ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50207

София, 27.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 06.06.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2377 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците А. Д., А. Д., Д. Д. и Д. Д. срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (за първите трима ищци) и за неимуществени и имуществени вреди (за четвъртия ищец) в резултат на смъртта на бабата на първите трима ищци и тъща на четвъртия ищец, причинена от водач на МПС със застрахована при ответното дружество гражданска отговорност.

За да намери исковете за неоснователни, въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че до смъртта на майка си първите трима ищци са живели в дома на родителите си, в близост до дома на пострадалата, като е намерил за недоказано след този момент бабата да е полагала грижи за тези ищци, доколкото първите двама са били вече на възраст около 20 години, а по отношение на третия такава грижа не се установява. С оглед на това е приел, че първите трима ищци, макар и да са били в добри отношения с пострадалата, общували са ежедневно и взаимно са си помагали, не са формирали с пострадалата трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична по съдържание на връзката между родител и дете, а характеризираща се с обичайното съдържание на между близки роднини. По отношение на връзката между четвъртия ищец и пострадалата...