О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50223

гр. София, 29.03.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на осми март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Е. Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 2035 по описа на ВКС за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.М. Д. касационна жалба на ищеца Д. Л. Д. срещу решение № 84 от 07.06.2022г. по възз. т.д. № 26/2022г. на Апелативен съд - В. Т. С него е потвърдено решение № 83 от 13.10.2021г. по т. д.№ 110/2021г. на ОС - Русе, с което е отхвърлен предявеният от Д. Л. Д. против „Дръстър“ АД, ЕИК[ЕИК], иск, с правно основание чл. 29, ал.1 предл.3 ЗТР, за признаване за установено, че с № 20190823113500, по заявление А5 от 23.08.2019г., по партидата на „Дръстър“ АД в ТРРЮЛНЦ е вписано несъществуващо обстоятелство - увеличаване на капитала на „Дръстър“ АД от 130 000лв. на 260 000лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1лв. на 2лв.

В касационната жалба са релевирани доводи за материалноправна незаконосъобразност и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 3 ГПК.Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото на следните въпроси:

1.Вписването в търговския регистър на увеличаването на капитала на АД чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции подчинено ли е на правилата на чл.192, ал.7 и чл.192а, ал.1, ал.2 и ал.3 от Търговския закон или се явява изключение от тези законови изисквания?

2.При извършено вписване на увеличаването на капитала, без да е налице завършен фактически състав за това, възможно ли е АД да притежава акции с различна номинална стойност?

3.С какво мнозинство ОС на акционерите следва да вземе решение за ефективно увеличаване на капитала на АД чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите - установените 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции, според разпоредбата на чл.192, ал.2 от ТЗ и устава на дружеството, или по единодушно решение на всички акционери?

4.При липса на изрично волеизявление от всички акционери, увеличаването на капитала да се извърши с техни средства, установено от непредставен списък по чл.192а, ал.3 ТЗ, допустимо ли е вписване в ТРРЮЛНЦ ефективно увеличаване на капитала чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции?

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Дръстър“ АД.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното:

Производството по т. д.№ 110/2021г. на ОС - Русе е образувано по иск на акционер в ответното АД, с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаното на 23.08.2019г. по партидата на ответното АД в ТРРЮЛНЦ обстоятелство - увеличаването на капитала от 130 000лв. на 260 000лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1лв. на 2лв., е несъществуващо, тъй като не е възникнало валидно.Въведеното основание на иска е основано на довода, че не е изпълнено изискването по т.1 на чл.192а ТЗ да са записани новите акции, установимо документално по реда, предвиден в чл.192, ал.3 ТЗ, чрез представяне в търговския регистър на списък на лицата, записали новите акции, удостоверен от Съвета на директорите.Въведени са от ищеца твърдения, че на проведеното на 09.07.2019г. общо събрание на акционерите/ОСА, на което той е присъствал и гласувал „за“, са взети валидно решения за увеличаване на капитала на дружеството от 130 000лв. на 260 000лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1лв. на 2лв. и за определяне на 30-дневен срок на акционерите да внесат 25 % от стойността на увеличаването, които са обявени на 17.07.2019г., които са обявени на 17.07.2019г. по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, след което, на 23.08.2019г., по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ е вписано увеличаването на капитала от 130 000лв. на 260 000лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите.Ищецът е твърдял, че, тъй като не всички акционери са направили вноските за увеличаване на капитала на дружеството, е проведено последващо общо събрание на акционерите на ответното дружество на 20.02.2020г., на което е взето решение за намаляване на капитала на дружеството до размера на реално постъпилите вноски и намаляването на капитала на дружеството е заявено за вписване по партидата на дружеството, но по заявлението е постановен отказ на 03.07.2020г., както и, че по подаденото второ заявление отново е постановен отказ, който е потвърден от съда.Така, според ищеца, окончателно е преградена възможността на ответното дружество да приведе капитала, акционерите и броя и номиналната стойност на акциите си в съответствие с действително направените вноски в увеличаването на капитала, като няма правни механизми, с които акционерите, ненаправили вноски в увеличаването на капитала, да бъдат задължени да направят вноските или да бъдат изключени, а решението за вписване на решението за увеличаване на капитала обвързва ответното дружество и е пречка ищецът да получи обратно вноската си в увеличаването на капитала.

Въззивният съд е установил, че на проведеното на 09.07.2019г. извънредно заседание на общото събрание на акционерите/ОСА на ответното акционерно дружество са били взети решения за ефективно увеличаване на капитала от 130 000лв. на 260 000лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1лв. на 2лв. и за определяне на 30-дневен срок на акционерите да внесат 25 % от стойността на увеличаването, които са обявени на 17.07.2019г.Приел е за установено, че по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ на 23.08.2019г. е вписано увеличаването на капитала на дружеството от 130 000лв. на 260 000лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1лв. на 2лв., като сред приложените към заявлението от 23.08.2019г. за вписване на увеличаването на капитала на дружеството необходими документи са протоколът от ОСА на 09.07.2019г., регистрационен списък на регистрираните и присъствали акционери и платежни нареждания от акционерите Д. Д. и Н. Д. за внесените от тях суми в изпълнение на взетите решения на ОСА на 09.07.2019г.Установил е от представеното по делото удостоверение от „ПИБ“ АД от 19.08.2019г., че по сметката на ответното дружество в „ПИБ“ АДС са внесени средства за увеличаване на капитала в общ размер 102 007лв., от които 100 235лв. - от Н. Д. и 1771лв. - от Д. Д., като липсват доказателства за внасяне на суми от останалите акционери, както и, че са отправени покани за внасяне на дължимите вноски, съобразно притежаваните акции, ведно с писмени 1-месечни предизвестия за изключване, които са обявени в ТРРЮЛНЦ. Приел е за установено, че с влязло в сила решение по т. д.№ 391/2020г. на ОС - Русе е потвърден отказът за вписване по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ намаляването на капитала на дружеството. Констатирал е, че в устава на ответното дружество е предвидена възможност за увеличаване на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите. От правна страна въззивният съд е приел, че обявените по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ решения от ОСА на ответното дружество за увеличаване на капитала и за определяне на 30-дневен срок на акционерите да внесат 25 % от стойността на увеличаването са взети валидно.Приел е, че за увеличаването на капитала на АД, съгласно чл.192, ал.7 ТЗ, са приложими разпоредбите на Глава XIV, раздел II от ТЗ, уреждащи учредяването на АД, както и е посочил, че следва да се разграничава решението на орган на дружеството за увеличаване на капитала, което подлежи на обявяване в ТРРЮЛНЦ, от което започва процедурата по провеждане на самото увеличаване на капитала. Въззивният съд е счел, че, за да бъде вписано увеличаването на капитала, съобразно взетото решение на ОСА, е било необходимо да се представят доказателства, че са внесени 25 % от предвиденото увеличение на капитала, съгласно т.2 на чл.192а, ал.1 ТЗ, т.3 на чл.174, ал.1 ТЗ, което изискване в случая е приел за изпълнено, тъй като е внесена сумата 102 007лв., а другите две изисквания на чл.192а, ал.1 ТЗ в случая са неприложими, като не е било необходимо за вписване на увеличаването на капитала на дружеството да се представя списък на акционерите, записали новите акции, т. к. увеличаването на капитала не е чрез издаване на нови акции, както и, че т.1 на чл.192а, ал.1 ТЗ е приложима само в случаите на увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции.По тези съображения въззивният съд е приел, че са изпълнени законовите предпоставки за вписване по партидата на ответното дружество на увеличаването на капитала, съобразно взетото решение на ОСА на 09.07.2019г., и не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, респективно е неоснователен доводът, че е незавършен фактическият състав на увеличаването на капитала.За обстоятелството, че има акционери, които са в забава да направят дължимите вноски по чл.10, ал.9 от устава на дружеството за увеличаването на капитала, въззивният съд е приел, че това не е основание да се приеме, че е вписано несъществуващо обстоятелство, посочвайки, че правните последици от невнасяне на дължимите вноски за увеличаването на капитала са уредени както в закона, така и в устава на дружеството.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроси №2, № 3 и № 4 произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По тях въззивният съд не се е произнасял и, съответно, липсва формирана правна воля, а, от друга страна, те не съответстват на изводите на въззивния съд. Въпроси № 3 и № 4 не са значими за изхода по конкретното дело, тъй като касаторът не е оспорил, а изрично е заявил и поддържа и в касационната жалба, че не оспорва валидността на решението на ОСА, проведено на 09.07.2019г., за увеличаване на капитала на ответното дружество чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите, като не е релевирал доводи и не поддържа и в касационната жалба, че решението на ОСА за увеличаване на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите е могло да се вземе само със съгласието на всички акционери, поради което и, тъй като не това не е в предмета на дължимата служебна проверка, въззивният съд не е формирал мотиви в тази връзка.Въпрос № 2 не само не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд и поради това не е обуславящ за изхода на спора по първия иск, но и е по правилността на въззивния съдебен акт, която изрично е отречена като характеристика на общата предпоставка за допустимост със задължителното тълкуване на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, дадено в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, въпроси № 2, № 3 и № 4 не могат да бъдат определени като обуславящи за изхода на спора по смисъла, дефиниран в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпрос № 1 отговаря на характеристиките, очертани в т.1 в на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивния съд е счел, че за увеличаването на капитала на ответното АД чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите е приложимо единствено изискването на т.2 на чл.192а, ал.1 ТЗ – да са внесени най-малко 25% от номиналната стойност на записаните нови акции, което е изпълнено, а другите две изисквания на чл.192а, ал.1 ТЗ са неприложими.Липсата на основание за допускане на касационно обжалване по него произтича от необосноваване от касатора на приложното поле на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основанието за допускане до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК „ от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“изисква или 1) разглеждането на въпроса да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или 2) разглеждането на въпроса да допринася за осъвременяване на тълкуването на създадената съдебна практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или 3) когато законите са непълни, неясни или противоречиви, разглеждането на въпроса да допринася да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е релевирал доводи, попадащи в първите две дефинирани хипотези, а именно, че се налага промяна на създадената неправилна съдебна практика или за нейното осъвременяване, поради настъпили законодателни или обществени промени. Необосновано от касатора е и приложното поле на третата дефинирана хипотеза, тъй като не са въведени доводи, че правната уредба е непълна, неясна или противоречива, което именно да налага по въпроса да бъде създадена съдебна практика или тя да бъде осъвременена, предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени.Същевременно, по въпроса за приложение на чл.192а, ал.3 ТЗ касаторът се е позовал на решение № 788/07.12.2006г. по т. д.№ 411/2006г., I т. о., постановено в производство по реда на чл.218а, б.“б“ ГПК (отм.), което е поддържал, че е следвало да бъде съобразено от въззивната инстанция, а другото посочено от касатора решение не е относимо по този въпрос.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Тъй като липсват данни за извършени разноски от ответника по касационната жалба, такива не се присъждат.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на решение № 84 от 07.06.2022г. по възз. т.д. № 26/2022г. на Апелативен съд - В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: