О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50265/25.05.2023 г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1782/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. М., подадена чрез адв.Н. Н., срещу решение №261602/09.05.2022 г. по гр. д.№9057/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №19587/21.01.2020г. по гр. д.№57129/17г. по описа на Софийски районен съд, с което признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК съществуването на вземания на „Банка ДСК“ЕАД срещу касатора, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2015г. - за сумите 22 865,29 лв. главница, 825,34 лв. договорна лихва за периода 25.01.2017г.-27.04.2017г., 37,15 лв. санкционираща лихва за периода 18.04.2017г. – 27.04.2017. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№27347/17г. на СРС.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на съдебния акт, поради постановяването му по нередовна искова молба, както и за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необосонваност. Поддържа се искане за отмяна на решението на ПАС и отхвърляне на предявените срещу М. искове.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 ГПК,поддържайки становище за вероятната му недопустимост и очевидна неправилност. Като се позовава на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС по въпросите: 1.Как следва да процедира съдът...