Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 5367 / 2022 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи чрез гл. юрк. Д. Б., срещу решение № 1661 от 14.03.2022 г., постановено по адм. д. № 803/2021 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло претенциите на Б. К. като неоснователни с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Министерство на вътрешните работи, се представлява от юрк. Р., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът, Б. К. от гр. София, редовно призован, се явява лично и с адв. С., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на Б. К. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на сумата от 800 лв., представляваща неосигурено вещево доволствие за периода от 28.11.2006 г. до 09.01.2009 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане; обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в размер на сумата от 27 554,27 лв., представляваща неизплатените трудови възнаграждения за периода от 28.11.2006 г. до 09.01.2009 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 3000 лв., изразяващи се в морални болки и страдания, професионално и житейско неудовлетворение, чувство на срам и ощетеност, подронен авторитет пред колегите от международната полицейска мисия, накърнено човешко достойнство и граждански права, психически стрес и безпокойство, за периода от 28.11.2006 г. до 09.01.2009 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019г., до окончателното й изплащане, претърпени вследствие на по-неблагоприятно третиране на ищеца, в качеството на държавен служител на Министерството на вътрешните роботи по време на участие на мисия на ООН в Косово от Министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване, в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски в намален размер, представляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак „обществено положение“ и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр., които обстоятелства са установени с влязло в сила Решение № 186/07.05.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София град, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявените искове са изцяло основателни. Страните не спорят, че Б. К., в качеството си на държавен служител от Министерството на вътрешните работи, за периода 28.11.2006 г. до 30.11.2008 г. е командирован като полицейски наблюдател за участие в Мисията на ООН в Косово /UNMIK/, като със заповед на Министъра на вътрешните работи рег. № К-2676 от 20.11.2006 г. е назначен на същата длъжност в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни организации" при НС "Полиция" – МВР и му е разрешен неплатен отпуск, считано от датата на заминаване. От 09.01.2009 г. е преназначен на длъжност разузнавач IV-та степен в група „Експерти“ в VI РУ към СДВР.

С решение №186/07.06.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация /Комисията/ е установено, че Б. К. по време на участие в мисия на ООН в Косово UNMIK, в качеството на държавен служител на Министерството на вътрешните работи в процесния период е третиран по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение“ и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр. Решението на Комисията е оставено в сила с влезли в сила решение №5989/24.10.2017 г. постановено по адм. дело № 8167/2017г. по описа на Административен съд София-град и решение №12411/18.09.2019г. по адм. дело №725/2018 г. на Върховен административен съд.

Въз основа на горните фактически установявания АССГ е приел, че е сезиран с иск по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр и по делото са доказани всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по този законов текст. Налице е влязло в сила решение на специализирания административен орган - Комисията за защита от дискриминация, установяваща извършена чрез незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административен орган – министъра на вътрешните работи пряка дискриминация по признак „обществено положение“ и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр спрямо Б. К., изразяващо се в по-неблагоприятното му третиране по време на участието му в мисия на ООН в Косово UNMIK в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установен размерът на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил през периода от 28.11.2006 г. до 09.01.2009 г. за заеманата от него длъжност в МВР, ако през този период той не беше ползвал неплатен отпуск - 27 554,27 лв. Сумата за вещево доволствие за същия период е в размер на 800 лв., като са изчислени и дължимите лихви. По горните съображения АССГ е уважил изцяло иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл.74, ал.2 от ЗЗД в поддържания от ищеца размер.

Въз основа на свидетелските показания съдът е приел за установено и настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищеца за периода от 28.11.2006 г. до 09.01.2009 г., изразяващи се в морални болки и страдания, професионално и житейско неудовлетворение, чувство на срам и ощетеност, подронен авторитет пред колегите от международната полицейска мисия, накърнено човешко достойнство и граждански права, психически стрес и безпокойство, който са причинени в пряка причинно-следствена връзка с осъществената дискриминация по отношение на ищеца. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди АССГ е съобразил нормата на чл. 52 от ЗЗД и съответно степента на негативното въздействие, характера на дискриминационно въздействие, периода на претърпените вреди, настъпилия вредоносен резултат и е приел, че справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца е в претендирания размер от 3 000 лв.

Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при съобразяване с материалноправните разпоредби и обосновано.

Правилно АССГ е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация и е приел, че са налице всички материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по този законов текст - налице е влязъл в сила административен акт по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, а именно решение №186/07.06.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е установена пряка дискриминация по признак „обществено положение“ и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр спрямо Б. К., упражнена от министъра на вътрешните работи, изразяваща се в по-неблагоприятното му третиране по време на участието му в мисия на ООН в Косово UNMIK в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, от установените от специализирания административен орган дискриминационни актове, действия и бездействия за ищеца са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди и претърпените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с установеното от КЗД дискриминационно поведение на длъжностното лице при ответника.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради липса на отменени по съответния ред административни актове или незаконосъобразни фактически действия и/ или бездействия от страна на длъжностните лица при ответника. Тези възражения не са съобразени с обстоятелството, че претенцията за вреди по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, макар и да препраща към чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдържа и определена специфика – при тази претенция е достатъчно административните актове, действия и бездействия на съответния административен орган или длъжностно лице да бъдат установени като дискриминационни с влязло в сила решение на КЗД, съдържащо реквизитите по чл. 65 от ЗЗДискр - условие, което в случая е изпълнено.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът по касация има право на съдебни разноски. По делото са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за сума в размер на 3000 лв., заплатена в брой. Предвид размера на уговорения и реално заплатен адвокатски хонорар за представителство пред касационната инстанция, който е ориентиран към минимума по Наредбата, възражението на касатора за прекомерност на същия се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1661 от 14.03.2022 г., постановено по адм. д. № 803/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Б. К. от гр. София, [ЕГН] сумата от 3000 /три хиляди/ лв. съдебни разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА