, [ЕИК], адрес: О. Б. гр. Борино, [улица], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/04/1/0/01860/4/01/04/01 с изх. № 01-6500/5100#5 от 28.10.2021 г., издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на определения общ размер на публично държавно вземане от 38 716,33 лв., представляваща подлежаща на възстановяване финансова помощ, изплатена по договор № 21/04/1/0/01860 от 14.12.2017 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени деловодни разноски в размер на 2 578,60 лв. В останалата част съдебното решение не е предмет на касационно обжалване от страните по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за използване на процесния актив – торова лагуна в дейността на ЕТ, тъй като при извършените проверки на място през 2020 г. от длъжностни лица е било установено, че активът не се ползва. Според развитите съображения в тази насока, поясненията за спецификите и функционирането на лагуната са представени във фонда едва след като е извършена проверка и е установено, че същата не функционира. Счита за ирелевантно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) относно технологичното изискване за наличие на минимум 130 лактиращи крави с оглед възможността за използване на торовата лагуна. В останалата част касационната жалба съдържа оплакване, че бенефициерът не е представил в оригинал анекс № 1 от 13.07.2018 г. към договор № 21/04/1/0/01860 от 14.12.2017 г. и това безспорно представлява нарушение на подзаконовата уредба. Тълкуването и изводите на първоинстанционния съд са неправилни и стесняват приложното поле на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 - 2020 г. Отправя молба за отмяна на оспореното решение изцяло и постановяване на ново, с което оспореният АУПДВ да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. В проведеното о. с.з. на 21.02.2023 г. по делото касаторът, редовно уведомен, не се представлява.

Ответникът - А. Таир с ЕТ „ЗП - А. ТАИР“, чрез процесуалния представител адв. П. В., оспорва основателността на касационната жалба по подробни аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя молба първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представени списък и доказателства.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба по отношение на неизпълнението на задължението за използване на процесния актив в дейността на ЕТ. Заключението на ВАП е за липса на нарушение във връзка с развитите касационни аргументи за непредставяне от ЕТ при проверката на оригинал от анекс № 1 от 13.07.2018 г. към договор № 21/04/1/0/01860 от 14.12.2017 г. и съответно - обоснованост и правилност на съдебното решение в тази част на спора.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и възраженията на страните и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в неблагоприятната за нея част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд - Смолян е бил АУПДВ № 21/04/1/0/01860/4/01/04/01 с изх. № 01-6500/5100#5 от 28.10.2021 г., издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 57, ал. 1 и 2 вр. с неизпълнението на чл. 53, ал. 2 и чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., както и чл. 20 вр. с неизпълнението на чл. 14, ал. 2, т. 2 и т. 3 от договор № 21/04/1/0/01860 от 14.12.2017 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане задължение в размер на 38 716,33 лв., както следва: по т. 1 в размер на 27 801,76 лв. за неспазвания, попадащи в група II „Неспазвания на ангажименти“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014- 2020 г.; и по т. 2 в размер на 10 914,57 лв. за неспазвания, попадащи в група III „Други задължения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014- 2020 г.

От фактическа страна първоинстанционният съд е посочил релевантните за спора факти като е приел, че на 14.12.2017 г. между ЕТ и ДФЗ е бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ. С първоначалния бизнес план към сключения между страните договор е било предвидено поддържане по вид и брой на животните за целия мониторингов период на 200 крави/юници от порода „кафяво говедо“ и 157 угоени телета за същия период. С искане вх. № 02-6500/1971 от 11.04.2019 г. А. Таир е поискал от административния орган сключване на анекс към договора поради обоснована от негова страна нужда от промяна броя на животните (намалена продуктивност на съществуващите преди животни във фермата, честите им боледувалия и замяна на стадото с нова, по-продуктивна порода „Холщейн“). Към момента на подаване на искането стадото се състои от общо 162 бр. животни, изброени по видове в съдебното решение, като заложеният брой от 200 млечни крави е следвало да бъде достигнат чрез естествен прираст през третата година от изпълнението - 2021 г. С писмо изх. № 02-6500/1971 от 19.04.2019 г. на ДФЗ жалбоподателят е бил уведомен, че във връзка с приложените доказателства не е необходимо сключване на анекс и ДФЗ ще вземе предвид и приложи представените документи към заявлението. С анекс към сключения договор между страните е предвидено изграждане на торова лагуна с цел събиране на тор и урина от кравите, за да се предотврати замърсяването на околната среда и неприятните миризми.

По искане на жалбоподателя за изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната СТЕ, която е преценена от съда като обективна и компетентно изготвена. Според част от констатациите на вещото лице, тъй като лактиращите крави дават мляко, хранителният им режим е специфичен - с по-сочни фуражи и повече течности, което оказва влияние и на торовата им фракция. След извършена проверка вещото лице е установило също, че в момента в стопанството има 170 лактиращи крави и торовата лагуна се използва по предназначение. При приемане на заключението на вещото лице са били поставени въпроси, формулирани в писмена молба на ответника от 21.02.2022 г.

Административен съд - Смолян е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и основателна по изложените в решението мотиви. Решаващият съд е извършил проверка по отношение валидността на АУПДВ, в резултат от която е приел, че същият е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен орган. Според направените изводи, административният акт противоречи на материалния закон като при издаването му не са коментирани въобще възраженията на жалбоподателя във връзка с ползването на торовата лагуна.

На първо място в правните изводи по същество съдът е обсъдил оплакванията на жалбоподателя срещу АУПДВ по отношение на констатациите за неспазване на задължението на ползвателя да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности. Прието е, че нормата на чл. 14, ал. 2 т. 2 от сключения договор между страните почти изцяло възпроизвежда нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и е изведено тълкуване на разпоредбите. Допълнително е отбелязано, че жалбоподателят е депозирал ксерокопие от посочения в АУПДВ анекс към възражението, а така също и че анексът се съхранява в оригинал при ответника, което също опровергава изводите за формално допуснато нарушение в случая. По втория спорен пункт в жалбата съдът е направил идентичен извод, че не е налице соченото от административния орган нарушение, предвид фактическата обстановка и установеното по делото използване на торовата лагуна по предназначение през 2021 г. В подкрепа на направеното заключение от съда е взето предвид и технологичното изискване за минимална натовареност на съоръжението, съгласно констатациите на СТЕ. В противен случай на неправилна употреба и неспазване на предназначението, поведението на ЕТ би било третирано като неупражняване на грижа на добър стопанин.

Постановеното решение от Административен съд - Смолян е валидно, допустимо и правилно.

Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото, които са приобщени и обсъдени при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на доказателствата по делото.

По делото не е налице спор по фактите. Предоставянето на финансова помощ на ЕТ „ЗП - А. ТАИР“ е въз основа Договор № 21/04/1/0/01860 от 14.12.2017 г., сключен с ДФЗ при условията на законодателната уредба и Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 - 2020 г. Правилно решаващият съд е ограничил правния спор до констатираните във връзка с изпълнението на бизнес плана обстоятелства при двете извършени проверки, проведени на място в периодите от 08.01.2020 г. до 20.01.2020 г. и от 18.05.2020 г. до 22.05.2020 г. и контролната проверка от 09.09.2020 г. до 11.09.2020 г.

Обосновано в съдебното решение е прието, че с оглед съвкупната оценка на събраните доказателства се опровергава изводът в АУПДВ за неспазване на задълженията чл. 14, ал. 2, т. 2 от договора от 14.12.2017 г., респективно чл. 53, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. - непредставяне от ЕТ на оригинал от Анекс 1 от 13.07.2018 г. към договора. Оплакванията за неправилно тълкуване от страна на съда в тази връзка не се споделят. В отговор на предоставената възможност с писмо изх. № 01/6500/5100 от 22.10.2020 г., бенефициерът е упражнил правото си на възражение по основателността и размера на предложеното за установяване публично вземане и е представил заверено копие от посочения анекс в хода на административното производство. Достоверността и другите реквизити на документа не се поставят под съмнение от процесуалния представител на касатора. Правилно първоинстанционният съд посочва, че формалното тълкуване задължението на земеделския стопанин да съхранява наличния при ДФЗ документ в оригинал не съответства на духа и смисъла на приложимата нормативна уредба в случая.

Противно на възраженията на касатора в останалата част, крайното заключение на административния съд е в съответствие с установената фактическа обстановка и изискването на чл. 14, ал. 2, т. 3 от договора и чл. 54, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за използване на финансирания по програмата актив – торова лагуна, по предназначение за изпълнение на дейността по отглеждане на животните в стопанството. Както се посочва в касационната жалба, мотивираното искане с вх. № 02-6500/1971 от 11.04.2019 г. за изменения в бизнес плана по договора от 14.12.2017 г. е било уважено изцяло от ДФЗ с писмо изх. № 02-6500/1971 от 19.04.2019 г. Не е налице неизпълнение на изискването за достигане на заложения брой животни от земеделския стопанин през съответните периоди или извършена злоупотреба. Съгласно таблица 5.1. от искането на А. Таир, броят на животните в стадото към този момент е общо 162 броя, включително 70 млечни крави, 68 заплодени юници и 24 телета и малачета. Заложеният в бизнес плана брой от 201 млечни крави е следвало да бъде достигнат чрез естествен прираст през 2021 г. Въз основа само на тези данни и без да бъдат изложени допълнителни аргументи, неправилно при издаването на АУПДВ е направен извод, че констатираното при трите проверки нефункциониране на торовата лагуна е достатъчно, за да бъде прието, че съответният финансиран по програмата актив не се използва по предназначение.

При проверка на процесния АУПДВ във връзка с твърденията на касатора се потвърждава, че административният орган не е изложил конкретни мотиви относно технологичния процес, техническите параметри и спецификацията на финансирания актив и не е извършен анализ на фактите в тази насока. Аргументите на ЕТ в хода на административното производство са отхвърлени изцяло с довода, че бенефициерът не е инициирал промяна на договора в частта за реализация на бизнес плана или избраната от него инвестиция за финансиране (стр. 6 от АУПДВ). Видно от гореизложеното, този аргумент не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Правилен е изводът на съда, че констатациите от проверките на място не обосновават еднозначно заключение за неизползване по предназначение на изградената торова лагуна. От мотивите на касатора може да бъде изведено, че съображението в тази насока е искането за изменение на договора и таблица 5.1, в които е посочен брой на животните към този момент, изписани като „крави/юници“ (общо 138). Не се споделя оплакването, че общоприетото тълкуване на ангажиментите по сключения договор от 14.12.2017 г. означава, че въпросният актив може да функционира нормално при това положение, тъй като не се отчитат особеностите на извършваната дейност по отглеждане на животни, технологичните процеси в стопанството и спецификацията на съоръжението.

В този аспект, освен представената експертиза от технолог с възражението срещу АУПДВ, при разглеждането на делото от съда е допуснато и прието заключение на СТЕ, което не е оспорено от касатора по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. Извършената проверка на място и отговорите на вещото лице правилно са кредитирани от съда като съответстващи на останалите доказателства по делото. Възложените задачи на експертизата за изясняване на характера и предназначението на съоръжението, на техническите параметри за нормална експлоатация и дали реално торовата лагуна се използва, което е доказано за 2021 г., са относими към спора. При положение, че спецификата в хранителния режим на определена част от животните налага използване на актива за постигане на заложените екологични цели, настоящата инстанция споделя съображенията в отговора на ответника по касация и също счита заключението на СТЕ за обективно с оглед на установената в хода на административното производство фактическа обстановка. Обосновани са изводите на съда, че между страните не е налице изрична уговорка за начина на използване на торовата лагуна, поради което твърденията за допуснато неизпълнение в тази насока са изцяло бланкетни. Административният орган незаконосъобразно е приел, че субсидията следва да бъде намалена със 100% от целия размер на финансовата помощ за този актив при коефициент 0,31 във връзка с продължителността на неизпълнението или 27 801,76 лв.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените касационни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски в размер на 2 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 13.05.2022 г. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно по мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 284/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А. Таир с ЕТ „ЗП - А. ТАИР“, [ЕИК], адрес: О. Б. гр. Борино, [улица], разноски за касационното производство в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА