Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. Г. Членове: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 5429 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. И., чрез пълномощника адв. Т. срещу решение №819 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело №674/2021 г. , по описа на Административен съд София-град, в частта за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 940 лева с доводи за неговата неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, отговарящо на критерия за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Претендира разноски.

Ответникът по касационна жалба - Министерство на отбраната, чрез пълномощника главен експерт Маркова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от И. И., чрез пълномощника адв. Т. срещу определение № 2622 от 31.03.2022 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските. Излага доводи за неправилност на определението и иска отмяната му, и изменение на решението, като размерът на адвокатското възнаграждението бъде определено справедливо и обосновано съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по частната жалба – Министерство на отбраната, чрез пълномощника главен експерт Маркова, оспорва частната жалба като неоснователна и моли определението като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на проверка пред настоящата съдебна инстанция е предявения пред административния съд от И. И. иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 39 000 лв. (тридесет и девет хиляди лева), настъпили в периода 10.11.2014 г. – 31.12.2018 г., ведно със законна лихва от последната дата до окончателно изплащане на сумата, произтичащи от осъществена непряка дискриминация, произтичаща от разпоредбите на чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, установена с влязло в сила решение № 301 от 19.07.2018 г. на петчленен състав Комисията за защита от дискриминация.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди в размер на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева до сумата от 940 (деветстотин и четиридесет) лева, като е отхвърлил иска в останалата част. За да постанови този резултат, съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като при преценка на ефекта на осъществената дискриминация спрямо ищцата е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и го е определил по справедливост като е изложил подробни мотиви за това.

Решението, в оспорената му част е допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и установил вярно и точно фактите по спора. Извел и обосновал е съобразен с материалния закон правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но в определен от съда размер по справедливост. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебното решение в оспорената му част.

Неоснователни са доводите, изложени от касационната жалбоподателка, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията всяко лице, претърпяло вреди от нарушаване на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица може да предяви иск по реда на ЗОДОВ. Ищцата в случая основава предявения иск на осъществена спрямо нея дискриминация, произтичаща от нормативен акт, довела до неравенство в третирането й, установена с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация.

Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че първият елемент на фактическия състав е доказан с влязло в сила решение № 301 от 19.07.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че разпоредбите на чл.35, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., като въвеждат различен режим при определяне на допълнително възнаграждение за цивилните служители, командировани за изпълнение на длъжности в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия за военнослужещите и цивилните служители, изпълняващи военна служба/ командировани за изпълнение на длъжности в Щабния елемент за интегриране сили на НАТО (F. Integration U. (N.) като многонационално военно формирование на територията на страната и за военнослужещите, изпълняващи военна служба в Националния мобилен модул по К. (D.-F) като военно формирование от командната структура на НАТО на територията на страната, сравнено с военнослужещите лица, изпълняващи длъжност към Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, нарушават принципа за равенство в третирането, което представлява непряка дискриминация по чл.4, ал.3 от ЗЗДискр., във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., по признаци „лично положение“ и „обществено положение“. Правилно административният съд е установил, че Иванова попада в групата на военнослужещите, спрямо която е установено нарушение на принципа за равенство в третирането и безспорно е изпитала негативни емоции от факта, че не получава допълнително възнаграждение, каквито цивилните в Центъра са получавали за процесния период. Съдът правилно е приел, че не са налице данни за проявено отрицателно отношение от страна на ръководството към служителката по повод на подавани жалби до министъра на отбраната, обратно за процесния период същата е била дори повишена в чин и длъжност в същия период.

Както правилно е приел съда от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установяват както претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, така и пряката причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и същите вреди, но в по – малък обем от претендирания.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Вредите в случая пряко произтичат от дискриминационното отношение на министъра на отбраната, установено с акт на компетентния орган. Съдът справедливо е определил обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността на неравното третиране на ищцата и въздействието му върху нея.

Не стои така въпросът с определяне на размера на имуществените вреди. Съдът не е изложил никакви мотиви относно обстоятелството защо и на основание на кои законови разпоредби приема периода от назначаването на Иванова на служба до м. ноември 2018г. за релевантен за изчисляване на вредите, но доколкото няма касационна жалба от страна на министерството и решението е влязло в сила в тази част, този въпрос не следва да се обсъжда в настоящото решение. В тази част решението е влязло в сила.

При така изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на оспорената част на съдебното решение и същото следва да се остави в сила.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото същата е неоснователна.

Присъдените разноски за адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция на И. И. са определени в правилно съотношение с уважената част на иска, изчислен в минимален размер съгласно чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, а именно 1 014,30 лв. Неоснователни са твърденията, че съдът неправилно е уважил възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При наличие на предпоставките на чл. 10 ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ съда правилно е присъдил разноски в минимален размер и на двете страни по делото, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Искът е бил предявен общо за сумата 54 203,21 лв., като уважената от съда част е 16 143,21 лв. и правилно съобразно тази стойност е изчислен адвокатския хонорар на 1 014,30 лв.

При тези съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 150 (сто и петдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 819 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело № 674/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2622 от 31.03.2022г., постановено по същото дело.

ОСЪЖДА И. И., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк], [адрес] да заплати на Министерство на отбраната сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА