О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50241

София, 11.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 32 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Г. С. Б. и М. С. Б. чрез адвокат П. К., обжалват решение № 695 от 23.06.2021 г. по в. гр. д. 2998/20 г., САС, 2 състав, в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд от 23.01.2020 г. по гр. д. 13890/17 г., СГС, с която са присъдени на жалбоподателите - ищци на основание чл. 432 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв до сума от 85 000 лв, и вместо това в тази част са отхвърлени претенциите, както и в частта, с която е отменено решението относно исковете за обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД и вместо него са отхвърлени исковете върху отменената част от обезщетението за неимуществени вреди и в частта, с която е потвърдено решението на СГС в отхвърлителната част на исковете за обезщетение за неимуществени вреди до размер от 100 000 лв, както и е отменено решението в частта за разноските, вкл. определение – 7703/26.05.20202 г, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от СГС, като в тази част са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 432 от КЗ,

Решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на всеки от ищците за сумата от 40 000 лв, както и за присъденото обезщетение за забава върху така присъдените суми, не е обжалвано от ЗД „Бул инс“ АД.

В касационната жалба, касаторите са изложили основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК –допуснато съществено процесуално нарушение чрез обсъждане на неконкретизирано възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ГПК. Също така, решението било неправилно, тъй като било необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК съдът бил изложил изводи относно съпричиняването, които не били основани на представените доказателства. Анализът на доказателствата не водел до извод за наличие на съпричиняване.

Твърдят нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК – нормата на чл. 52 от ЗЗД и нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Излагат подробни съображения.

Молят да се отмени решението в обжалваната част.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроса:

1. Може ли съдът да разгледа общо възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ГПК, без да е конкретизирано в какво точно се изразяват действията на пострадалия? До кога може да бъде продължен срокът за уточняване на възражението за съпричиняване от страна на ответника, ако в исковата молба не са изложени подробни обстоятелства, но със същата са приложени множество доказателства относно конкретните обстоятелства, при които е настъпил деликта, допустимо ли е уточняване едва с въззивната жалба, ако последното се прави въз основа на събраните доказателства от първоинстанционния съд, а не нововъзникнали или новооткрити доказателства? Счита, че по отношение на този правен въпрос е осъществено допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като даденото от въззивния съд в случая разрешение било в противоречие с решение № 134/ 18.11.2020 г. по т. д. 1422; решение № 147/05.12.2017 г. по т. д. 60 341/16 г., I ГО на ВКС.

2. Може ли съдът да се приеме съпричиняване, без да е доказана причинна връзка между поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат? Счита, че е налице разрешение в противоречие решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. 1117/09 г., II ТО, решение № 147 от 05.12.2017 г. по т. д. 60 341/16 г., I ГО на ВКС, решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. 35/09 г., II ТО на ВКС.

3. Дали всяко нарушение на правилата за движение по пътищата има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има доказана пряка причинна връзка с вредоносните последици? Счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – противоречие с решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. 35/09 г., II ТО.

4. Поставя правния въпрос за приложение принципа на справедливост. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“? Релевантни ли са з акритериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 от ПЗ на КЗ на обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2015 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения, от такива присъждани за събития години преди това и след това. Представлява ли възрастта на загиналия особен съществен критерий, представляващ предпоставка за присъждане на по-ниско по размер обезщетение? По така обобщения правен въпрос, касаторът счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с ППВС 4/68 г., счита, че е разрешен в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане касационно обжалване. Сочи конкретно противоречие с трайната практика, изброявайки множество решения и определения на ВКС по поставените правни въпроси, с които счита, че се осъществява соченото правно основание.

Сочи основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирани да обжалват решението лица, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи наличието на деликт, като обосноваващ функционалната отговорност на ответника - застраховател. Липсата на влязла в сила присъда не изключвала възможността да се установи в гражданския процес наличието на всички елементи на деликта, съответно наличието на отговорност на застрахователя.

