ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3575

Гр. София, 16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т. д. № 1394 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „М. плюс мениджмънт“ ЕАД срещу определение № 329 от 31.03.2025 г. по ч. гр. д. 182/2025 г. по описа на ОС – Габрово, с което е отменено определение № 50 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 193/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново в частта, с която е изменено решение № 99 от 20.09.2024 г. по гр. д. № 193/2022 г. по описа на Районен съд - Дряново в частта, с която „М. плюс мениджмънт“ АД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата 2 880,61 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца Т. Д. Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗЗД и чл. 36, ал. 2 ЗЗД, като намалява същото от 2 880,61 лв. на 2 400,51 лв., и вместо това е оставена без уважение молбата на „М. плюс мениджмънт“ ЕАД по чл. 248 ГПК в тази й част.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Позовава се на противоречива съдебна практика по въпроса дали при определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗЗД следва да бъде съобразен дължим от адвокатското дружество или адвоката ДДС, когато последните са регистрирани по ЗДДС. Изтъква, че по въпроса е налице отправено преюдициално запитване от СРС, по което е образувано пред Съда на ЕС дело № С – 744/2023 г. Моли производството по настоящото дело да бъде спряно до постановяване на решение от СЕС по сезиралото го преюдициално запитване, с което съдът да се съобрази при произнасянето си по частната жалба.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор моли да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: „Досежно начисляването на ДДС върху определеното от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗЗД.“

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по частната касационна жалба, Т. Д. Д., чрез процесуалния си представител оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Излага, че въззивният съд се е произнесъл в унисон с утвърдената практика на ВКС. Моли производството по делото да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до произнасяне от СЕС по отправеното от СРС преюдициално запитване по поставения от частния жалбоподател въпрос.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 284 ГПК.

С определение № 2397 от 25.07.2025 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 631, ал. 1 ГПК до произнасяне от Съда на Европейския съюз по дело № С – 744/2023 г.

Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с решение от 23.10.2025 г. по дело № С – 744/2023 г., поради което производството следва да бъде възобновено на основание чл. 631, ал. 2 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд се е позовал на даденото разрешение по въпроса за начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД, с практиката на ВКС по определение № 45 от 28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2526/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч. т. д. № 2908/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО и определение № 255 от 06.08.2020 г. по ч. т. д. № 2556/2019 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО. Споделил е приетото с цитираните съдебни актове, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗД във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. Посочил е, че правните услуги, предоставени по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, поради което е заключил, че дължимият ДДС се начислява върху определеното възнаграждение и се счита за неразделна част от него.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставеният от касатора въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но по отношение на същия не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.

По въпроса е налице произнасяне от Съда на Европейския съюз с решение от 23.10.2025 г. по дело С – 744/2023 г., задължително за българските съдилища на основание чл. 633 ГПК. С цитираното решение по отправено преюдициално запитване от български съд – Софийски районен съд, е отговорено, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Изтъкнато е, че макар заплащането на адвокатското възнаграждение да зависи от случайност според резултата от производството, то все пак представлява действителната насрещна престация за услугата, състояща се в процесуално представителство на клиента.

Отговорът е даден при отчитане на релевантните разпоредби на националното законодателство, включително на чл. 38, ал. 2 ЗЗД, и е възприет в актуалната практика на ВКС по постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 3358 от 28.11.2025 г. по ч. т. д. 1957/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

Въззивният съд не се е отклонил от дадения отговор на правния въпрос с цитираното решение на Съда на Европейския съюз и актуалната уеднаквена практика на ВКС, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на заявените допълнителни основания.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. 1394/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 329 от 31.03.2025 г. по ч. гр. д. 182/2025 г. по описа на ОС – Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.