Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. А. Членове: ТАНЯ В. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Т. В. по административно дело № 5537 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на „Савенсиа СА“, Франция, представлявано от пълномощник, против решение №2299/07.04.2022 г. по адм. д. №8175/2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение №177/29.05.2020 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което е потвърдено решение на опозиционни състав от 17.04.2019 г. за отхвърляне на подадената от оспорващото търговско дружество опозиция вх. №1335640/ 31.10.2016 г., срещу регистрацията на марка с вх. № 138882 „CAPRICE“, словна. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, както и относимите към тях доказателства, събрани в административното и съдебното производство. Оспорва изводите на административния съд за липса на сходство между сравняваните стоки и съответно за липса на вероятност от объркване между противопоставените марки. Развива доводи и по същество за недоказаност на посочените от органа основания за отхвърляне на опозицията. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът - председателят на Патентното ведомство, не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът "Biscuit and Food Products Manufacturing Company E.J.Papadopoulos" S.A., Атина, Гърция, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е започнало по заявление на "Biscuit and Food Products Manufacturing Company E.J.Papadopoulos" S.A., Атина, Гърция с вх. №138882 от 22.10.2015 г. за регистрация на марка „CAPRICE“, словна, за стоките от клас 29 и клас 30 на Международна класификация на стоките и услугите (МКСУ).

На 31.10.2016 г. е подадена опозиция от „Савенсиа СА“/SAVENCIA SA, Франция, за част от заявените стоки от класове 29 и 30 МКСУ. Дружеството е посочило, че е собственик на две по-ранни марки: 1. Марка на ЕС №000223792 “CAPRICE DES DIEUX”, словна с дата на регистрация 03.01.2000 г. и 2. Международна марка № 616080 “CAPRICE DES DIEUX”, словна с дата на регистрация 30.03.1994 г. Противопоставените марки са регистрирани за стоки от клас 29 „сирене, мляко и млечни продукти; хранителни масла и мазнини“ и клас 30 „кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе; брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи; мед, петмез; мая, сода-прах; сол, горчица; оцет, сосове (подправки); подправки; лед“.

След изпълнение на предвидената в специалния закон процедура, с решение от 17.04.2019 г. състав по опозиции е отказал частично регистрацията на марката и на основание чл. 38г, ал. 9 ЗМГО е отхвърлил подадената опозиция по отношение на следните стоки: клас 29 „какаово масло; кокосова мазнина; кокосово масло; кокосово олио; пряснозамразени плодове; птичи гнезда за хранителни цели; ракообразни (неживи); смеси, съдържащи мазнини, за мазане на филийки хляб; шоколадово масло с ядки“ и клас 30 „какаови напитки с мляко; напитки от кафе с мляко; шоколадови напитки с мляко“.

Решението е обжалвано от „Савенсиа СА“, Франция в частта, с която опозицията е отхвърлена по отношение на стоките от клас 29 МКСУ „какаово масло; кокосова мазнина; кокосово масло; кокосово олио“ като счита, че опозиционния състав неправилно е констатирал липса на сходство между обобщеното понятие в клас 29 „сирене“ и изброените стоки, за които опозицията е отхвърлена. С оспореното пред първоинстанционния съд решение №177/ 29.05.2020 г. председателят на ПВ е приел становището на състава по опозиции и е отхвърлил подадената от „Савенсиа СА“, Франция жалба срещу решението от 17.04.2019 г. на състав по опозиции в оспорената част.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административният съд София-град е приел е, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Изложил е мотиви, с които обосновава извод за липса на сходство между заявените стоки „какаово масло; кокосова мазнина; кокосово масло; кокосово олио“ от клас 29 и стоките от обобщеното понятие в клас 29 „сирене“, тъй като имат различно естество, различни канали на разпространение и не са в конкуренция помежду си. По отношение сходството на сравняваните марки е потвърдил приетото от председателя на Патентното ведомство становище за наличие на визуално, смислово и фонетично сходство. Мотивиран от липсата на идентичност и сходство по отношение на сравняваните стоки е приел, че липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, поради което не е налице и вероятност от объркване на потребителите, като сходството на знаците не обосновава извод в обратна посока. Така мотивиран е отхвърлил жалбата на „Савенсиа СА“, Франция като неоснователна.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО препятства регистрация на заявена марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките и услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка.

По делото не се спори по отношение идентичността на по-ранните марки и заявената марка. Спорен е въпросът дали е налице сходство между стоките от клас 29 „сирене“, за които е регистрирана по-ранната марка и стоките от клас 29 „какаово масло; кокосова мазнина; кокосово масло; кокосово олио“, за които опозицията на „Савенсиа СА“, Франция е отхвърлена и съответно дали е налице вероятност за объркване на потребителите.

касационният съдебен състав приема за правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на съвпадение на сравняваните стоки с оглед тяхното естество. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с ПМС № 260 от 29.07.2021 г., обн., ДВ, бр. 64 от 3.08.2021 г., в сила от 4.11.2021 г. наименованието "сирене" се използва за млечен продукт, получен чрез ензимна, киселинна или смесена коагулация на млякото и частично отделяне на суроватката. Етимологията на думата "сирене" идва от латинската дума caseus, коренът на която се проследява до протоиндоевропейския корен "куат", което означава да ферментира или да вкисне. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата наименованието "млечни продукти" се използва за продукти, получени в резултат от преработката на сурово мляко или на допълнително преработване на така получените продукти съгласно Приложение I, т. 7.2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 (Наредбата). Тези продукти могат да съдържат съставки, необходими за производството им или за да им придадат специфични характеристики съгласно чл. 2, параграф 1, буква "о" от Регламент (EO) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание 2007 г., глава 13, том 44). Безспорно е, че традиционно сиренето се произвежда чрез преработка на мляко, като действително на хранителния пазар се предлагат и имитиращи продукти, но, както правилно е посочил съдът, същите съдържат млечни аналози.

Според 1. От ДР на Наредбата "Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко" са продукти, наподобяващи изброените в приложението към чл. 5 (1. "суроватка"; 2. "сметана"; 3. "масло"; 4. "сирене", "бяло саламурено сирене", "саламурено сирене с повишено водно съдържание"; 5. "кисело мляко"; 6. "кефир"; 7. "кумис"; 8. "кашкавал"; 9. "извара"; 10. "мътеница"; 11. "кисел казеин", "сирищен казеин", "казеинат"; 12. "дехидратирани млечни мазнини"; 13. "йогурт"; 14. "мляко за пиене"; 15. "прясно мляко"; 16. "цедено мляко"; 17. "плодов и/или ароматизиран, и/или концентриран млечнокисел продукт"), в които една или повече млечни съставки са заменени с частични или пълни заместители, като мазнини и/или протеини от немлечен произход, с изключение на продукти на растителна основа, при производството на които са вложени не повече от 10 на сто мляко или млечни съставки.

При предлагане на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в обектите за дистрибуция (търговия) на храни трябва продуктите да са поставени на отделни щандове или на обособени за целта места, отделени по подходящ начин или различни от тези, на които се предлагат млечните продукти, като щандовете и местата трябва да са ясно обозначени с надпис "Имитиращи продукти" (арг. чл. 32, т. 2 и т. 3 от Наредбата).

По отношение „какаово масло; кокосова мазнина; кокосово масло; кокосово олио“ не се спорни, че същите представляват растителни мазнини, които е възможно да бъдат влагани при производството на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко. Различен е обаче търговският произход на сравняваните стоки, доколкото от една страна обсъжданите растителни продукти не представляват единствено съставен продукт, част от съдържанието на краен такъв, но биват предлагани като самостоятелни стоки извън хранителната индустрия (фармацевтична индустрия; козметична индустрия и пр.), а от друга страна производителите на крайния продукт сирене обичайно не са производители и на заместващите млякото продукти, които могат да бъдат вложени в същото. Обосновано е и приетото, че потребителския кръг на сравняваните стоки е наясно с вида на продукта, който закупува и разполага с директен достъп до същите при направата на своя избор.

При горните данни правилна е преценката, направена от административния орган и потвърдена от първоинстанционния съд, за различното естество на стоките, различието на каналите за разпространение и липсата на конкуренция между тях. Следователно налице е липса на твърдяното от касатора сходство или идентичност.

Правилен е и изводът по отношение на относимия елемент за вероятността от объркване на потребителите. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, е създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоки, т. е. налице е опасност потребителите да вярват, че стоките са на същия или на икономически свързани лица. Преценката се прави на основата на съвкупния анализ на изложените по-горе факти и обстоятелства, като релевантен е фактът съществува ли вероятност от объркване на сходните марки, които се възприемат от потребителите поотделно. С оглед на така установеното съдържание на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО е необходимо да се отчете, че между сравняваните марки е налице визуално, смислово и фонетично сходство, което е безспорно, но оспорената и по-ранните марки не се отнасят за идентични или с висока степен на сходство стоки. При тази фактическа установеност не е изпълнена една от кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, което обосновава правилност на заключението за липса на вероятност от объркване.

За пълнота следва да се добави и че потребителския кръг на визираните стоки в голямата си част е наясно със стоките, които желае да закупи и има директен достъп до същите, като възможността за объркване е минимизирана с оглед изричната нормативна регламентация за имитиращите продукти - такива, в които са вложени растителни мазнини, поради което те следва да бъдат разполагани на отделни и самостоятелни щандове в търговските обекти, обозначени по съответния начин.

Неоснователен е касационният довод за допуснати от съда съществени нарушения на производствените правила. Съдът е обсъдил относими за спора доказателства задълбочено и в тяхната взаимовръзка, направил е съвкупен анализ на относимите доказателства и обосновано е приел за правилни фактическите установявания и правните заключения на административния орган. Същият не е обвързан от заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза при формиране на крайния си извод.

Предвид изложеното, като е приел оспореното решение на председателя на ПВ за законосъобразно и е отхвърлил подадената от „Савенсиа СА“, Франция жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2299/ 07.04.2022 г. по адм. д. № 8175/2020 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. В. п/ ЮЛИЯ РАЕВА