№ 50306

гр. София, 05.05.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1286 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. М. Д.- лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Л. Б. М., чрез адв. Д. и адв. Д. срещу решение №189 от 14.02.2022г., постановено по в. гр. д. №20211000502119 на Апелативен съд-София, с което е потвърдено изцяло решение №13 от 27.04.2021г., постановено по гр. д. №53/2019г. от Окръжен съд - Видин за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за сумите от 150 000 лева за Б. Д. и 180 000 лева - за Л. М., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. С., настъпила вследствие на ПТП от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, ведно със законната лихва от посочената дата, като на касаторите бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи за необоснованост на извода на въззивния съд, че между Б. Д. и починалата Н., живели 7-8 години в съпружеско съжителство, към момента на застрахователното събитие не е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, че ищецът не е претърпял сериозни морални болки и страдания от загубата, респ. не попада в кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Оспорват и мотивите на съда, приел, че обезщетение не се дължи и на ищцата Л. М.- дъщеря на починалата Н., тъй като е било сключено споразумение за размера на обезщетението със застрахователя. Считат, че процесното споразумение противоречи на закона, като е налице и лошо плащане - по сметка, която не е на малолетната Л..

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът се е произнесъл множество правни въпроси, значими за изхода на спора, които могат да бъдат обобщени в две групи: първата група - относно съжителството на съпружески начала и дали то обуславя право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на единия от партньорите, вкл. в хипотезата, когато починалият е напуснал общото жилище по свое желание; следва ли да се доказват и други обстоятелства за търпени вреди от преживелия партньор и втората група - валидно ли е с оглед разпоредбата на чл.17 от Наредба №49 от 16.10.2014 за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз плащане на застрахователно обезщетение на малолетно лице по банкова сметка с друг титуляр и без разрешение от съда по чл.130, ал.3 СК. Считат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Намират, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови въззивното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумите 150 000 лева за ищеца Б. М. Д. и 180 000 лева за ищцата Л. Б. М., въззивният съд излага мотиви, че Д. не е материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата при процесното ПТП Н. С., а по отношение на Л. е налице споразумение със застрахователя, с което е постигнато съгласие относно размера на дължимото обезщетение, като изрично е декларирано, че платената сума покрива изцяло претърпените неимуществени вреди.

За да стигне до извод, че ищецът Б. Д. не е материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. С., решаващият съдебен състав, на първо място, приема, че двама са живеели съвместно на съпружески начала около 3 години, но седем месеца преди застрахователното събитие пострадалата С. е напуснала общия им дом и се е преместила в друго населено място, в дома на своя брат, т. е. към релевантния момент фактическото съжителство е било прекъснато и ищецът не попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ППВС №5/1969г. На второ място, съдът намира, че в процесната хипотеза следва да се прецени дали ищецът попада в разширения кръг правоимащи лица по смисъла на ТР №1/21.06.2018г., т. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Излага мотиви, че Б. Д. може и да е претърпял морални страдания от загубата на майката на детето му, предвид данните, че е преживял тежко нейното заминаване и фактическата им раздяла, но намира, че не са ангажирани убедителни доказателства за интензивни и продължителни негативни психо-емоционални изживявания. С оглед доказателствата по делото за съвместно съжителство на Б. и Н. около 3 години и раздяла 7 месеца преди смъртта й, за водене между тях на дело за родителски права по отношение на дъщеря им Л. /Н. умира докато пътува за дело за родителски права в [населено място]/, предвид факта, че Н. не се е връщала изобщо в дома на Б., нито той е ходил на погребението й, въззивната инстанция стига до извод, че не се установява създаването и съществуването към момента на застрахователното събитие на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата, респ. за преживени от него в резултат от загубата сериозни /интензивни и продължителни/ морални болки и страдания.

За да стигне до извод, че и претенцията на ищцата Л. М. е неоснователна, апелативният съдебен състав приема, че на 13.05.2019г. между ответното застрахователно дружество и ищцата, представлявана от адв.Б., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от нейния баща и законен представител Б. Д., е сключено валидно споразумение за размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществените вреди на детето от смъртта на неговата майка, като е обективирано изрично изявление, че с подписването му и получаването на определената сума се уреждат крайно и окончателно претенциите на увреденото лице във връзка с процесното застрахователно събитие. Съдът отхвърля възраженията за нищожност на споразумението като противоречащо на закона, като приема, че с него не се прави отказ от права, а се придобива имущество; че не е необходимо разрешение от съда по чл.130, ал.3 СК за сключването му, тъй като няма разпореждане с имущество, имащо отчуждителен ефект - намаляване на имуществото на детето. Доколкото липсват възражения за порок на волята или за сключване на споразумението при крайна нужда, съдът намира, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди отразява волята на страните за справедливо репариране на болките и страданията на увреденото лице. С подписване на споразумението е погасено правото на ищцата да претендира по съдебен ред обезщетение по реда на чл.432, ал.1 КЗ.

Въззивният съд отхвърля като неоснователно и възражението за лошо плащане. Приема за доказано, че застрахователят е превел сумата 70 000 лева по адвокатската сметка на адв.Б., както е договорено между страните, а обстоятелството дали адвокатът-пълномощник е превел сумата по сметка на ищцата, е ирелевантно, доколкото се касае за вътрешни отношения по мандатното отношение. Решаващият съдебен състав намира, че плащането на застрахователното обезщетение по адвокатската сметка на упълномощения адвокат е надлежно, тъй като е станало със съгласието на родителя и съгласно чл.39, ал.3, т.2 ЗЗД получените средства са на представляваното лице.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно, няма основание за проверка за вероятна недопустимост, като не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първата група въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не кореспондират с мотивите на въззивното решение, респ. не са обусловили изхода на спора. С обжалвания съдебен акт нито е прието, че ищецът и пострадалата са били във фактическо съжителство към момента на застрахователното събитие, нито е обсъждано напускането на общия дом и по чия вина е станало това в контекста на преценката на претърпените от преживелия партньор неимуществени вреди. След анализ на доказателствата въззивният съд е стигнал до извод, че ищецът и починалата Н. не са били във фактическо съжителство към момента на смъртта й, поради което е преценявал дали ищецът попада в разширения кръг лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Активната легитимация на тези лица е обусловена от доказването на предпоставките по т.1 на ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, съгласно което извън лицата, посочени в ППВС №4 от 25.V.1961г. и ППВС №5 от 24.ХI.1969г., материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение - когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради която лицето търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Преценката за наличие на такава трайна и дълбока емоционална връзка се прави във всеки отделен случай, като следва да се установят конкретни житейски обстоятелства, довели до толкова силна привързаност, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, в който случай е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Въззивният съд е анализирал доказателствата и е обсъдил конкретните факти и житейски обстоятелства за твърдяната връзка между ищеца и починалата при процесното ПТП негова бивша партньорка, с която са живели определен период заедно и условията на фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете, както и за преживените от ищеца болки и страдания от смъртта й, като е постановил решението в съответствие със задължителната съдебна практика.

С оглед изложеното касаторът не обосновава и допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол, тъй като не излага доводи за значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а навежда оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно естеството на отношенията му с починалата Н. С. и интензитета и продължителността на претърпените от него морални болки и страдания от внезапната загуба.

Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска на Б. М. Д..

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на въззивното решение в останалата му част - по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от Л. Б. М.. Поставеният правен въпрос – с оглед разпоредбата на чл.17 от Наредба №49 от 16.10.2014 за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз има ли погасителен ефект плащане на застрахователно обезщетение на малолетно лице по банкова сметка с друг титуляр, вкл. по адвокатска сметка по чл.39, ал.3, т.3 Закон за адвокатурата съгласно извънсъдебно споразумение със застрахователя, е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос няма съдебна практика, което налага изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на цитираните правни норми. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е значим по смисъла на задължителните указания в т.4 от ТР №1/2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторката е освободена от задължение за внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №189 от 14.02.2022г., постановено по в. гр. д. №20211000502119 на Апелативен съд-София в частта, с която е потвърдено решение №13 от 27.04.2021г., постановено по гр. д. №53/2019г. от Окръжен съд - Видин за отхвърляне на предявения от Л. Б. М., чрез нейния баща и законен представител Б. М. Д. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. С., настъпила вследствие на ПТП от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.