Прието е, че правната квалификация на иска е чл. 432 от КЗ. Установено е в хода на процеса, от разпита на извършителя на пътно-транспортното произшествие, в качеството му на свидетел, че пътно-транспортно произшествие, в което той е бил участник е станало в тъмната част на денонощието. Бил видял сянка пред друго пътно-превозно средство и бил усетил удара. Спрял край пътя, но не бил видял нищо и решил, че е бил налице сблъсък с животно. Пътят бил двупосочен, двулентов и преценил, че следва да не допуска оставяне на пътя на автомобила, поради което потеглил. С оглед изслушаната авто-техническа експертиза и така възприетите свидетелски показания, въззивният съд е приел, че пътно-транспортното произшествие се е състояло на 02.12.2016 г. в тъмната част на денонощието, между 17:20 ч и 19 ч., на хоризонтален участък от пътя, с видимост осветеност на фарове. С оглед данните по делото е направен извод, че тялото на пострадалата било отхвърлено на 15 м от пътя. Прието е, че пешеходката е била осветена от фаровете на друг автомобил. Спрямо участвалия в катастрофата водач, пресичането на пешеходката е било от ляво на дясно. С оглед изводите на вещото лице, съдът е направил извод, че ПТП било предотвратимо при спазване на съобразена скорост от водача на лекия автомобил и непредприемане на пресичане от страна на пешеходката, пропускане на автомобилите. Прието е, че смъртта на пешеходката е причинена именно от описаното пътно-транспортно произшествие. Така е прието, че е налице осъществен деликт от страна на водача на лекия автомобил. Направено е заключение, че е налице договор за гражданска отговорност, сключен за водача на лекия автомобил и застрахователят отговаря за причинените на пострадалите от деянието вреди. Въззивният съд е направил извод, че ищците са легитимирани да получат обезщетение за причинените им вреди от смъртта на майка им. При определяне конкретния размер на обезщетението, въззивният съд е взел предвид, че с оглед събраните свидетелски показания, е установено, че починалата Р. Б., приживе е била здрава, вършела непрекъснато някаква работа, намирала си заетост, въпреки възрастта си, беряла билки, които после продавала. Майката живеела в общо домакинство със сина си Г. Б.. Установено е, че децата са изпаднали в скръб след смъртта на майката. Майката приживе помагала за отглеждането на децата на дъщеря й. Дъщерята живеела в друго населено място. Взето е предвид, че ищците са в зряла възраст. Оценено е обстоятелството, че ищците са били близка степен на родство с пострадалата. Въззивният съд е изложил съображения, че предвид възрастта на майката към момента на осъществяване на деликта (80 г), децата следвало да подпомагат майката, а не тя да е подпомагаща. С оглед свидетелските показания, че през декември майката е събирала орехи, е преценено, че синът не е подпомагал майка си, при намалените й когнитивни способности, с оглед възрастта и недобрата преценка да се извършва тази дейност през зимата на открито, при намалена видимост и студ, за което контрол не бил упражнен от сина. Въззивният съд е обсъдил обстоятелството, че починалата не е потърсена една нощ, следваща деня, в който е излязла от къщи. Било направено предположение, но не и проверка, дали наистина е останала да нощува при приятелка. Направено е заключение, че живеещият в общо домакинство, син, бил безкритичен към възрастовите особености на починалата, не е проявявал интерес към дейностите, които извършвала майка му и не е проявил дължимата грижа в конкретната обстановка.

Обобщено е, че ищците са изпитвали обичайните за нормални отношения между родители и пълнолетни деца страдания, произтичащи от раздялата, които предвид възрастта на родителя и децата, съобразно момента на катастрофата са в размер на 80 000 лв.

Така определеното обезщетение е намалено с 50 %, поради установено от съда съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на възражението за съпричиняване е възприето уточнението, направено от застрахователя с оглед дадената му възможност и продължен срок, като е направено възражение на две основания – пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието поради това, че е пресичала на неразрешено за преминаване на пешеходци място, при ограничена видимост и при нарушаване на чл. 113 от ЗДвП, в случай, че се установи, че се е движела успоредно, с банкета, ответникът е изложил съображения, че е нарушила изискването пешеходецът да не се движи по пътното платно. Прието е, че е налице позоваване на чл. 113, ал. 1, т.1 от ЗДвП от ответника. Въззивният съд с оглед изслушаната авто-техническа експертиза, е посочил, че пострадалата е пресичала между движещи се в двете посоки автомобили, през зимата, при липса на дневна светлина, с което е предприела изключителен риск и се е поставила в опасност. Това поведение, несъобразяването с автомобил, който е била способна да забележи на достатъчно разстояние от нея и да прецени, че не може да осъществи безопасно пресичане, е довело до извод, че е налице пряко причиняване на резултата от пешеходката, с навлизане на пътното платно за движение, без да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, както и последвалият удар, вследствие, на което е настъпила смъртта й. Определено, че приносът на водача на автомобила и на пешеходката е равен или по 50 %.

Така определеното обезщетение от 80 000 лв е намалено на 40 000 лв., за всеки един от претендиращите деца на пострадалата.

Въззивният съд е приел, че върху присъдените обезщетения се следва лихва от момента на отправяне на искането до застрахователя и така е постановил решението, че върху присъдените суми от 40 000 лв, се дължи обезщетение за забава законни лихви за периода между 03.02.2017 г. до 26.10.2017 г.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не установи основания, които могат да обусловят извод за вероятност съдебното решение да е нищожно.

Извън посоченото основание, следва да се посочи, че касационната жалба е срещу решението на въззивния съд частично, само в частта относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди и наличието, респ. обема на съпричиняване. При тази преценка се извършва и служебна проверка за наличие на основания, обосноваващи извод за евентуална недопустимост на съдебното решение. Поради това не може да се приеме, че на изследване подлежи правният въпрос относно наличието на престъпление, извършено от водача на лекия автомобил. В настоящия процес е прието и не се обжалва решението в частта, с която е преценено, че деянието е противоправно. Липсва основание да се направи заключение, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо, поради наличие на висящо наказателно дело срещу деликвента, предвид частичното влизане в сила на решението, определящо между страните, че е налице противоправно деяние, в което е причинена смъртта на майката на претендиращите обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата й смърт.

По отношение соченото основание, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Не може да се установи приложение на закон, който не съществува или да е приложен в очевидно противоречие на действаща правна норма. Не се установява нарушение на логическите и опитните правила при формиране на мотивите, респ. противоречие в мотивите. От самия обжалван акт не могат да се установят наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи неправилност на съдебния акт.

Посоченият първи правен въпрос е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и е обусловил изхода на спора чрез определяне на конкретните обезщетения на всеки от ищците за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им в процесното пътно-транспортно произшествие. Въззивният съд е възприел допустимостта на направеното възражение за съпричиняване, с оглед на обстоятелството, че не е описан механизъм на пътно-транспортно произшествие в исковата молба и е отправено искане за продължаване на срока за конкретизиране на възражението. Първоинстанционният съд е продължил срока за конкретизиране на възражението за съпричиняване, като в продължения от съда срок е постъпила молба с изложени обстоятелства от застрахователя, за кои действия на пешеходеца-пострадал, счита, че са допринесли за настъпване на резултата. Липсва общо възражение за съпричиняване. Възражението е конкретизирано в продължения от съда срок в първата инстанция и липсва конкретизация на възражението едва пред въззивния съд, както се сочи от касаторите. В този смисъл поставеният правен въпрос не е коректно поставен и не кореспондира с данните по делото. Следва да се приеме, че не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване.

Поставеният втори правен въпрос също не обосновава общо основание за допускане касационно обжалване. Въпросът за това, установена ли е в процеса твърдяната връзка между поведението на пострадалата, не представлява основание за допускане касационно обжалване. Този правен въпрос, заедно с поставения трети правен въпрос, са свързани с предпоставките за намаляване на обезщетение за неимуществени вреди при принос на пострадалия, следва да се приеме, че той обосновава общо основание за допускане касационно обжалване. Посочени са конкретни обстоятелства относно поведението на пешеходеца. Същите са обсъдени от въззивния съд и е прието наличието на съпричиняване. Не е определен хипотетичен принос при настъпване на резултата, а е обсъдено конкретното поведение на пешеходеца спрямо автомобилите на пътя и конкретно неизпълнение на задължение на пешеходеца, предвидено в закона – чл. 113, ал. 2, вр. чл.113, ал. 1, т. 1 от ЗДвп. В този смисъл, уточненията правен въпрос, не е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, ППВС 17/63 г., както и трайната практика на ВКС, израз на която например е решение № 301 от 21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г., II ТО, и множество други, съгласно която, при направено конкретно възражение за съпричиняване и установяване на действия от страна на пострадалия, за да се определи конкретния размер на съпричиняване следва да се съпоставят тези действия на пешеходеца, които са допринесли или способствали за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Следва от доказателствата по делото да се установи поведението на пострадалия, какви точно обективни действия е извършил, дали те са бил извършени в нарушение на правилата за движение по пътищата, дали са били налице задължения, които не е изпълнил или дори и да не е могъл да носи отговорност за неизпълнение на тези задължения, дали обективираните действия са в причинна връзка с резултата, независимо от неговото субективно отношение, както и с липсата на задължение да предвиди общественоопасните последици. Тези конкретни действия се съпоставят със задълженията на водача на пътното превозно средство, изпълнение на предвидените в закона задължение, както и тяхното неизпълнение, формата на вината, неспазване на забрани и неосигуряване на изпълнение на правилата за движение с оглед избиране на задължителна и подходяща скорост, както и завишените изисквания на законодателя спрямо водачите на превозни средства спрямо пешеходците. След установяване на конкретните действия на всеки от участниците, е необходимо съпоставянето им в конкретния принос за причиненото пътно-транспортно произшествие и в причиняването на вредите. В случая съдът е изложил мотиви относно конкретното поведение на двамата участници, като е приел, че тежестта им е равна, доколкото водачът на автомобила не е спазил изискването да управлява същия с възможност при препятствие да спре, при осъществената от фаровете видимост, а от пешеходеца, да не предприема пресичане, извън населено място, в тъмната част на денонощието по път, който не е осветен и не е осигурено преминаването на пешеходци, с неосигурена видимост, при наличие на ограничена видимост поради храсти и дървета и без означаване, че е възможно да има такова преминаване на пешеходци. Конкретният й принос е определен от въззивния съд в това, че обективно е могла да види наближаващия автомобил с осветеност от фаровете и да изпълни задължението си да не пресича при отчитане на приближаващите се превозни средства. Поради направения анализ на релевантни обстоятелства и определяне на конкретния принос, при съпоставянето му в общия причинен резултат, следва да се приеме, че в случая липсва основание за допускане касационно обжалване по поставените правни въпроси.

По поставения четвърти правен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на ищците, като пострадали от смъртта на тяхната майка, въззивният съд е извършил проверка на релевантни факти и обстоятелства. Конкретното обсъждане на доказателствата и достигнатия извод за определяне размера на обезщетението на всеки от ищците, е свързан с правилността на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване се извършва само на основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Правните въпроси, свързани с правилността на съдебното решение, обсъждането на доказателствата, изводите на въззивния съд, не са основание за допускане касационно обжалване. В конкретния случай, въззивният съд е изложил мотиви, за установените според него доказателства, като е направил своите изводи въз основа на тях. В настоящия процес, не може да се преценява тяхната правилност.

Липсва отклонение от разрешените правни въпроси, свързани с приложението на чл. 52 от ЗЗД, конкретно правния въпрос относно критериите, които подлежат на изследване, за да се определи конкретния паричен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е съобразил задължителната практика съгласно ППВС 4/68 г., съгласно която, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при смърт, обезщетението се определя по справедливост, като се вземат предвид конкретно определени обективни факти и обстоятелства, проявени в конкретния случай, като възрастта на пострадалия, начина на настъпване на противоправното деяние, отношенията между пострадалия и починалия. Съобразно тълкуванет она посочената норма, изразено в множество съдебни решения на ВКС решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 2143/2014 г., І т. о., решение по т. д. № 2908/2015 г., І т. о. решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение 97 от 13.11.2017 г. по гр. д. 60 239/16 г., 4 ГО на ВКС, за да е надлежно обоснован размера на обезщетението за неимуществени вреди, е необходимо извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа на справедливост, както е разяснено по-горе. Въззивният съд е обсъдил тези релевантни обстоятелства, установени по делото, като е определил конкретен размер на обезщетението, преценявайки датата на настъпване на деянието 02.12.2016 г. По отношение съобразяване на икономическите фактори и условия в страната, към момента на настъпване на произшествието, съгласно трайната съдебна практика, това е спомагателен критерий, който дава възможност на съда да определи конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, като вземе предвид изменящите се нива на застрахователно покритие, като индиция за промяна в икономическата обстановка. В случая посоченият паричен еквивалент е свързан с конкретни факти и обстоятелства, за които съдът е изложил съображения, но остават извън преценката в настоящето производство по селектиране на касационните жалби. Това са съображенията, свързани с обективираните факти на поведение на децата към майката, неосъществената непосредствена грижа към нея, която е довела до произшествието, както и зрялата възраст на децата. Конкретният размер е определен и след съобразяване на посочен процент съпричиняване, поради това, не може да се приеме, че поставеният правен въпрос е единственият, който е обусловил волята на съда. Поради това не представлява основание за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение в обжалваната част.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното съдебно решение № 695/23.06.2021 г. по в. гр. д. 2998/20 г. по описа на Апелативен съд – София, ГО, 2 състав в частта, в която след отмяна на решение от 23.01.2020 г. по гр. д. 13 890/17 г., СГС, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на Г. Б. и М. Б. на всеки за разликата над 40 000 лв до 85 000 лв и са отхвърлени исковете им за разликата над 40 000 лв до 85 000 лв, и съразмерните лихви, съответстващи на главницата и е потвърдено решението в частта, с която са отхвърлени така посочените искове за разликата до размер от 100 000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: