Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: ГАЛИНА ХР. Р. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Г. Х. по административно дело № 5559 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. И., от гр. София, чрез пълномощника му адв. Ч. Д., срещу Решение № 1743 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело № 7027/2021 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност - отменителнително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и уважаване на исковата молба. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответната страна – Софийският районен съд, чрез пълномощника си, специалист „Правно обслужване“, Л. Н., в писмен отговор дава становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на търсените разноски от насрещната страна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Софийски градски съд, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни предявените искове от Ю. И., срещу Софийски градски съд, Софийски районен съд и Комисията за енергийно и водно регулиране за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение в размер на 3 211. 74 лв., начислена за периода от 30.06 до 27.09.2018 г. по фактура № 0250861226 от 29.10.2018 г. на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ, както и 1 112. 70 лв. обезщетение за заплатените такси и разноски в производството по гр. д. № 7130/18 г. на СРС и гр. д. № 2199/20 г. на СГС. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците сумите от по 100 лв. разноски на всеки от тях.
Въз основа на установите по делото факти, по които страните не спорят, и след анализ на събраните в хода на производството доказателства, съдът е направил извод, че искът е неоснователен, тъй като чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ са отменени, считано т влизане в сила на решението на съда за отмяната им, в случая от 23.11.2018 г., а периодът на преизчисление на дължимите суми за потребената ел. енергия от ищеца касае период (от 30.06 до 27.09.2018 г.), в който тези норми са част от действащото право. При това положение съдът е направил извод, че не е налице нарушение на норми на Европейското право при приложението на националната правна уредба. Съдът не е установил и вреди, подлежащи на обезщетяване, тъй като ищецът не е доказал, че претендираната сума от 3 211. 74 лв., представлява равностойността на заплатена от него сума за консумирана електрическа енергия. Въз основа на това е приел за недоказано наличието на комулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата и е постановил своя акт.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК).
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.
Доводите на касационният жалбоподател за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искови претенции.
Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.
На следващо място, съдът от първата инстанция е обсъдил обстойно приложимото Европейско право към момента на съставяне на корекционната фактура (Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО) и обосновано е приел, че установените с националния подзаконов нормативен акт норми на правилата за измерване на количеството електрическа енергия не му противоречат. В тази връзка, необосновано и неправилно е твърдението на жалбоподателя, че чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е отменен поради противоречието му с чл. 13 , ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО. Видно от Решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено по адм. дело № 3879/2017 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. постановено по адм. дело № 4785/2018 г. по описа на 5 чл. с-в на ВАС, съдът е изследвал материалната компетентност на КЕВР и е установил, че същата не е превишила предоставените й със Закона за енергетиката правомощия. Единственото нарушение, което КЕВР е допуснала е на административнопроизводствените правила. Отделно от това Директива 2006/32/ЕО не се прилага от 04.06.2014 г. и не е част от действащото право към момента на издаване на корекционната фактура, както правилно е отбелязал ответника КЕВР.
Предвид изложеното извода на съда, че искът е неоснователен, е обоснован и законосъобразен, тъй като в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, от които да произтича сочената безвиновна отговорност. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Претенцията на процесуалния представител на Софийски районен съд и тази на процесуалния представител на Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на юрисконсултско възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени до размера от по 100 (сто) лева на всеки.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1743 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело № 7027/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Ю. И., [ЕГН], с адрес гр. София, [улица][адрес] ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Ю. И., [ЕГН], с адрес гр. София, [улица][адрес] ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за енергийно и водно регулиране сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ Г. Х. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА