О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50213
София, 24.04.2023 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3187 по описа за 2022г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. П. П., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение на Окръжен съд – С. З. №88/04.04.2022г. по в. г.д.№82/2022г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано.
Насрещната страна Д. К. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П. К., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивната инстанция не се е произнасяла по поставения в изложението въпрос. Посочената съдебна практика е неотносима към конкретния казус. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – С. З. с което М. П. П. е осъден да заплати на Д. К. Д. сумата от 8 000лв., представляваща платена на 15.01.2016г. сума без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.2020г. до окончателното изплащане, както и разноските за производството.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Съгласно представените извлечения от банковите сметки на страните, на 15.01.2016г. ищецът Д. К. Д. превел на ответника М. П. П. сумата от 8 000 лв. На 17.03.2016 г. М. П. дарил на В. К. Д., чрез пълномощника му Д. К. Д. 7/36 ид. части от две ниви и 1/4 ид. част от трети имот – нива, които прехвърлителят придобил чрез дарение от 16.04.2015 г. и на публична продан, с влязло на 11.02.2016 г. постановление за възлагане от 20.01.2016 г. Обявяването му за купувач на имота било извършено в хода на изпълнително дело, на 15.01.2016 г.
Съдът посочил, че по делото е установен и факта, че ответникът М. П. бил надлежно упълномощен от Д. Д. и В. Д. да ги представлява при сключване на сделки с недвижими имоти, във връзка с което представлявал ищеца по договор за аренда на земеделска земя от 4.05.2015 г.
Съдът кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, от което приел за установено, че представените по делото проекти за нотариални актове от 09.04.2015 г., 16.10.2015 г., 25.03.2016 г., 30.03.2016 г., 01.04.2016 г. и 04.07.2016 г. за проекто-сделки с участието като страна на В. Д. или Д. Д., се намирали като файлове на компютъра на М. П. и са били изпратени от този компютър до електронните адреси на получателите.
Въззивният съд обсъдил показанията на изслушаните по делото свидетели, от които приел за установено, че М. П. и неговия баща имали агенция за недвижими имоти, като в тази връзка ответникът извършвал множество сделки с имоти на свидетеля Б., както и на ищеца Д. Д. и неговия брат В. Д.. Приел за установено и обстоятелството, че в началото на 2016 година М. П. предложил на свидетеля Б. да му продаде идеални части от нива в [населено място], която трябвало да закупи на търг от съдия-изпълнител и след неговия отказ предложил същия имот на Д. Д.. Впоследствие, през месец април 2016г. свидетелят Б. закупил от Д. и другите съсобственици този имот в цялост, като сделката била сключена с посредничеството на агенцията на ответника П.. Съдът приел за установено и обстоятелството че ответникът често вършил услуги на Д. Д., като му е показвал имоти, изготвял нотариални актове, които носил до нотариусите и действал като негов пълномощник след закупуване на имоти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че по делото е установен факта на получаване на процесната сума по банковата сметка на ответника, чрез осъществения от ищеца превод, но не и сочените основания за това – заплащане на хонорар за извършени услуги за придобиване на недвижими имоти в размер на 1000лв. и 7 000лв. – продажна цена по сключената на 16.04.2015 г. сделка за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти, която привидно е била оформена като дарение. В тази връзка съдът отбелязал, че е безспорно обстоятелството, че между страните са съществували взаимоотношения, свързани с осъществяваната от ответника търговска дейност чрез агенцията му за недвижими имоти, но не е установен факта на сключен между тях, преди 15.01.2016г., договор за поръчка с договорено възнаграждение от 1000лв., нито множество договори, с възнаграждения в общ размер на 1000лв . Изложил, че събраните по делото доказателства не са достатъчни да установят и предмета на конкретното договорно правоотношение между страните, като конкретни права и задължения.
Съдът приел за недоказано и въведеното в производството възражение за симулативност на сключеното на 16.04.2016г. дарение, като прикриващо договор за продажба с продажна цена от 7 000лв. Приел, че представения по делото официален удостоверителен документ /нотариален акт/ не е опроверган относно отразеното в него съдържание, по чл.580, ал.4 от ГПК. Изложил, че представените по делото извлечения от банковата сметка на М. П. в „УниК. Б. АД нямат характер на начало на писмено доказателство, тъй като последното следва да е изявление изхождащо от насрещната страна по симулативната сделка. Такова би било изявление на Д. К. Д. или удостоверяващо негово изявление пред държавен орган. Доколкото по делото не е представено изходящо от Д. Д. платежно нареждане, което да се цени като начало на писмено доказателство, съдът приел, че свидетелските показания за установяване на твърдяната относителна симулация са недопустими по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК. С оглед на това намерил за неоснователно въведеното с въззивната жалба оплакване за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, изразяващо се в некредитиране на събраните по делото свидетелски показания. Въз основа на изложеното съдът направил извод за основателност на предявения осъдителен иск.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос: Издаденото от едната страна по делото платежно нареждане за превод на парична сума по сметка на другата страна по делото, представлява ли начало на писмено доказателство съгласно чл.165, ал.2 от ГПК, поради което е налице изключение на забраната за допускане на свидетелски показания?. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №163/15.06.2011г. по г. д.№1536/2009г., ІV г. о.; решение №55/18.03.2010г. по г. д.№214/2009г., ІІІ г. о.; решение №23/02.02.2018г. по г. д.№920/2017г., ІV г. о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че изложените от касатора твърдения се отнасят до въпроса за характеристиките на началото на писмено доказателство, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Разрешението на въззивния съд, дадено в обжалваното решение, е в противоречие с установената съдебна практика, което е основание за допускане на обжалването.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос, уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: за характеристиките на „началото на писмено доказателство“.
Касаторът М. П. П. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 160 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №88/04.04.2022г. на Окръжен съд – С. З. по в. г.д.№82/2022г.
УКАЗВА на касатора М. П. П., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 160 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: