Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: ЮЛИЯН К. Ц. при секретар С. М. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 5568 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Г. Т. Л. ООД, подадена чрез адв. М. А. против Решение № 5190/ 16.08.2021 г., постановено по адм. дело № 5276/ 2020 г., по описа на Административен съд - София - град в частта, с която е отхвърлен иска в размера над 690, 53 лв. до 889, 91 лв.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част, и да се уважи иска до пълния му предявен размер от 889, 91 лева.

По делото е постъпила и касационна жалба от Агенция "Митници" чрез главен юрисконсулт С. А., против Решение № 5190/ 16.08.2021 г., по описа на Административен съд - София - град в частта, с която същата е осъдена да заплати на "Г. Т. Л. ООД сумата от 690, 53 лв.

Касаторът - Агенция "Митници" твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В писмен отговор, подаден от „Г. Т. Л. ООД чрез адв. М. А., се моли да се отхвърли касационната жалба на Агенция "Митници" като неоснователна.

Касационният жалбоподател - Агенция "Митници" гр. София в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Алексиев, който поддържа касационната жалба. Развива съображения за основателност на същата, като се твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Подробни съображения, в тази насока са развити в представените писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател - "Г. Т. Л. ООД - гр. София, в съдебно заседание се представлява от адвокат М. А. от САК, която моли да се уважи касационната жалба на дружеството и се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. На второ място моли, да се остави без уважение насрещната касационна жалба и потвърди в тази част решението на първоинстанционния съд. Подробни съображения, в тази насока са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - София град е ОСЪДИЛ Агенция "Митници"- София да ЗАПЛАТИ на "Г. Т. Л. ООД, със седалище гр. София сумата от 690, 53 лв. (шестстотин и деветдесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, поради невъзможността да се разпорежда със сума за депозит в размер на 2517 лв., вследствие отменено Решение № 672/11.11.2008 г., издадено от Началника на Митница „А. С. , ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба– 31.10.2011 г., до окончателното й изплащане.

С Допълнително решение № 3127 от 09.05.2022 г., на основание чл.176 от АПК се ДОПЪЛВА Решение № 5190/16.08.2021г. по адм. дело № 5276/ 2020г. на АССГ, І- во отделение, 6-ти състав като се допълва диспозитива му, след първия абзац, както следва: ОТХВЪРЛЯ се иска в размера му над 690, 53 лв. до 889, 91 лв.

За да стигне до този правен резултат АССГ, е приел за безспорно, че с Решение № 790/ 06.04.2010 г. по адм. дело № 1913/2009 г. по описа на АССГ, е отменено Решение № 672/ 11.11.2008г. на началника на М. А. С. Посоченият съдебен акт на АССГ е влязъл в сила на 06.01.2011 г., след като е потвърден с Решение № 153/ 06.01.2011г. по адм. дело № 6441/ 2010 г. по описа на Върховния административен съд.

Преценил, че първоначално сумата от 2517 лв. е била внесена за целите на вдигане на стоката, във връзка с чл. 162 ППЗМ, а впоследствие е била задържана от митническите органи, като основанието за задържането й е било променено, въз основа на отмененото Решение No 672/ 11.11.2008 г.

Сметнал е, че за посочения по - горе период размерът на обезщетението, равен на законната лихва, изчислен чрез наличния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор е сумата от 690, 53 лв. Установил и наличието на причинна връзка между отменения акт и претърпените вреди.

Предвид изложеното съдът е приел, искът за основателен и уважил същия за сумата от 690, 53 лв., както и акцесорното искане за заплащане на лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.

Съдебното решение е ПРАВИЛНО.

Настоящият състав на ВАС споделя изводите, направени в мотивите на решението. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните - чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.

Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се приповтарят с оглед чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията е визирана в чл. 1, ал. 1 и чл.4 ЗОДОВ.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неотчитане на обстоятелството, че не e била налице реално претърпяна вреда.

Законосъобразно съдът е приел, че в случая се установяват по безспорен начин претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отменено като незаконосъобразно Решение № 672/ 11.11.2008 г., на началника на Митница „А. С. .

Правилно в обжалваното решение е посочено, че са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност.

Налице е и втората предпоставка– претърпяна вреда, поради засягане на имуществената сфера на търговското дружество. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорения акт внесената сума има характер на депозит и обезпечава едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като решенията на съда са влезли в сила е отпаднало законовото основание за задържането, както и характера й на депозит. Ищецът е бил лишен от сумата, внесена като депозит, следователно той е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - чл.51, ал.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД. Сигурната възможност за увеличаване на имуществото е била налице, тъй като в конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна с конкретен паричен израз.

Правилен е изводът на съда, че дружеството със сигурност е щяло да реализира ползите, които твърди, че е пропуснало, които могат да се присъдят като имуществена вреда, тъй като имат сигурен характер и са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт.

Налице е и пряка причинно - следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. За да освободи стоките си от Митница „А. С. ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по - големи загуби за себе си.

При условие, че митническите органи не биха издали незаконосъобразния акт, ищецът не би се лишил от собствените си средства и възможността да ги ползва. Следователно, действията на служителите на А. М. в първата инстанция, обективиран в издадения акт– отменен впоследствие като незаконосъобразен, са единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението.

Неоснователни са и доводите на касатора - А. М. за приложение на чл. 5 ЗОДОВ - съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а определената сума е предвидена за директно покриване на по - високите митни сборове. В тази връзка неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Налага се извода, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на касатора, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС)- ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

Неоснователна е и касационната жалба на дружеството.

В исковата молба ищецът е посочил, че претендира обезщетение за вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно Решение № 672/ 11.11.2008 г., на началника на Митница „А. С. . При това положение няма правно основание за присъждане на обезщетение за периода преди датата на акта, от издаването на който са настъпили вреди.

Правилни са изводите на съда, както за основателност на иска за имуществени вреди за периода от 11.11.2008г. до 22.03.2011г., така и за размерите, в които е следвало да бъде уважен.

Основателно е уважено и акцесорно искане за плащане на лихвата от датата на подаване на иска до окончателното му изплащане.

По тези съображения решението на административния съд в обжалваните му части, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този краен извод в полза на касационните жалбоподатели не следва да бъдат присъдени разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5190/ 16.08.2021 г., постановено по адм. дело № 5276/ 2020 г., по описа на Административен съд - София - град.

ОСТАВЯ В СИЛА Допълнително решение № 3127 от 09.05.2022 г., по адм. дело № 5276/ 2020г. по описа на Административен съд - София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. К. п/ ЙОНИТА ЦАНКОВА