№ 5872

гр. София, 16.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 4417/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 21894/02.09.2024 г. на М. И. Д., [населено място], чрез адвокат С. А., срещу въззивно решение № 762/05.07.2024 г. по в. гр. д. № 595/2024 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Собственикът на имот, който не полага дължимата грижа на добрия стопанин за имота си и в него се събират свободно/безконтролно трети лица, които допълнително увреждат и занемаряват имота, включително извършващи противообществени прояви, може ли с това си поведение да причини вреди, вкл. пропуснати ползи, на собственик на съседен имот, който от това не може спокойно да ползва лично или чрез трети лица имота си, вкл. отдавайки го под наем; 2. Вредоносно ли е неподдържането на имот от собственика му и оставянето му в рушащ се вид или без надзор и поддръжка, или неограден, или необезопасен, и превръщал се в сборище на клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици; 3. Кой носи отговорност за вредите от състоянието на имота - собственикът или събиращите се в изоставения рушащ се имот клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици; 4. Може ли да бъдат присъдени вреди от пропуснати ползи за очаквани, но неосъществени приходи, дължими за периоди след завеждане на исковата молба, но в хода на процеса и представлява ли това съобразяване от съда на обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК като факти, настъпили след предявяването на иска; 5. Как следва да се докаже сигурното настъпване на пропуснатите ползи като очакван, но неслучил се прираст в имуществената сфера на ищеца; 6. Какви са, кога са налични и завишени ли следва да бъдат критериите при преценка за наличието на пропусната полза; 7. При наличието на сключен договор за наем с трето лице с посочена наемна цена, прекратен предсрочно от наемателя по причини, лежащи извън наемателя и наемодателя, това обосновава ли вреда от пропуснати ползи, които да бъдат търсени от лицето, причинило прекратяване на договора с поведението си; 8. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 8.2. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 8.3. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. неоснователни; 8.4. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и отговора към нея, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9.1 Наличието на роднинска възраст между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел; 9.2. Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото; 9.3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото.

Ответникът по касация община Варна, чрез юрисконсулт Г. П., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски пред касационната инстанция.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 245/20.01.2024 г. по гр. д. № 13035/2022 г. на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от М. И. Д. искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на община Варна да заплати на ищеца: 1/ 13 600 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран доход в размер на 34 броя месечни наемни цени всяка от по 400 лева в периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2021 г. по сключен между ищеца и И. Г. А. договор за наем от 02.03.2018 г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 1,находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, предсрочно прекратен от наемателя в резултат на бездействието на ответника относно почистването, обезопасяването и стопанисването на собствения му поземлен имот с адрес - [населено място], [улица]; 2/ 11 880 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи нереализиран доход в размер на 33 месечни наемни цени всяка от по 360 лева в периода от 01.04.2022 г. до 31.01.2025 г. по сключен между ищеца и М. О. А. на 04.01.2022 г. договор за наем на процесния недвижим имот, предсрочно прекратен от наемателя в резултат на бездействието на ответника относно почистването, обезопасяването и стопанисването на собствения му поземлен имот на адрес [населено място], [улица].

Въззивният съд е приел за установено, че през 2008 г. ищецът М. И. е закупил апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1. За безспорен е определен и фактът, че поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] е със статут на частна общинска собственост. На 22.02.2018 г. с договор за посредничество М. И. е възложил на „Матена“ ЕООД да извърши проучвания и да подготви сключването на договор за наем на собствения му апартамент. На 02.03.2018 г. М. И. и И. Г. А. са сключили договор за наем на процесното жилище за срок от три години при наемна цена 400 лева. Страните са уговорили имотът да бъде ползван от наемателя през първите два месеца /март и април на 2018 г./ безплатно. С предизвестие от 01.04.2018 г. И. А. прекратил договора, поради това че имотът не отговаря на жилищните му нужди поради нарушаване на спокойствието му от намиращия в близост изоставен имот. През 04.01.2022 г. жилището е отдадено под наем на М. А. за срок от три години при наемна цена 360 лева. С предизвестие от 01.04.2022 г. и този наемател е прекратил наемното правоотношение, посочвайки, че жилището не може да се ползва безпрепятствено и необезпокоително предвид струпване на бездомни хора, създаващи денонощен шум в изоставен двор в непосредствена близост до апартамента. С писмо от 07.03.2019 г. на Дирекция „Общинска собственост“ към община Варна е уведомена Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ за констатирани „необезопасени постройки“, „силно замърсяване“ и наличие на бездомни животни в общинския имот. На 24.08.2020 г. е извършено основно почистване на общинския терен, като в процес по реализация на проект за детска градина са изрязани храсти. В констативен протокол от 01.10.2020 г. е описано, че намиращият се в процесния имот резервоар е негоден за ползване, създава условия за възникване на пожар и е вреден в санитарно-хигиенно отношение. От констативни протоколи от 13.12.2022 г. и 14.12.2022 г. е установено, че общинският терен е почистен от ниска растителност, подрязани са ниските клони на дърветата и е осигурена добра видимост. Имотът е разчистен от отпадъци, а подходът към резервоара е обезопасен с бетонна стена. Протоколите са оспорени от ищеца. Съдът е обсъдил показанията на И. А., като е посочил, че са частично декларативни. Приел е, че през м. март, 2018 г. между свидетеля и ищеца е сключен договор за наем на процесния апартамент. Наемателят останал в апартамента за кратко, защото в района се събирали алкохолици и наркомани, които са извършвали непристойни действия, нарушаващи неготовото спокойствие и това на дъщеря му. Той напуснал жилището без да заплати нищо, тъй като ищецът опростил задълженията му, след като е разбрал причината за напускането. До изнасянето си от жилището свидетелят не е виждал общинският имот да се почиства, а след този момент няма наблюдения върху района. Показанията на свидетеля М. А. съдът е ценил, като базирани на личните му впечатления, но също като частично декларативни. Свидетелствал е, че през м. декември, 2021 г. жилището било наето от него срещу 360 лева месечно. При огледа апартаментът не му е харесал, тъй като от терасата са се виждали боклуци и хора, които обикалят наблизо, но след като ищецът се е съгласил на по-ниска цена, свидетелят наел имота. Месец по-късно е развалил договора, тъй като в района миришело, вляво се е виждал боклук в съседен имот, през нощта на улицата имало бездомници, които вдигали шум, палели огън и хвърляли камъни по прозорците на жилището. Докато ползвал имота, не е виждал да се почиства терена в близост, а след напускането си няма впечатления. Свидетелят С. Д., чийто показания съдът е кредитирал при условията на чл. 172 ГПК, е изяснил, че с неговото съдействие М. Д. е отдал под наем своя апартамент на [улица] за цена 400 лева, като два месеца по-късно ищецът го е известил, че наемателят е напуснал имота заради събиращите се хора в близост на блока. Посочил е, че не е чувал шумове от безстопанствения имот, но е усещал неприятни миризми. След доста време апартаментът отново бил отдаден под наем, но срещу по-малка сума. Скоро след това и новият наемател напуснал имота по сходни причини. При тези фактически данни съдът е посочил, че съгласно чл. 15, ал. 1 Наредба на ОбС-Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество кметът на общината организира, ръководи и контролира управлението на имотите – частна общинска собственост, а съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОбС имоти и вещи – общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината в съответствие разпоредбите на закона и грижата на добър стопанин. Съдът е приел, че не е установено противоправно поведение на служители на община Варна, което да бъде изразено в бездействие относно почистването, обезопасяването, ограждането, поддържането и стопанисването на общинския имот, находящ се на [улица], за процесните периоди от 01.05.2018 г. до 31.03.2021 г. и от 01.04.2022 г. до 31.01.2025 г. При съпоставка на показанията на свидетелите съдът е установил, че към месец март на 2018 година общинският имот е бил неподдържан и непочистен. Направен е извод, че допускането на това състояние на общински имот е в нарушение на задълженията на общината по чл. 11, ал. 1 ЗОбС. Няма данни обаче това състояние да е продължило след м.03.2018 г., доколкото свидетелят А. е посочил, че след напускането на наетия апартамент няма преки впечатления върху общинската земя, а свидетелят Д. абстрактно и декларативно е заявил, че е продължил да търси наематели на имота, които се отказвали заради безстопанствения терен, виждащ се от терасата на жилището. За времето след м. 05.2018г. и до 31.03.2021 г. не е доказано състоянието на общинската земя да е било идентично с това в началото на периода. Аналогични са съображенията за втория период, за който се претендира обезщетение за пропуснати ползи - от 01.04.2022 г. до 31.01.2025 г., тъй като единствено показанията на свидетеля М. А. сочат за неподдържане на общински терен, при това само в началото на цитирания период. След м.04.2022 г. този свидетел няма преки впечатления. Съдът е направил заключение, че с оглед липсата на преки доказателства, освен две медийни статии, чрез които не може да се осъществи пълно и главно доказване, няма други данни за безстопанственост на общинския терен. За положението към 13-14.12.2022 г. свидетелстват два броя констативни протоколи на комисии при община Варна, в които е отбелязано, че имотът е почистен от растителност и отпадъци, като подходът към резервоара е обезопасен с бетонна стена. Към протоколите е приложен снимков материал на мястото към съответния момент.Гласните доказателства са относими към към различни времеви периоди. Въззивният съд е посочил още, че исковата молба е подадена на 31.08.2022 г., като второто вземане е за период до 2025 г., т. е. касае период след предявяване на иска. Преценката за противоправно бездействие на ответника за бъдещ период е изключена. Съдът е приел, че противоправно поведение на ответника, изразено в бездействие по отношение на поддържането, почистването и обезопасяването на общинския имот, е установено само за периодите м. 03-05.2018 г. и м. 12.2021-03.2022 г., които обаче не се обхващат от заявените претенции. По отношение на причинната връзка между противоправното поведение на ответника и претендираните вреди е посочено, че не неподдържаното състояние на общинския имот, а редовното присъствие на зависими и бездомни лица с различни хулигански и противообществени прояви, е причина за прекратяване на договорите за наем, сключвани от ищеца. Няма ангажирани доказателства, че поведението на такива лица е в резултат на безстопанствено състояние на общинския терен. Не е установено и наличието на възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, представляващо пропусната полза. От събраните показания по делото съдът е приел, че още при сключването на двата договора за наем наемателите са имали ясни резерви относно наемането на жилището на ищеца и отстъпките в цената са ги мотивирали да наемат процесния имот. В заключение съдът е приел за неоснователни възраженията на ищеца за допуснати нарушения на чл. 8-10 и чл. 12 ГПК.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Първите три въпроса не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не могат да бъдат преценени като релевантни за изхода на делото. Те са свързани с твърденията на касатора, за наличие на противоправност в поведението на служители на ответника по делото. Съдът е приел, че бездействието на общината, изразяващо се в непочистване, неподдържане и безстопанственото отношение към имота, съставлява нарушение на вменените й с нормата на чл. 11 ЗОбС задължения. Решаващите му изводи обаче са, че периодът, за който събраните по делото доказателства установяват наличие на противоправно бездействие, не съвпада с периода, за който ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди. Ето защо, доколкото поставените въпроси не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, те не могат да обосноват допускане на касационен контрол на въззивното решение.

По четвъртия въпрос относно възможността за присъждане на обезщетение за вреди от пропуснати ползи поради очаквани приходи е налице съдебна практика на ВКС /решение № 47/17.02.2016 г. по гр. д. № 3805/2015 г., IV г. о./, в която се приема, че обезщетението при деликт може да компенсира и бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е сигурно, а размерът им – установим /когато увреждането има траен или необратим характер/. В случая решаващите изводи на въззивния съд са за недоказаност на твърденията, че за процесните периоди, вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника по стопанисването на имота ищецът търпи имуществени вреди /пропуснати ползи/, че липсва и сигурност в реализирането на приходи за бъдещи периоди, доколкото наемателят се е съгласил да сключи договора за наем поради направената отстъпка в наемната цена. Не е установено увреждане на ищеца с траен или необратим характер. Недоказани са елементи на фактическия състав на чл.49 ЗЗД /причинна връзка между неправомерно поведение на служителите на ответника и претендираните от ищеца вреди/. Ето защо не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по този въпрос.

Петият, шестият и седмият въпроси също не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване, тъй като са по съществото на спора. Така формулирани, въпросите не осъществяват изискването за обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че съобразно приетото в ТР № 2/2012, ОСГТК, и ТР № 3/2021, ОСГТК на ВКС, законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, поради което предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице и не може да почива единствено на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. Следва да бъде проведено пълно главно доказване – както чрез преки, така и чрез косвени доказателства на действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, в тежест на което е да установи този факт. В случая от събраните доказателства са приети за недоказани претендираните пропуснати ползи като сигурно увеличаване на имуществото на ищеца. Несъгласието му с този извод не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Следващата група въпроси от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба са свързани с дейността на въззивната инстанция при постановяване на крайния съдебен акт. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. Тълкувателно решение № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен с оглед релевираните в жалбата оплаквания, да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Той е обсъдил защитните тези на страните и е дал отговор на спорните по делото въпроси. Както бе посочено, несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не обуславя допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Останалите въпроси са свързани с преценката на доказателствената стойност на свидетелските показания. Съгласно установената практика на ВКС /вкл. относимата цитирана от касатора/ при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди дали е налице противоречие между тях, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения. Трябва да се вземе предвид и способността на свидетеля да възпроизведе в показанията си релевантните за делото факти, които е възприел непосредствено или пък логически ги е свързал при възприети други обстоятелства. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Като преценява свидетелските показания и данните за заинтересованост, съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не се дава вяра на показанията на някой свидетел. Съдът може да приеме, че заинтересован свидетел може да е възприел вярно и добросъвестно да възпроизвежда релевантните факти, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, да е възприел някои факти погрешно. И само ако счете, че свидетелските показания са достоверни като основани на непосредствени и верни впечатления, може да приеме определени факти за доказани. В случая въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания по делото, като е посочил кои конкретни, релевантни за спора факти приема за установени и кои не. Кредитирал е показанията на разпитаните свидетели и е приел, че същите нямат преки впечатления относно състоянието на общинския имот за процесните периоди. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в съответствие с посочената практика на ВКС, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация община Варна не следва да се присъждат разноски, доколкото не са представени доказателства, че са направени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 762/05.07.2024 г. по в. гр. д. № 595/2024 г. на Окръжен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: