До влизането в сила на Семейния кодекс в ЗЛС липсваше разпоредба как съпрузите ще ползуват семейното жилище след развода. С чл. 261 и чл. 264, ал. 2 ГПК съдът бе длъжен да определи привременни мерки и освен това с решението "и без искане на страните" служебно да се произнесе за ползуването на жилището, когато има деца. които не са навършили пълнолетие.

С Постановление № 2063 г. Пленумът на Върховния съд обобщи практиката на съдилищата и даде тълкуване на понятието семейно жилище, на предпоставките и критериите за предоставянето му на единия или на двамата съпрузи след развода. Разрешенията бяха в съответствие с нормативните актове, засягащи правото на жилище в НРБ.

Семейният кодекс за пръв път уреди правата на ползуване на жилището от съпрузите след развода. С чл. 28, ал. 1 по начало се възприе установената съдебна практика. С алинеи втора и трета на чл. 28 СК даде нови разрешения. Поради това съдебната практика по приложението на чл. 28 СК се отличава по редица въпроси от разрешенията, дадени с Постановление № 20/1963 г., издадено при действието на чл. 264, ал. 1 ГПК и ЗЛС.

В общи линии съдилищата правилно прилагат чл. 28 СК. Има обаче и отклонения от точния смисъл на закона. Това налага да се обобщи съдебната практика по този текст.

I. ЗЗД ПОНЯТИЕТО "СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ"

Ползуването на семейното жилище след развода е уредено по различен начин, при различни предпоставки и критерии в отделните алинеи на чл. 28. Втората и третата алинея не са подчинени на първата алинея. Те са специални и различни по своите белези и критерии за предоставяне жилището след развода и уреждат други хипотези, по отношение на които не се прилагат критериите от първата алинея.

Първата алинея има пред вид жилище, ползувано по време на брака на основание на обща собственост на съпрузите или на наемно отношение, но...