7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50288
гр.София, 27.04.2023 г.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
АННА НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1393/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ОЗК – Застраховане„ АД против решение № 112/08.03.2022 г. по в. т.д. № 27/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260110/15.10.2021 г. по гр. д. № 119/2020 г. на Хасковски окръжен съд, в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Ж. Т. М. / заместен в процеса от своите наследници – Т. Ж. Т. и П. И. М. / и на П. И. М. обезщетение над размера от 5 000 лева за всеки от тях или за разликата над тази сума и до присъдените 21 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния внук - Ж. Т. Ж., настъпила при ПТП от 24.12.2017 г., причинено по вина на водача на застрахован – по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите - при ответното дружество лек автомобил. Касаторът намира, че обезщетението е присъдено в противоречие с материалния закон – пар. 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г. /. Не оспорва, че ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение, съгласно задължителните указания в ТР №1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, обаче, че за претенции с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 432 КЗ, предявени след 21.06.2018 г., отговорността на застрахователя спрямо разширения с ТР на ОСНГТК от 2018 г....