ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50174

гр. София, 11.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 3137/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 14169/15.06.2022 г. на С. Б. Т., подадена чрез адвокат Д. П., срещу въззивно решение № 595/12.05.2022 г. по в. гр. д. № 196/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Позоваването в акта за общинска собственост на общо нормативно основание за трансформиране на земята в общинска представлява ли годно придобивно основание; 2. Актовете за общинска собственост имат ли правопораждащо действие по отношение правото на собственост; 3. След като с протоколно решение от заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ един имот е посочен като общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ означава ли, че той е общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, макар че имотът преди решението е бил държавна собственост.

Ответникът по касация – община Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Н., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата.

Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С решение № 60121/13.01.2022 г. по гр. д. № 119/2021 г. на ВКС е отменено решение № 1312/04.11.2020 г. по гр. д. № 2496/2020 г. на Окръжен съд – Варна, като делото е върнато за ново разлгеждане от друг състав на съда с указания, при постановяване на решението, съдът от гледна точка на обосноваване на правния интерес да извърши преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск, да прецени доказано ли е посоченото в представения по делото АПОС придобивно основание - чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 19 ЗСПЗЗ, като се обсъдят представените от ответника с отговора на исковата молба доказателства и изложи мотиви установяват ли те реализирането на фактите, изграждащи релевираните от ответника придобивни основания.

С обжалваното решение е отменено решение № 2760/01.07.2020 г. по гр. д. № 15023/2019 г. на Районен съд – Варна, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Б. Т. иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено между страните, че община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-29/23.04.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 8 266 кв. м., находдящ се в [населено място], [община], с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – пасище, № по предходен план *.

Въззивният съд е приел за установено, че с АПОС № 10144/03.07.2019 г., вписан в АВ-Варна на 10.07.2019 г., община Варна е актувала процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Със заповед № РД-09-190/14.12.2009 г. на основание чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение № 6/10.12.2009 г., изготвено и подписано от комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в землища, намиращи се на територията на община Варна. Видно от протокол от 26.02.2010 г., ОСЗ-Варна е предала на община Варна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, определени с протоколно решение № 6/10.12.2009 г. на комисията по чл. 19 ЗСПЗЗ, съгласно приложение № 1, раздел 1, т. 1. В приложение № 1, към раздел 1, т. 1 от протоколно решение № 6/10.12.2009 г. в землище Тополи, община Варна, като общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е посочен и процесният имот № * с площ от 8, 266 кв. м.

Съдът е приел, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 17 от 1991 г./, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Придобиването на имота по давност е изключено по отношение на имотите, които са били част от кооперативното земеползване. След изменението на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 13/09.02.2007 г./ е добавено, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и не може да се обявява за частна общинска собственост по реда на ЗОС. Дори да се вземе предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ /в редакцията до ДВ, бр. 13/09.02.2007 г./, общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, но придобива собствеността след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. По делото липсват доказателства за това процесния имот да е бил отнеман по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, за да бъде предмет на реституционно производство по специалния закон, както и относно влизането в сила на плана за земеразделяне и картата на старите реални граници. Следователно за имота не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърденията изложени от ищцата, че имотът не е бил част от кооперативно земеделие или одържавен, както и непосочването на бивш собственик в АОС и останалите документи в административната преписка на ОСЗ са индиция, че към момента на установяване на фактическа власт от ищцата, имотът е бил държавна собственост на основание чл. 6 ЗС /ред., действала от 17.12.1951 г./ и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991 г./. Не са наведени твърдения и липсват доказателства да е придобит от ищцата или друго лице по реда и начините, предвидени в ЗСПЗЗ, или собствеността да е принадлежала на физическо или юридическо лице. С оглед представените доказателства съдът е приел, че към момента на влизане в сила на Конституцията на Р. Б. от 1991 г., ЗМСМА и чл. 25 ЗСПЗЗ, процесният имот е със статут на държавна - респ. общинска собственост. При липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост. Този статут на имота изключва възможността собствеността върху него да се придобие въз основа на давностно владение, осъществявано през твърдяния период. В случая давностният срок по отношение на процесния имот е започнал да тече от 1998 г., съгласно наведените твърдения в исковата молба. Десетгодишният срок, който законът изисква за придобиването на собственост въз основа на недобросъвестно владение, изтича през 2008 г. На 31.05.2006 г. обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на довностния срок е продължено до 04.03.2022 г. - влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС, с което разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС е обявена за противоконституционна. Обявяването на разпоредбата за противоконституционна не засяга нейния досегашен ефект. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първия и втория въпрос от изложението. В посочените от касатора решения /решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II г. о. и решение № 271/30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на ВКС, II г. о./ е прието, че вписаното в акта за държавна или общинска собственост общо нормативно основание за придобиване на държавна или общинска собственост не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, респективно от общината. В случая въззивният съд е съобразил решението си с цитираната по-горе съдебна практика на ВКС. Той е приел, че при неустановяване на предпоставките на посоченото в представения по делото акт за общинска собственост придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на общината, същият не легитимира безспорно община Варна като собственик на имота. В тази връзка въззивният съд подробно е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства за собственост и въз основа на тях и в съответствие с приложимите норми на ЗС и ЗСПЗЗ е достигнал до извода, че процесният имот е собственост на община Варна. Ето защо по първия и втория въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият формулиран въпрос /дали имотът представлява общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, след като с протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ същият е посочен като общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, макар че имотът преди решението е бил държавна собственост/ не може да обуслови допускане на решението до касация. Така поставен, той изисква преценка на фактите и представените по делото доказателства, както и правилността на обжалвания съдебен акт. Ето защо същият не осъществява изискването за обща предпоставка съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 595/12.05.2022 г. п гр. д. № 196/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: