Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ДИАНА ГЪРБА. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Д. Г. по административно дело № 5159 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт В. Н., против решение № 81 от 16.03.2022 г., постановено от Административен съд - Добрич, по адм. д. № 603/2021 г. С касационната жалба и в писмено становище от 01.11.2022г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му при противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага подробни съображения за законосъобразност на акта, тъй като е издаден в съответствие със закона. Изразява становище, че обжалваният административен акт съдържа фактически основания за неговото издаване, като информацията защо не е изплатена цялата поискана от община Шабла сума за ДДС е представена на вниманието на кмета на общината с писмо от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" от 20.10.2021 г. Посочен е нормативния ред, по който се извършват плащания на разходи за ДДС, като е акцентирано на това, че при изчисляване размера на одобрените разходи и допустимата субсидия, неустойката не е допустим разход по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /ПРСР/. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. В допълнително становище от 01.11.2022 г., при условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът – община Шабла, представлявана от кмета на общината, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът извел правилен извод, че административният акт съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които обаче не се достатъчни за да се приеме, че съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според участващия по делото прокурор съдът основателно е приел, че обжалваното решение е издадено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което подробно се е аргументирал и поради което законосъобразно е отменил оспореното решение.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 81 от 16.03.2022 г., постановено от Административен съд – Добрич, е отменено по жалба на община Шабла, представлявана от кмета на общината, Решение № 08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01 от 20.09.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне по подадената от кандидата община Шабла заявка №08/07/0/00600/3/01/DDS/01 при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на община Шабла разноски по делото в размер на 234,32 /двеста тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Добрич е приел, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на правомощията му, както и че същият е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта и в нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е установил, че между ДФЗ и община Шабла е сключен Договор № 08/07/0/00600 от 08.02.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селски райони“ от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР. На 14.12.2018 г. бил сключен договор за обществена поръчка за строителство между община Шабла и „СТИМЕКС“ ЕООД, с предмет на договора „Реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на общинска образователна инфраструктура - детска градина „Д. Г. и застрояване на ограда по чл. 147 от ЗУТ, като общата му стойност е 975 373,60 лева без ДДС, съответно 1 170 448.32 с ДДС, а срокът му за изпълнение - шест месеца. На "СТИМЕКС“ ЕООД, поради просрочие от 195 дни и съгласно чл. 22, ал.1 от сключения договор, била наложена неустойка в размер на 10 на сто от общата стойност на договора, възлизаща на 97 537,36 лева, за която ДФЗ бил уведомен с писмо с изх. № К-74-1/05.02.2021 г. на кмета на община Шабла.
След изпълнение на проекта, със Заявка № 08/07/0/00600/3/01/DDS/01 община Шабла е заявила до ДФЗ-PA искане да изплати на общината направените реални разходи за ДДС в размер на 107 885,91 лева, като с Решение за изплащане на разходи за ДДС № 08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01, изх. № 01-0800/2453/20.09.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, община Шабла е била уведомена за извършено на 01.09.2021 г. плащане за ДДС в размер на 87 909,88 лева, след приспадане на наложена корекция в размер на 468,54 лева с Решение № 08/07/0/00600/3/01 за изплащане на финансова помощ на същия административен орган. Впоследствие, с писмо с изх. № ВхК- 1583/14.10.2021 г., кметът на О. Ш. е поискал допълнително изплащане на сумата за ДДС в размер на 19 290,22 лева, тъй като според него същата е дължима по фактура № 9000004432/02.02.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът е счел, че оспореното пред него решение съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които обаче не са достатъчни за да се приеме, че обжалваният акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в случая възприетото административно решение е да се изплати сумата от 87 909,88 лева ДДС, но от него не става ясно защо не се изплаща цялата поискана от жалбоподателя сума. В мотивите на оспореното съдебно решение е изложено, че за да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т.4, предл. първо АПК, решението е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават частичния отказ за изплащане на ДДС по сключения договор между община Шабла и „СТИМЕКС“ ЕООД.
Административният съд е изложил подробни мотиви и за това, че обжалваното решение е издадено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съображения, изведени от разпоредбите на чл. 26, ал. 2, изр. второ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 93, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Преценил е, че не е налице изменение на сключения договор и е заплатена уговорената по него цена. Извършено е плащане на неустойка - парични средства, които обаче не са елемент на доставката, нито от нейната данъчна основа, а се дължат при определени условия. Приел е, че строително-монтажните работи по договора са реално изпълнени в пълен обем и община Шабла дължи ДДС към фирмата - изпълнител върху цялата стойност по фактура № 9000004432/02.02.2021 г., а не както е възприел ДФЗ, че ДДС се дължи върху сумата, намалена с размера на наложената неустойка.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.
Обосновано административният съд е отменил процесното Решение за изплащане на разходи за ДДС № 08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01 поради нарушение в неговата форма и изискуемото съдържание. Актът не само че не съдържа фактически и правни основания за издаването му съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но същият не съдържа и разпоредителна част, съответно отказ за изплащане на някаква част от заявената сума за ДДС. Това е така, защото след като е описана изплатената сума за ДДС и датата на извършеното плащане, е посочено, че е необходимо в 10-дневен срок от получаването му /актът е наименуван „писмо“/ кметът на община Шабла да представи в ДФЗ – РА, дирекция „ОППМРСР“ платежни документи /платежни нареждания и банкови извлечения/ на стойност 84 777.09 лева, доказващи извършените плащания за разходите на ДДС към доставчиците/изпълнителите по проекта. С решението кметът на О. Ш. е уведомен и че при непредставяне на изисканите разходоопавдателни документи в определения срок, община Шабла ще трябва да възстанови изплатената сума за ДДС на ДФЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на получаването ѝ. Тази формулировка не съответства на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК административният акт да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Доколкото разпоредителната част обективира волята на административния орган, същата трябва да е ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения относно правата и задълженията на страната в административното правоотношение, както и да съответства на предмета на административното производство. В настоящия случай, административният акт по своята форма представлява уведомление за бъдещи събития, които биха настъпили ако не бъдат представени изисканите от органа писмени доказателства, поради което е издаден в нарушение на изискванията за форма и съдържание. Формулиран по гореописания начин, процесният административен акт оставя впечатление, че е изцяло позитивен за заявителя, доколкото в текста на атакуваното решение не се съдържа волеизявление за отказ, както и каквото и да е обозначаване на общата заявена сума, за да може да се изведе някакво заключение за частично уважаване на искането на плащане и за частично отхвърляне на заявлението.
Действително, с последващо писмо от 20.10.2021 г. заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил информация, че фондът извършва плащания на разходи за ДДС по реда на Постановление № 121 от 01.04.2021 г, за одобряване на допълнителни разходи за 2021 г. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 и Постановление № 374 на МС от 22.12.2016 г. за изпълнението на държавния бюджет на Р. Б. за 2017 г. В писмото е посочено още, че съгласно чл. 65, ал. 7 от Постановление № 374 на МС от 22,12.2016 г. при определяне финансирането на разходи за ДДС по ал. 5 и ал. 6 ДФЗ приспада разликата между изплатената сума за ДЦС по ал. 4 и сумата за ДДС, получена на основата на реално извършените и допустими за финансово подпомагане разходи по ПРСР или ОПРСП/ПМДР“. Изложено е, че при изчисляване на размера на одобрените разходи и допустимата субсидия, неустойката не е допустим разход по ПРСР, като подробно са описани допустимата субсидия преди прихващане на аванс по договора и допустимия разход за ДДС по него. Цитираното писмо обаче не съответства на формираната съдебна практика, изискваща мотивите да са изложени в документ, съставен преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, като противоречи и на приетото с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Обстоятелствата, изложени в писмото от 20.10.2021 г. на заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, което е приобщено към административната преписка, не могат да бъдат приети за мотиви на процесния административен акт, тъй като едва в хода на производството община Шабла е била уведомена за обстоятелството, че заявената сума за ДДС не е изплатена поради това, че по договора е била наложена неустойка в размер на 10% от общата му стойност. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на касационния жалбоподател в обратната насока, които включително преповтарят съдържанието на цитираното писмо. От съществено значение е и обстоятелството, че е допустимо излагането в друг документ на фактическите основания за издаване на процесния адм. акт, но в конкретния случай липсва посочване и на правно основание, като цитираното Постановление № 374 на МС от 22.12.2016 г. е вписано едва в последващото писмо, а не в оспореното решение, и най - вече в процесното решение № 08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01 липсва разпоредителна част, която да изразява отказ на издателя на акт да извърши поисканото плащане в целия му заявен размер. Липсата на императивно изискуемите реквизити на адм. акт - правно основание и разпоредителна част, лишават адресата на атакуваното решение от възможността за организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съда при отделяне спорното от безспорното и при очертаване основния спор между страните. С оглед на това първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за наличие на съществени нарушения на задължителните изисквания за форма и съдържание на процесния адм. акт, което налага отмяна на оспореното решение само на това основание.
Правилно първостепенният съд е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подадената от община Шабла заявка за плащане № 08/07/0/00600/3/01/DDS/01. При новото произнасяне следва да бъдат подробно отразени в новия адм. акт всички правнорелевантни факти и относими обстоятелства по отношение размера на постъпилата при касатора заявка за плащане, точната стойност на отказа, фактическите и правни основания за отказа и произходът на средствата, които Държавен фонд „Земеделие“ отказва да изплати на община Шабла. Следва да бъдат изложени и подробни мотиви относно данъчното третиране на неустойката по процесния договор, съответно допустимостта ѝ като разход.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. Разноски не са претендирани от ответника, поради което такива не се присъждат.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 16.03.2022 г., постановено от Административен съд - Добрич, по адм. д. № 603/2021 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Д. Г. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