О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50132

София, 01.06.2023г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на 31 май, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2063 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Т. Б. касационна жалба на ответното дружество „Axa France Iard“, със седалище във Франция, срещу решение № 10/10.01.2022г. по възз. т.д.№ 650/2021г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260056/12.04.2021г. по т. д.№ 340/2018г. на ОС - Пазарджик в обжалваните части за осъждането на касатора „Axa France Iard“ да заплати на С. К., Ц. К., Зина Д. и Р. Я. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. К. в резултат от ПТП, настъпило на 30.09.2013г., на територията на Франция, причинено от застрахован при касатора водач на ПТП, за размера над левовата равностойност на 13 000 евро/ 25 425.79лв./ до 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2013г. до окончателното изплащане, и касаторът е осъден да заплати на адв.Р. М. адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ във въззивното производство.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение.Касаторът счита, че правилно е прието, че е приложимо френското материално право, но неправилно и нелогично е прието, че следва да се прилагат и правните норми на държавата на съда, разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.84, ал.1 ЗЗД, както и, че съвместното прилагане на националното и чуждото право, в по-пълна степен съответства на целите на Регламент № 864/2007г.Релевирани са доводи, че по делото не е установено в цялост съдържанието на френските нормативни актове и относимата френска съдебна практика по казуси, сходни с процесния, като се поддържа, че това е следвало да бъде извършено и служебно.Наред с това, касаторът поддържа, че приложимото чуждо право е неправилно тълкувано и прилагано.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за отхвърляне на исковете за размерите над левовата равностойност на 13 000 евро, ведно със законната лихва от 20.11.2013г.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Формулирани са следните правни въпроси:

I.Френското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага във Франция? Не следва ли да се съобрази френската съдебна практика? При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това, както съгласно френското материално право, така и съгласно френската съдебна практика и правна доктрина? Предвид чл.44, ал.1 и ал.2 КМЧП, предмет на установяване не следва ли да е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение?

II.Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят? В случай, че предмет на установяване следва да е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, то не съставляват ли допустим източник на информация правно-информационни системи, официални справочници, становища на експерти и специализирани институции и др.?

III.В хипотезата на приложимост на френското право, възможно ли е да намерят приложение разпоредбите на българското право, в частност ЗЗД? Адекватно ли е при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетени, съгласно френските нормативни уредби и съдебната практика по тълкуването и прилагането им, да намери приложение чл.52 от българския ЗЗД, респективно критериите за справедливост, приети и наложени в българската съдебна практика?Логично ли е определянето на това дали са основателни и до какъв размер предявените акцесорни претенции за законна лихва върху така определеното обезщетение да стане, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от българския ЗЗД?

IV.По делото не следва ли да бъдат извършени необходимите съдопроизводствени действия за пълното и всеобхватно установяване на съдържанието на правото на Р. Ф. – не само релевантните законови текстове, но и съдебната практика по сходни казуси, както и възприетото от правната доктрина – посредством способите по чл.43 КМЧП, включително с участието на страните?

С подадения чрез адв.Р. М. писмен отговор ответниците по касация, ищците С. К., Ц. К., Зина Д. и Р. Я. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Р. М., на осн. чл.38 ЗЗД.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът между страните е с международен елемент, предвид на това, че застрахователното събитие и смъртта на майката на ищците са настъпили във Франция, където е и седалището на ответното застрахователно дружество, а местоживеенето на ищците е в България.Счел е, че местоживеенето и на четиримата ищци България обосновава международната компетентност на сезирания български съд, на осн чл.9, пр.1, б.“б“ от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела. По отношение на приложимото материално право към претендираното от ищците право на обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на майка им при деликт (непреките вреди) решаващият въззивен състав е приел, че следва се определи, съобразно разпоредбата на чл.4, § 1 от Регламент ЕО № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Рим ІІ), тъй като смъртта на майката на ищците (пряката вреда) е настъпила във Франция, а непреките вреди не са определящи за приложимото право (в т. см. решение на СЕС по дело С-350/14), и това е френското право, Френския закон № 85-677 от 05.07.1985г., законът „Бадентер“.Видно от мотивите на въззивното решение, законът „Бадентер“ е изискан по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави и е приложен по делото в превод.Въззивният съд е приел, че законът „Бадентер“ предвижда предявяване на пряк иск срещу застрахователя, според изискването в чл.18 от Регламент ЕО № 864/2007г.(увреденото лице може да предяви иск за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, ако приложимото към извъндоговорното задължение право или приложимото към застрахователния договор право предвижда това), но в него не са предвидени лимити на застрахователното обезщетение, в какъвто смисъл е поддържано от застрахователя ( 11 000-15 000 евро). Счел е, че, на осн. чл.16 от Регламент ЕО № 864/2007г., следва да съобрази наднационалните критерии за справедливост, като приложение може да намери и чл.52 ЗЗД.Приел е, че съвместното прилагане на националното и чуждото право, дори и последното да предвижда лимити на застрахователното застрахователното обезщетение, в по-пълна степен съответства на целите на Регламент ЕО№ 864/2007.Позовал се е и на т.16 от преамбюла на Регламента, че наличието на връзка с държавата, в която е настъпила пряката вреда, води до справедлив баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице и същевременно отразява съвременния подход към гражданската отговорност и разработването на системи на обективна отговорност.Същевременно, въззивният съд е приел, че ограничаването на застрахователното обезщетение с лимитни стойности противоречи както на принципите на справедливост, така и на наднационалното право.Посочил е, че правото на Европейския съюз не предвижда максимални лимити, а предвижда минимални стойности на обезщетението за неимуществени вреди.Съобразил е, че в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са предвидени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като, съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, минималните застрахователни суми в случай на телесно увреждане са в размер на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, както и предвидената възможност в чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО за въвеждане от държавите-членки на преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея. Въззивният съд се е позовал и на постановеното по преюдициално запитване решение на Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело С – 277/12/V.D. срещу B.A., в т.2 от диспозитива на което е прието, че чл.3, §.1 от Директива 72/166 и чл.1, §.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от В. Д. 84/5. За да прецени размера на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания по делото, които е кредитирал, че семейството е било задружно и сплотено, независимо, че дъщерите са живеели отделно от майка си в различни градове, връзката на ищците с майка им е била изключително силна, всички те непрекъснато са поддържали тесни контакти и взаимно са се подпомагали, като внезапната смърт на майката на ищците им се е отразила изключително негативно и е променила обичайният им начин на живот.По изложените съображения въззивният съд е приел, че определените от първата инстанция обезщетения от по 80 000лв. за всеки от ищците не са прекомерни.Относно началния момент на законната лихва върху присъдените обезщетения въззивният съд е приел, че, на осн. чл.16 от Регламента, намира приложение разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 631, във връзка с чл. 633 ГПК.

Релевантно за произнасянето в настоящото производство по чл.288 ГПК е отправеното на 07.02.2023г. по т. д.№ 330/2021г., II т. о., е преюдициално запитване до СЕС по въпроса :„Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“) да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?“

Отговорът на поставения преюдициален въпрос е пряко относим към въпросите в р.III. от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързани с приложението, на осн. чл.16 от Регламент ЕО № 864/2007г., на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и е обуславящ за произнасянето в производството по чл.288 ГПК.

Ето защо, на основание чл. 631, във връзка с чл. 633 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на производството по отправеното на 07.02.2023г. по т. д.№ 330/2021г., II т. о., преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз .

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Спира производството по т. д.№ 2063/2022г., I т. о., до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по отправеното на 07.02.2023г. по т. д.№ 330/2021г., II т. о., преюдициално запитване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: