Министърът на правосъдието на основание чл. 212 ГПК е сезирал Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса: влизат ли в семейната имуществена общност придобитите от съпрузите имущества през време на фактическата им раздяла, като изтъква, че този въпрос не се разрешава еднакво от съдилищата.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

Съгласно чл. 13 СК (*1) недвижимите и движимите вещи, придобити през време на брака от съпрузите, стават общи на двамата, независимо от това на чие име са придобити, а законът изрично предвижда кои имущества, придобити през време на брака, се изключват от семейната имуществена общност, а именно имуществата, придобити от единия съпруг по дарение и наследство, както и тези, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят. Идеята, от която изхожда тази разпоредба, за да обяви за общо имуществото, придобито през време на брака от съпрузите, освен тези, придобити по наследство и дарение и които служат за обикновено лично ползване и упражняване на занаят, е, че придобиването им е резултат на общите усилия на двамата, като набавянето на парични средства, труд за създаването на имуществата, труд в домакинството или друг начин.

Че такава е била идеята на законодателя, е явно и от разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК (*1), съгласно която при изключителни случаи при развод единият съпруг, чийто принос за придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия, може да иска при делба на същото съдът да му определи по-голям дял. Явно е, че законодателят, като е дал възможност за създаване на неравенство в дяловете на съпрузите при делба на общото им имущество, е изхождал от идеята за съвместно допринасяне на двамата за придобитите от тях през време на брака имущества, макар да не е посочил същото като условие за възникване на семейната имуществена...