О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50344

София, 19.05.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. №992/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Д. срещу решение №136 от 15.02.2022 г. постановено по в. гр. д. №1956/2021 г. на Бургаски окръжен съд, ІІІ гражд. състав, в частта му, с която е потвърдено решение №1122/05.10.2021 г. по гр. д. №1742/2021 г. на Бургаски районен съд.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Х. Д. против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД за разликата от 10 885.75 лв. до 15 972.75 лв., въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва се пазарната стойност на процесния автомобил, определена от вещото лице по извършената пред въззивната инстанция автотехническа експертиза с твърдение, че аритметичното събиране и делене на стойностите на предлаганите на вторичния пазар автомобили, не отговаря на разумното обяснение за действителната стойност на автомобила. Отделно се излагат доводи, че в случая е налице застраховане по договорена застрахователна стойност от 16 500 лв., което изключва намаляване на застрахователното обезщетение при кражба на автомобила. Акцентира се, че при откраднато или унищожено имущество не може да се извърши оглед на вещта по смисъла на чл. 400, ал. 3 изр. 2 КЗ, от което следва, в тези случаи действителната застрахователна стойност е застрахователната сума, посочена в договора. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца допълнително обезщетение от 5 087 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г., както и направените от ищеца разноски в пълен размер, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК. Извън твърдението, че в обжалваната му част въззивното решение е очевидно неправилно, касаторът е формулирал следните два правни въпроса, които според него са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото :

1. „При наличие на сключен договор за застраховка на конкретно определена вещ и постигнато съгласие за конкретно опредената стойност /застрахователна сума/ и настъпване на застрахователно събитие довело до тотално /цялостно/ увреждане на застрахованата вещ, включително и нейната липса непозволяваща да бъде огледана и обективно оценявана, не следва ли да се прилага изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от Кодекса за застраховането - а именно, изплащане на договорената застрахователна сума ?“ и

2. „Допустимо ли е при наличие на конкретно договорена застрахователна сума за стойността на застрахованата вещ, надлежно отразена в полицата за така сключената застраховка и при невъзможност за последващ оглед на същата тази вещ поради нейната липса /кражбата и/ да се прилага подобно аритметично действие чрез събиране стойностите на различен брой оферти и след това делене на техния брой, получавайки средна аритметична стойност, без отчитане на спецификата и конкретните особености на именно конкретната застрахована вещ ?“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касация, доколкото от една страна въпросите са относими изцяло към правилността на въззивното решение, а от друга – тъй като касаторът не е изложил съображения в подкрепа на тезата си, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Бургаски окръжен съд (след частично уважаване на въззивната жалба на Х. Д. и след присъждане на допълнително обезщетение от 413 лв. или общо 10 885.75 лв.), е потвърдил решение №1122/05.10.2021 г. по гр. д. №1742/2021 г. на Бургаски районен съд в частта му, с която искът на Х. Д. с правно основание чл.405, ал. 1 вр. чл.386 КЗ против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е отхвърлен за разликата от 10 885.75 лв. до 15 972.75 лв.

Въззивният състав е приел за безспорно установено по делото, че между страните е била сключена застраховка „П. К. въз основа на застрахователна полица № 44012002101011875/04.04.2020 г, за собствения на ищеца лек автомобил „Ф. Т. с per. [рег. номер на МПС] , произведен през 2008 г, с период на действие 05.04.2020 г. - 04.04.2021 г. при застрахователна сума по договора от 16 500 лв. На 09.08.2020 г. около 21,00 ч. автомобилът е бил откраднат от паркинг пред МОЛ „Галерия, където е бил паркиран от ищеца. За настъпилото застрахователно събитие е образувана при ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД щета № 44010212004443 като ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение поради „липсата на категорични доказателства съгласно писмото му до застрахованото лице от 28.01.2021 г.

Приемайки че, спорният пред въззивната инстанция въпрос е относно размера на застрахователната стойност (първоинстанционното решение не е било обжалване от застрахователя в осъдителната му част ), въззивният състав е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 400 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество като за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съдът е акцентирал и върху разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, в която е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Във връзка с твърдението на ищеца, че му се дължи обезщетение в размер на застрахователната сума, въззивният състав се е позовал на практиката на ВКС по приложение на чл. 203. ал. 2 КЗ (отм.), аналогичен на чл. 386. ал. 2 от КЗ, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ІІ т. о., съгласно която обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Съобразявайки се и със заключението на вещото лице по допуснатата пред въззивния съд повторна автотехническа експертиза, видно от което действителната пазарна стойност на автомобила възлиза на 11 413 лв., съдът е приел, че дължимото обезщетение е в размер на 10 885.75 лв. като е приспаднал от 11 413 лв. сумата 527.25 лв. незаплатените последните две премийни вноски, непадежирали към датата на застрахователното събитие. Въззивният състав е подчертал, че при изготвянето на повторната САТЕ новоназначеното вещо лице е определило стойността на откраднатото МПС към датата на противозаконното му отнемане - 09.08.2020 г. без да бъдат вземани предвид оферти към 2021 г, каквото е било искането във въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

Въззивното решение не е очевидно неправилно като основание за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Самият факт, че касаторът застъпва становището, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, опровергава тезата му, че изводите на въззивния съд „prima facie“ (без необходимост от обсъждане ), са в явно нарушение на закона или са явно необосновани.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване въпрос №1 в изложението : „При наличие на сключен договор за застраховка на конкретно определена вещ и постигнато съгласие за конкретно опредената стойност /застрахователна сума/ и настъпване на застрахователно събитие довело до тотално /цялостно/ увреждане на застрахованата вещ, включително и нейната липса непозволяваща да бъде огледана и обективно оценявана, не следва ли да се прилага изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от Кодекса за застраховането - а именно, изплащане на договорената застрахователна сума ?“. Въпросът не е обусловил решаващата воля на съда, доколкото въззивният състав (аналогично на първата инстанция), не е приел, че в случая е налице фиксирана договорена застрахователна стойност по смисъла на чл. 387, ал. 1 КЗ, изключваща приложението на чл. 386, ал. 2 КЗ. Напротив, от анализа на мотивите на решението е видно, че съдът е решил спора в хипотезата на посочена в полицата застрахователна сума при условията на чл. 400, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КЗ във вр. с чл. 386, ал. 2 КЗ . При това положение не са налице и поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касация. Представените с касационната жалба решения на ВКС не са относими към поставения въпрос, който от своя страна е решен в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 400 КЗ и чл. 386, ал. 2 КЗ, обективирана в решение №60135/15.11.2021 г. по т. д. №1821/2020 г. на ІІ т. о., която практика не се нуждае от изясняване или осъвременяване. Даденият в това решение и в посочените от въззивния съд решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. отговор е, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос № 2 : „Допустимо ли е при наличие на конкретно договорена застрахователна сума за стойността на застрахованата вещ, надлежно отразена в полицата за така сключената застраховка и при невъзможност за последващ оглед на същата тази вещ поради нейната липса /кражбата и/ да се прилага подобно аритметично действие чрез събиране стойностите на различен брой оферти и след това делене на техния брой, получавайки средна аритметична стойност, без отчитане на спецификата и конкретните особености на именно конкретната застрахована вещ ?“. Начинът на определяне стойността на откраднатия автомобил от вещото лице при изготвяне на заключението по допуснатата експертиза е въпрос, относим към възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд в резултат на обсъждане на събраните по делото доказателства, т. е. въпросът касае правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът е фактологически и е обусловен от несъгласието на касатора с оценката на автомобила, дадена в конкретното експертно заключение и като такъв няма характеристиката на въпрос от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно следва да се има предвид, че нито в закона е предвидено, нито в практиката на ВКС се приема, че не може да бъде оценявана стойността на застраховано имущество, когато същото е откраднато или унищожено. Напротив, както бе посочено по-горе, в константната си практика ВКС приема, че при настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, без прилагане на обезценка. Тази действителна стойност при погиване или кражба може да бъде установена без извършване на оглед на вещта, на който застрахователят има право по чл. 400 , ал.3, изр. последно КЗ в случаите, когато вещта е налична.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът Х. Д. дължи на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД разноски в размер на 529.91 лв., представляващи заплатено от ответника адвокатско възнаграждение с ДДС за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №136 от 15.02.2022 г. постановено по в. гр. д. №1956/2021 г. на Бургаски окръжен съд, ІІІ гражд. състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Х. Д. Д. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 529.91 лв. ( петстотин двадесет и девет лева 91 ст.) - разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :