Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. Г. Членове: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 5495 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 1926/23.03.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 9156/2021 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-220-2600/906#7 от 23.04.2021 г. (наричано за краткост УП изх. № 02-220-2600/906#7 от 23.04.2021 г.) издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден за заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, като изложените съображения са такива за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда относно минималните и максималните периоди на преход съобразно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) и чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (наричан за краткост Регламент (ЕО) № 889/2008). Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че не е налице противоречие между чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. и чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008. Сочи, че според националното законодателство подпомагането със средства от земеделските фондове се предоставя само за минимални срокове на преход до достигане производство на биологична продукция. Оспорва изводите на съда относно обявената за нищожна Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Методика), утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, изменена със Заповед № РД 09-235/12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на „Органик сиидс“ ЕООД срещу УП изх. № 02-220-2600/906#7 от 23.04.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ да се остави без уважение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. М..

Ответникът по касация – „Органик сиидс“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. А..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да отмени УП изх. № 02-220-2600/906#7 от 23.04.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Изложил е съображения, че земеделският стопанин не е извършил нарушение във връзка с неспазването на минималния период на преход за заявените за подпомагане площи. Същият имал сключен договор с контролиращо лице и към 04.05.2016 г. – датата на подаване на заявлението му за подпомагане, спорните десет парцела са били със статут в преход към биологично земеделие. Поради това не можело да се изисква да бъдат декларирани като „биологични“ към тази дата. Заявлението за подпомагане е подадено в законовите рамки, като заявителят няма задължение, както и ред по който да коригира заявлението си относно статута на парцелите, с които кандидатства за подпомагане, като ги посочи в състояние „биологични“. Приел е, че не е доказано от органа, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане за 2016 г., за конкретните парцели и насаждения в тях има приключен период на преход независимо, че процесната площ се намира в четвърта година на преход. В чл. 17 от Наредба № 11/2009 г. не е предвидена хипотеза на отказ за предоставяне или намаляване на финансова помощ, свързана с изтичане на минималния период на преход. Посочил е още, че видно от посоченото в колона 13 на стр. 5 от УП изх. № 02-220-2600/906#7 от 23.04.2021 г. и поясненията към нея, като основание за изчисляване и налагане на намаленията, при неспазване на минималните периоди на преход, е посочена т. ІV от Методика, утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Същата е подзаконов нормативен акт и неправилно ѝ е придадено обратно действие, за кампания 2016 г. Отделно от това е установил, че Методиката, утвърдена със Заповед № РД-09-243/12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, е обявена за нищожна към момента на постановяване на решението. Решението е правилно.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства Безспорно е установено, че „Органик сиидс“ ЕООД е регистрирано като земеделски производител и е лице, подпомагано по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. Дружеството е одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство, от мярка 214 „Агроекологични плащания“, с което същото е поело 5 - годишен ангажимент по това направление. Заявената за подпомагане 2016 година е четвърта поредна година от поетия от „Органик сиидс“ ЕООД агроекологичен ангажимент. Санкционираните площи – парцели с номера 49076-844-2-1, 49076-844-3-1, 49076-780-1-1, 49076-829-1-1, 49076-830-1-1, 49076-850-1-1, 49076-851-1-1, 49076-959-1-1, 49076-961-1-1, 49076-963-1-1 са заявени с код на дейност АП07 (За биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражни) и АП10 (За биологично растениевъдство в преход - ароматни и медицински растения), за кампания 2016 година и са под контрол и състоянието им е „В преход“. При така установените факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Доводите на касационния жалбоподател са свързани с продължителността на периода на преход към биологично производство. Както правилно е отбелязал решаващият съд спорът по делото се свежда до приложението на нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., съгласно която агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, както и дали се дължат субсидии за култури в преход към биологично земеделие след минималните периоди на преход, посочени в Регламент (ЕО) № 889/2008.

По делото няма спор, че 2016 г. е четвърта година от поетия от „Органик сиидс“ ЕООД агроекологичен ангажимент и че за 2016 г. процесните парцели са заявени с код на дейност АП07 (За биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражни) и АП10 (За биологично растениевъдство в преход - ароматни и медицински растения) и състоянието им е „В преход“. Правилно решаващият съд е посочил, че съобразно чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) 889/2008, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. Нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11/2009 г., директно препраща към цитираната норма, като в пряко приложимия и с приоритет пред националното право регламент, липсва максимален срок на „преход“. Цитираната норма на регламента препраща и към правилата за осъществяване на биологично производство по Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин „преход“, съгласно чл. 2, б. "з", означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Подходът на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция.

Настоящият съдебен състав възприема изложените от решаващия съд доводи за неприложимостта на Методиката, утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите към предходни приемането ѝ кампании, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК същите не следва да бъдат повтаряни. Към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед №РД 09-235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е обявена за нищожна, с влязло в сила съдебно решение. Поради това независимо, че към датата на приключване на устните състезания пред първоинстнацинния съд Методиката все още не е била обявена за нищожна, съдът не е допуснал нарушение, като е отчел обявяването ѝ за нищожна към датата на постановяване на съдебното решение.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски за касационната инстанция се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 3107,99 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно фактура № 0300010158/18.05.2022 г. и платежно нареждане от 25.05.2022 г. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото бланкетното възражение на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението е към минимума по чл. 8, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид разпоредбата на чл. 81 ГПК вр. чл. 144 АПК и с оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касация разноски за първата инстанция. Пред първоинстнационния съд процесуалния представител на „Органик сиидс“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски. Искането е уважено като са присъдени разноски в размер на 1 677,54 лв., тъй като съдът е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1926/23.03.2022 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 9156/2021 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Органик сиидс“ ЕООД, [ЕИК] сума в размер на 3107,99 лева (три хиляди сто и седем лева и деветдесет и девет стотинки) разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА