О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50205София 25.05.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРИЯ ИВАНОВА

Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3214/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. К., със съдебен адрес – [населено място], срещу решение №33 от 07.03.2022 г. по гр. дело №4/2022 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение №274/05.10.2021 г. по гр. дело №1272/2021 г. на Районен съд – Ямбол. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу „Минна компания – Петров“АД, [населено място], за установяване по реда на чл.422 ГПК, че дружеството му дължи сумата 10 000 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за текуща правна помощ от 01.10.2004 г. за периода м. декември 2017 г., м. януари, февруари, март и април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№3490/2020 г. на ЯРС.

Ответникът по касационната жалба „Минна компания – Петров“АД, [населено място], не е заявил становище.

Въззивният съд е приел, че е безспорно между страните по делото наличието на сключен договор за текуща правна помощ от 01.10.2004 г. Основният спорен по делото въпрос е относно тълкуването на съдържанието на процесния договор, в частност дали в същия се съдържа уговорка за дължимост на месечно възнаграждение, независимо от това дали на ищеца е възлагано съответно той е осъществявал специализирана правна помощ в...