№ 255

[населено място], 30.03.2023 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 2404 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД срещу решение № 82 от 03.06.2022г. по в. т.д. № 369/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 18 от 13.08.2021г. по т. д. № 5/2021г. на Окръжен съд – Ловеч за осъждане на касатора да заплати на „Еврокапитал-България“ ЕАД (в несъстоятелност), на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 36 472 лева, неплатени наемни вноски за периода от месец юни 2016г. до 25.07.2019г. по договор за наем от 19.06.2005г. с анекси към него, със законната лихва за забава от 29.05.2020г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 3 130. 51 лева изтекла лихва.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд неправилно е приел, че полагането на асфалтовата настилка в наемния имот и монтажът на бариерата представляват поправки, поради което приложим бил чл. 6, ал. 2 от договора, съгласно който наемателят е бил длъжен да заплаща за своя сметка разходите по отстраняването на всички поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновеното ползване на вещта. Те са трайно прикрепени към земята и представляват подобрения. Договорът за наем не предвижда...