О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50170

гр. София, 04.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

разгледа докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 1555 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 3618 от 18.02.2022 г., подадена от В. Й. С., Ж. В. С., Т. К. Д., И. П. Д., Я. Т. Д. и Т. В. С.-Д., чрез адвокат Б. П. от САК (преупълномощен от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”) срещу въззивно Решение № 7 от 04.01.2022 г. по в. гр. д.№ 1758/2021 г. на Апелативен съд - София, г. о., VІІІ състав.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Ответникът по касация „ЖМБ-1” АД е депозирал отговор чрез адвокат С. П. от САК, като възразява срещу искането за допускане на обжалването и поддържа, че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 262415 от 12.04.2021 г. по гр. д.№ 3269/2020 г. на Софийски градски съд, І-20 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящите касатори срещу „ЖМБ-1” АД активно субективно съединени осъдителни петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици общо на 3/5 идеални части от СГРАДА с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-45 от 09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], СО-район „О.”, ул. „Т.” № 6, със застроена площ по скица 401 кв. м., с предназначение на сградата: административна, делова сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***, при посочени съседи на поземления имот по кадастрална карта.

Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила на 25.12.2005 г. Решение от 27.07.2004 г., постановено по гр. д.№ 21230/2003 г. по описа на СРС, ГК, 42 с-в са отхвърлени предявените от В. Й. С., Ж. В. С., Т. К. Д., И. П. Д. и „Е. Г. АД (частен правоприемник на ищците в настоящото производство Я. Т. Д. и Т. В. С.-Д.) срещу „ЖМБ-1” АД ревандикационни искове, като решаващ мотив е, че преди предявяване на тези искове ищците надлежно са се разпоредили с притежаваните от тях общо 3/5 идеални части от правото на собственост върху спорната недвижима вещ, поради което не притежават активна материална легитимация. Както в исковата молба, така и в уточнителна молба от 21.08.2020 г. ищците навеждат новонастъпили правнорелевантни обстоятелства, които не са обхванати от преклудиращото действие на обективните предели на СПН, формирана с посоченото съдебно решение, а именно: 1) с решение на ВКС, постановено през 2010 г., са отменени нотариалните актове, които удостоверяват транслативни сделки, въз основа на които /след апорта, вписан с Решение от 21.03.1994 г. по ф. д.№ 7791/1991 г. на СГС, ФО/ ищците са се разпоредили с процесния имот в полза на трети лица – „Артрикс” ЕООД и „Е. Г. АД; 2) с влязло в сила през 2019 г. Решение на СГС е установено, че с Решение от 21.03.1994 г. на СГС, ФО, по ф. д.№ 7791/1992 г. е вписано несъществуващо обстоятелство - увеличение на капитала с непарична вноска, представляваща 4/5 идeални части от правото на собственост върху спорната сграда. Въз основа на тези факти ищците твърдят, че разпорежданията с 3/5 идеални части от сградата, извършени от тях през 1995 г. и 2003 г., са отпаднали по силата на тези две влезли в сила съдебни решения, респ. не пораждат правни последици, в резултат на което като собственици на сградата се легитимират именно ищците. Въззивният съд е приел, че така заявените от ищците факти са новонастъпили (след формирането на СПН на решението по гр. д.№ 21230/2003 г. на СРС, ГК, 42 с-в) и по аргумент за обратното от чл. 298, ал. 1, предл. 2 ГПК обосновават извод за допустимост на настоящия процес.

По съществото на спора е прието, че по силата на възмездна транслативна сделка, сключена на 14.07.1992 г. и обективирана в нотариална форма, ищците са придобили общо 3/5 идеални части от правото на собственост върху спорната сграда. Въз основа на Решение от 21.03.1994 г. по ф. д.№ 7791/1991 г. на СГС, ФО регистърният съд е вписал приемането на ищците И. П. Д., Т. В. С.-Д. и Ж. В. С. (както и на М. Ж. Б.), като съдружници в „Евротур 2” ООД (праводател на ответното търговско дружество), които са внесли в капитала на дружеството непарична вноска (процесният апорт). Независимо от това, ищците (при спазване на изискуемата от закона нотариална форма) са сключили няколко последващи възмездни транслативни сделки, предмет на които са апортираните 3/5 идeални части, приобретатели по които са трети за настоящия правен спор субекти, а именно: 1) на 07.07.1995 г. Я. Д. и Т. Д. са прехвърлили на „Е. Г. АД притежаваната от тях 1/5 идeална част от сградата; впоследствие тази идеална част е била отчуждена от новия собственик „Е. Г. АД в полза на приобретателя „Аида-96” ООД; 2) на 15.01.2003 г. с три отделни възмездни отчуждителни сделки останалите ищци В. С., Ж. С., Т. Д. и И. Д. са прехвърлили на „Артрикс” ЕООД притежаваните от тях общо 2/5 идеални части от процесния недвижим имот.

С Решение № 694 от 23.02.2010 г. по гр. д.№ 264/2009 г. на ВКС, II г. о. е уважен предявеният от „ЖМБ-1” АД срещу „Артрикс” ЕООД ревандикационен иск, като е признато за установено между тези страни, че „ЖМБ-1” АД е носител на 4/5 идeални части от правото на собственост върху процесната масивна жилищна сграда, наред с което „Артрикс” ЕООД е осъдено да предаде на „ЖМБ-1” АД владението върху сградата. Като законна последица (преди постановяване на ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК) на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени четирите конститутивни нотариални акта, въз основа на които ответниците „Артрикс” ЕООД и „Аида-96” ООД са основавали своята материална легитимация като носители на общо 3/5 ид. ч. от правото на собственост върху спорната сграда. С това решение не е отменен нотариалният акт, удостоверяващ транслативната сделка, по силата на която през 1995 г. двама от ищците – Я. Д. и Т. Д., са прехвърлили 1/5 идеална част от правото на собственост в полза на „Е. Г. АД.

С влязло в сила на 17.12.2019 г. Решение № 164 от 24.01.2018 г. по т. д.№ 719/2017 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав е признато за установено по предявените на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) искове от Ж. С., Т. С. и И. Д. срещу „ЖМБ-1” АД, като правоприемник на „Евротур 2” ООД, че с Решение от 21.03.1994 г. по ф. д.№ 7791/1992 г. по описа на СГС, ФО е вписано несъществуващо обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството чрез непарична вноска, представляваща общо 4/5 идeални части от правото на собственост върху спорния имот. Именно с това решение ищците обосновават както допустимостта, така и основателността на предявените осъдителни искове, като твърдят, че след неговото влизане в сила ответникът не се легитимира като собственик на имота, а напротив - предявените идеални части от правото на собственост са преминали обратно в техния патримониум.

Тъй като апортът е деривативно придобивно основание, за да се придобие правото на собственост от търговското дружество, в което съответният съдружник или акционер извършва съответна непарична вноска, е необходимо той да е бил собственик на прехвърлената недвижима вещ, както и да е спазена формата за действителност на този придобивен способ. Съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ, както и разясненията по т. 5 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, вписването на дружество или увеличение на капитала на съществуващо дружество притежава конститутивно действие. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д.№ 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. Вписването на несъществуващо обстоятелство трябва да бъде установено по исков ред, като последицата от това установяване е свързана със заличаване на вписаното обстоятелство, но заличаването не ще ретроагира, а ще се прилага занапред. Това правило обаче се прилага само за третите добросъвестни лица (т. нар. противопоставимост на вписването), докато във вътрешните (членствените) отношения между съдружника/акционера и търговското дружество вписаното несъществуващо обстоятелство никога не се счита за осъществено (по аргумент за обратното основание от чл. 493, ал. 2 ГПК /отм./ се приема, че вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл. 493 ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството).

В решението на ВКС, с което е уважен предявеният от „ЖМБ-1” АД срещу „Артрикс” ЕООД ревандикационен иск е прието, че „Артрикс” ЕООД е трето на породените с оспорения апорт членствени правоотношения, поради което за него е приложима разпоредбата на чл. 493, ал. 1 ГПК (отм.). Съответно - до момента на заличаването на вписаното несъществуващо обстоятелство вписването на апорта, притежаващо конститутивен ефект, има действие. Обратното - във вътрешните (членствените) отношения това вписване няма действие от момента на вписването. По принцип, за правилното решаване на настоящия правен спор е ирелевантно обстоятелството дали и от кой момент вписването и заличаването на вписването на несъществуващото обстоятелство са породили действие между съдружниците (учредители на апорта) и търговското дружество (приемател на апорта). Но с оглед факта, че с процесното решение ВКС е уважил предявения от „ЖМБ-1” АД срещу „Артрикс” ЕООД ревандикационен иск с мотива, че до заличаването - след уважен установителен иск, на вписаното несъществуващо обстоятелство, „ЖМБ-1” АД е носител на прехвърлените му вещни права по непаричната вноска при вписването на увеличаването на капитала на дружеството със стойността на апортираните идеални части от правото на собственост върху спорния имот, то следва да се приеме, че вещните права върху внесената в капитала непарична вноска са отпаднали едва със заличаването на вписаното несъществуващо обстоятелство - с влизане в сила на 17.12.2019 г. на Решение № 164 от 24.01.2018 г., постановено по т. д.№ 719/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав (който факт е едно от обстоятелствата, обосноваващи и допустимостта на предявените ревандикационни искове). От този момент са прекратени вещните права на настоящия ответник върху спорната сграда. Това обаче няма за последица „обратното им преминаване” в патримониума на ищците, тъй като междувременно (след осъществяване на оспорения апорт) ищците, като носители на общо 3/5 идеални части от правото на собственост върху тази недвижима вещ, надлежно са се разпоредили с тези вещни права в полза на трети лица.

Със сключване на четирите прехвърлителни сделки след вписване на оспорения апорт (1994 г.) - през 1995 г. и през 2003г., при транслативна сукцесия (прехвърлително правоприемство) ищците са поели правното задължение по действителните двустранни възмездни договори да прехвърлят притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху спорната сграда в полза на приобретателите – „Е. Г. АД (по договора за замяна, сключен през 1995 г. с Я. Т. Д. и Т. В. С.-Д. - 1/5 идеална част от правото на собственост), респ. „Артрикс” ЕООД (по договорите за замяна, респ. за покупко-продажба, сключени на 15.01.2003 г. с В. Й. С., Ж. В. С., И. П. Д. и Т. К. Д. - общо 2/5 идeални части от правото на собственост). Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че в момента носители на спорните идеални части от правото на собственост върху спорната сграда не са праводателите-ищци, а приобретателите „Артрикс” ЕООД и „Аида-96” ООД (правоприемник по договор за замяна, сключен през 2003 г. с „Е. Г. АД).

С Решението на ВКС, с което е уважен предявеният от „ЖМБ-1” АД срещу „Артрикс” ЕООД ревандикационен иск, са отменени нотариалните актове, с които през 2003 г. „Артрикс” ЕООД и „Аида-96” ООД са придобили спорните идеални части от правото на собственост върху процесния имот (от част от ищците, респ. - от „Е. Г. АД, на което двама от ищците са прехвърлили през 1995 г. притежаваната от тях 1/5 ид. част от правото на собственост). На първо място е прието, че субективните предели на СПН на това решение не се разпростират по отношение на страните в настоящото съдебно производство, тъй като ищците нито са участвали като страни в този предходен съдебен процес, нито са придобили спорните права в неговия ход, нито са частни или универсални правоприемници на главни страни в него (арг. чл. 298, ал. 1, предл. 1 и ал. 2 ГПК, респ. чл. 226, ал. 1 и ал. 3 ГПК). На второ място - тези нотариални актове са отменени като законна последица от уважаването на ревандикационния иск, ищец по който е било „ЖМБ-1” АД. Ето защо настоящите ищци не могат да се позовават на действието на решение, което охранява не техните, а на ответника в настоящото исково производство интереси. На трето място е прието, че това решение не поражда действие в тази му част при съобразяване на разясненията, дадени в ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК.

Тъй като ищците не са доказали, че са носители на процесните вещни права, на това основание ревандикационния иск подлежи на отхвърляне, без да е необходимо да се обсъжда дали са възникнали останалите материални предпоставки, обуславящи неговата основателност. Само за пълнота са изложени съображения по противопоставеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, което е намерено за неоснователно.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено вписването на несъществуващо обстоятелство (апорт на недвижим имот в капитала на търговско дружество) да придаде с обратна сила вещен (транслативен) ефект на прехвърлителна сделка с този имот, извършена от вносителите на апортната вноска след вписване на апорта, но 16 години преди постановяване на решението;

2. Поражда ли вещноправен (транслативен) ефект продажбата на чужда вещ, ако 16 години след изповядване на нотариалния акт продавачът по сделката с чуждата вещ придобие собствеността върху продадения чужд имот;

3. Допустимо ли е съд, който разглежда спор за собственост на недвижим имот, да не зачете влязло в сила решение на ВКС (постановено преди постановяване на ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК), с което решаващия състав на ВКС е отменил конститутивен нотариален акт за възмездна сделка с предмет този имот (тъй като е установил, че праводателят по сделката не е могъл да прехвърли правото на собственост) и за да реши спора се позове именно на отменения нотариален акт.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос - в противоречие с ТР № 1/2002 г. по тълк. д.№ 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, по втория въпрос – в противоречие с Решение № 242 от 11.09.2013 г. по гр. д.№ 65/2011 г. на ВКС, І г. о., по третия въпрос – в противоречие с Решение № 201 от 20.04.2011 г. по гр. д.№ 1547/2010 г. на ВКС, ІV г. о., ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д.№ 148/2009 г. на ВКС, ІV г. о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Въпроси №№ 1 и 2 са свързани с един от решаващите изводи на въззивния съд – че ищците не са носители на процесните идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, тъй като са се разпоредили с тях по силата на сключени договори с трети лица. За да обосноват разрешаването на въпросите в противоречие с практиката на ВКС, касаторите се позовават на ТР № 1/2002 г. по тълк. д.№ 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че наличието на порок на вписването (включително вписването на несъществуващо обстоятелство) подлежи на установяване в производство по иск по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) - сега чл. 537, ал. 2 ГПК, успешното провеждане на който би довело до заличаване на вписаното обстоятелство от търговския регистър (чл. 498 ГПК (отм.), сега - чл. 604 ГПК). Заличаването на вписването няма обратно действие - действието му е занапред (както изрично е посочено в тълкувателното решение). В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение в обжалвания съдебен акт - въззивният съд е приел, че вещните права върху внесената в капитала непарична вноска са отпаднали едва със заличаването на вписаното несъществуващо обстоятелство - с влизането в сила на 17.12.2019 г. на Решение № 164 от 24.01.2018 г. по т. д.№ 719/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав. С посоченото от жалбоподателите Решение № 242 от 11.09.2013 г. по гр. д.№ 65/2011 г. на ВКС, І г. о. касационното обжалване е допуснато освен по други, и по въпроса възможно ли е договорът за продажба, обективиран в н. а.№ 29 от 2000 г., да не е породил вещноправен ефект и въпреки това да е действителен. Прието е, че продажбата на чужд имот е действителна сделка, но не поражда вещнотранслативни последици, тъй като продавачът не притежава правото на собственост. Въззивният съд не е приел нещо различно. В решението на тричленния състав на ВКС е посочено и това, че едва месец след продажбата е отменено отчуждаването на продадения имот, който до този момент е бил в патримониума на общината, и имотът е постъпил в имуществената сфера на продавача, като е прието, че този факт не може с обратна сила да възстанови липсващия вещнотранслативен ефект на сделката. Това решение на ВКС следва да се разглежда в контекста на случая, който е бил поставен за разглеждане, и по повод на който са дадени разясненията от ВКС. Настоящият казус е различен – извършени са разпореждания с един и същи имот от едни и същи праводатели в полза на различни приобретатели, затова не е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да обуслови допускане на касационното обжалване.

Третият въпрос от изложението също не обосновава допускане на касационното обжалване. Не е налице твърдяното противоречие с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Решение № 201 от 20.04.2011 г. по гр. д.№ 1547/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д.№ 148/2009 г. на ВКС, ІV г. о. са неотносими към спора по настоящото дело, тъй като съдържат разсъждения за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решения, постановени по ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, какъвто въпрос по настоящото дело не се поставя.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Съгласно чл. 281, т. 3 ГПК решението е неправилно при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В настоящия случай тези хипотези не са налице.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 30 000 лв., представляваща договорено и заплатено по банков път възнаграждение за адвокатска защита (л. л. 43, 44, 45).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 7 от 04.01.2022 г. по в. гр. д.№ 1758/2021 г. на Апелативен съд - София, г. о., VІІІ състав.

ОСЪЖДА В. Й. С., Ж. В. С., Т. К. Д., И. П. Д., Я. Т. Д. и Т. В. С.-Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЖМБ-1” АД сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева – разноски за защитата пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: