Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: С. Х. П. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 5707 / 2022 г.

Производство по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане с вх. № 8530/16.06.2022 г. на П. П., от гр. Бургас, [жк], представляван от адв. П. Х. от АК - Бургас, за отмяна на влязло в сила Решение № 124/04.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2779/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0769-002109 от 26.11.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е постановено изземване на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

В искането се твърди, че с влязло в законна сила решение от 18.04.2022 г. по НАХД № 65/2022 г. на Районен съд (РС) - Н. З. е отменено Наказателно постановление (НП) № 2752/2010 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - Сливен, по силата на което са отнети 10 контролни точки. Твърди още, че отмяната на НП прави незаконосъобразна издадената заповед за прилагане на принудителна аминистративна мярка (ПАМ) № 21-0769-002109 от 26.11.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор Пътна полиция, т. к. не е изчерпан предвиденият в закона лимит от 39 точки. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 3 АПК и моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор Пътна полиция - В. С., не ангажира становище.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страната, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, а разгледано по същество за основателно.

Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК,

Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество.

От данните по делото е видно, че със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0769-002109 от 26.11.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор Пътна полиция, е наредено изземване на СУМПС на жалбоподателя поради изгубване на необходимите контролни точки. Като основания за издаване на същата са посочени влезли в сила НП, едно от които е НП № 2752/2010 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - Сливен, по силата на което на искателя са отнети 10 контролни точки. С решение № 37 от 18.04.2022 г., постановено по НАХД № 65/2022 г., Районен съд - Н. З. е отменил НП № 2752/2010 от 27.10.2010 г. Видно от поставения печат в края на решението, същото е влязло в законна сила на 15.05.2022 г.

С решението си от 04.02.2022 г. по адм. дело № 2779/2021 г., АС - Бургас е отхвърлил жалбата на П. П., срещу заповед за прилагане на ПАМ № 21-0769-002109 от 26.11.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето СУМПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 с. з.

За да постанови този резултат съдът е приел, че с пет влезли в сила НП, на жалбоподателя са били отнети общо 46 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Петров е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Установено е, че водачът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ Изземване на СУМПС. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, решаващият съд е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Според чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Цитираната норма придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки, определяйки го като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност, съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП.

С отмяната на едно от 5-те НП, послужили като фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, с влязло в сила решение по НАХД № 65/2022 г. на Районен съд - Н. З. 10-те контролни точки по това постановление не могат да се считат за отнети, а заповедта за прилагане на ПАМ се явява издадена на отпаднало фактическо основание.

Постановеното от РС - Н. З. съдебно решение, с което е отменено НП на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - Сливен, е конститутивно по своя характер, т. е. то рефлектира върху материалното административнонаказателно правоотношение по повод издаденото постановление, като го променя с обратна сила. Промяната или конститутивното действие на решението се състои в отпадане на разпоредените с отменения акт права и задължения, т. е. промяната се отразява на материалното право на лицето, чиято жалба е уважена, по начин да не се счита засегнато от разпоредените с този акт задължения, все едно актът не е съществувал. След като посоченото обратно действие на съдебното решение е следствие от конститутивния му характер, следва да се зачете правния му ефект, респ. отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отмененото НП, считано от момента на издаването му.

Правоотношението между административнонаказващия орган и искателя, предмет на НАХД № 65/2022 г. на РС - Н. З. е преюдициално за спора по налагане на ПАМ и след като това решение е влязло в сила след постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, то налице е релевираното в искането основание за отмяна на влязлото в законна сила решение на АС - Бургас. В същия смисъл: Решение № 9410 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. дело № 6141/2011 г., 5-членен с-в, Решение № 7423 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5938/2015 г., 5-членен с-в на Върховния административен съд.

Неоснователна е предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от 4 на Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя (молителя) в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязло в сила Решение № 124/04.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2779/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, на основание чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА