Излизането от страната или влизането в нея без надлежно разрешение на властта, както и незавръщането в определения срок са посегателство върху реда на управлението. Особено обществено опасни са тези престъпления, когато се извършват с предателска цел. От направената проверка на решените дела за тези престъпления през 1970 г. и обобщаването на съдебната практика по тях Пленумът на ВС констатира, че съдилищата в основни линии правилно прилагат закона и наказанията определят в съответствие с обществената опасност на деянията и извършителите им. Съдиите активно участват в разкриване причините за тези престъпления и в разясняване на закона. Наред с това има и случаи, когато престъпленията се квалифицират неправилно и се допускат отклонения при определяне на наказанията.

I. По квалификацията на престъпленията

1. В чл. 101, ал. 1 НК е даден съставът на престъпление против Република България. За да е налице това престъпление, необходимо е да е извършено от български гражданин с предателска цел. Предателската цел може да е насочена не само срещу външната, но и срещу вътрешната безопасност на страната. Важно е деецът при напускането да е имал намерение да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да им служи във вреда на Република България. Напускането на страната може да е извършено с разрешение на надлежните органи на властта или без разрешение. Не е необходимо то да е извършено с намерение завинаги да напусне страната. Отказ да се върне в страната с предателска цел е налице както когато деецът е излязъл от страната с разрешение, така и когато е излязъл без разрешение, щом откаже да се върне с такава цел, независимо от това дали му е съобщено да се върне, или не. Ако обаче деецът извърши престъплението, което си е поставил за цел, той отговаря и за това престъпление - примерно шпионаж и др., в реална съвкупност с...