1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50124

гр. София, 24.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2354 / 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. и И. Н. К. срещу решение № 266857 от 7.12.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 13392/2020 г., с което е потвърдено решение от 29.04.2020 г. по гр. д. № 44874 по описа 2012 г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от Д. Р. Д. и И. Н. К. против Н. А. К., Г. Х. М. – С. и С. М. С. иск за делба на незастроен поземлен имот с идентификатор ****по КККР на [населено място] с площ от 1 165 кв. м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди и прецени точно всички доказателства, събрани по делото, без да ги тълкува едностранно и извадково ?

2. Следва ли въззивният съд да прецени всички доводи на страните и представените във връзка с тях доказателства в мотивите на решението и посочи конкретно и ясно въз основа на кои от тях основава приетата фактическа обстановка по делото?

3. Длъжен ли е...