ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3557

гр. София, 15.12.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1934 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Б. Т. и К. Т. и насрещна касационна жалба на ответника „Ю. Б. АД срещу въззивно решение на Русенски окръжен съд.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което, във връзка със сключените между ищеца Т. и ответника два договора за банков кредит, обезпечени с поръчителство от ответника Т.: 1) са обявени за нищожни поради противоречие с добрите нрави и неравноправност клаузите относно задълженията за заплащане на такси за управление и са отхвърлени предявените от ищеца Т. искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове за връщане на платени без основание такси за управление; 2) са отхвърлени исковете за обявяване на нищожността на клаузи от допълнителни споразумения към договорите за кредит, отнасящи се до изменения на приложимия към кредитите лихвен процент, както и свързаните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платени без основание лихви; 3) са отхвърлени исковете за установяване на недължимост на суми, представляващи капитализирани с нищожни клаузи от допълнителни споразумения към договорите възнаградителни и наказателни лихви и са уважени предявените от ищеца Т. искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платените без основание поради недействителността на уговорките за капитализация възнаградителни лихви върху капитализираните лихви; 4) е уважен предявеният от ищеца Т. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на възнаградителна лихва, платена без основание в повече от уговореното.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Поддържа се, че въззивното решение е частично недопустимо, тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в необжалваната отхвърлителна част по един от исковете, както и понеже двете инстанции са се произнесли по непредявени искове - за установяване на недължимост на капитализираните с нищожни уговорки възнаградителни и наказателни лихви, вместо по предявените искове за установяване, че тези лихви не са част от главниците по двата договора.

Поддържа се освен това, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. с актове на Съда на ЕС, по въпросите:

1) кои са критериите за преценка дали клауза за възнаградителна лихва осъществява фактическия състав на неравноправността; включването в договора за кредит на изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните лихвообразуващи компоненти съставлява ли единствен критерий за преценка, че не е неравноправна договорна клауза за възнаградителна лихва; обстоятелствата, които определят условията за изменение на договорната лихва, следва ли да са изразени по ясен и разбираем начин, за да може потребителят да разбере какви са икономическите последици от тази клауза, включително като извършва собствени изчисления и прогнози въз основа на нея; обстоятелството, че кредиторът е понижавал договорната лихва въз основа на клауза за договорна лихва, съставлява ли критерий за преценка, че тази клауза не е неравноправна;

2) установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (транспонирана в ЗЗП - така пар. 13а, т. 2 от ДР на ЗЗП) съставлява ли елемент, въз основа на който съдът може да основе преценката си относно неравноправността на клаузите в договор, сключен между продавач или доставчик и даден потребител;

3) по какви критерии се съобразява дали една такса съставлява такава по управление на кредита;

4) длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?

Не се установяват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Във връзка с довода за произнасяне по отношение на отхвърлената част от единия от исковете за установяване на недължимост на капитализирана лихва, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищците, следва да се отбележи, че с оглед правомощията си на инстанция по същество въззивният съд в съответствие с жалбата се е произнесъл по основателността на този иск, приемайки го изцяло за неоснователен, поради което, независимо от допуснатата в диспозитива непрецизност, няма основание да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл недопустимо извън пределите, очертани с жалбата. Не обосновава вероятна недопустимост и доводът за произнасяне по непредявени искове, доколкото не се установяват данни такова да е налице - и двете инстанции са се произнесли по исковете така, както са предявени, а именно за установяване, че не се дължат съответните суми по двата договора, представляващи капитализирани редовни, просрочени и наказателни лихви поради недействителност на уговорките за капитализирането им.

Не се установяват и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първата група въпроси, свързани с поддържаната от жалбоподателите теза за недействителност на клаузите за въвеждане на променлив лихвен процент, основан на определяния от ответната банка референтен лихвен процент, не удовлетворяват общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото не съответстват на изложените от въззивния съд решаващи мотиви, че установената методика за определяне на РЛП съдържа ясна изчислителна процедура (формула) с посочени вид, количествено изражение и относителна тежест на отделните компоненти, при което е възможно във всеки един момент да бъде изчислен и конкретен размер на РЛП. Що се отнася до констатацията на съда, че прилагането на така установената методика е имало за конкретен резултат намаляване на дължимата по договорите възнаградителна лихва, следва да се посочи, че същата е направена с оглед цялостното изясняване на обстоятелствата по делото, но от нея не е изведен конкретен правен извод по въпроса за неравноправността на оспорените клаузи. Не обосновава значимост на въпросите и развитият в изложението довод, че изменението на лихвения процент не настъпва автоматично, а по решение на вътрешнобанков орган. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, а освен това не съответства и на данните по делото, доколкото в методологията, представляваща неразделна част от договорите, ясно е предвидено, че преразглеждането на РЛП се извършва всяко тримесечие въз основа на данните за последния месец от него, като условие за изменение е отклонение от последната одобрена стойност в размер на 50 или повече базисни точки. т. е. ревизията на РЛП е не само право, но и конкретно задължение на банката, особено в случаите, когато отклонението в изискуемия размер е в посока намаляване на РЛП.

Вторият въпрос също не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като не е обсъждан от въззивния съд.

Третият въпрос не отговаря на изискването да е от правно естество - дали дадено дадено вземане на банката по договор за банков кредит представлява такса (а не напр. лихва или друго) и дали тази такса е по управление на кредита или друго е изцяло в зависимост от уговорените в конкретния договор условия и предпоставки за възникването му, което обуславя фактическия, а не правен, характер на въпроса.

Последният въпрос с дадената обща формулировка е относим към всяко исково производство. Неговото значение за конкретното производство като условие за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК се определя от конкретните доказателства, факти и доводи от значение за крайния правен извод, които следва да бъдат точно посочени от жалбоподателя. При липса на такова посочване не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не се обосновава изискването въпросът да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В разглеждания случай не са посочени конкретни допустими и относими доказателства, факти или доводи, които да не са били обсъдени от въззивния съд, вместо което най-общо е направено оплакване, че съдът е преповторил мотивите на първата инстанция и подробно е възпроизведена съответна практика на ВКС. Що се отнася до доводите за неизпълнени задължения на първата инстанция във връзка с доклада по делото и за липса на дадени от въззивния съд указания за разпределението на доказателствената тежест, така направените оплаквания са неотносими към формулирания въпрос, отнасящ се до задълженията на въззивния съд при постановяване на решението.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 167/29.04.2024 г. по гр. д. № 163/2024 г. по описа на Русенски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................