№ 50151
София, 11.04.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3365 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците К. К. Р., Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. К., К. М. Г., М. М. Г. и Г. М. Г. чрез пълномощника им адвокат Й. Д. и на ответника „Електроразпределителни мрежи запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ разпределение България“ АД), гр. София чрез юрисконсулт Ф. Г. против решение № 681 от 10.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2242 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260068 от 8.03.2021 г. по гр. д. № 365/2019 г. на Окръжен съд - Враца „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, гр. София е осъдено да заплати на К. К. Р., Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. К., К. М. Г., М. М. Г. и Г. М. Г. по 70 000 лв. за всеки на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта Р. М., починала на 4.07.2018 г. вследствие на инцидент в [населено място], обл. Враца, ведно със законната лихва от 4.07.2018 г. до окончателното изплащане, като предявения от К. К. Р. иск е отхвърлен за разликата до претендираните 120 000 лв., а предявените от Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. К., К. М. Г., М. М. Г. и Г. М. Г. за разликата до претендираните от всеки 150 000 лв. и изцяло са отхвърлени исковете на малолетния М. К. П., чрез неговата майка и законен представител К. М. К., на малолетния И. К. М., чрез неговата майка и законен представител К. М. Г., на малолетния Д. К. А. чрез неговата майка и законен представител М. М. Г. и на малолетните М. Г. М. и С. Г. М. чрез техния баща и законен представител Г. М. Г. за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Р. М., починала на 4.07.2018 г. вследствие на инцидент в [населено място], обл. Враца в размер на по 60 000 лв. за всеки. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – ЗАД „Б. В. И. Груп“ АД, гр. София.
Ищците К. К. Р., Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. К., К. М. Г., М. М. Г. и Г. М. Г. атакуват въззивното решение в частта, с която исковете им за отхвърлени за разликата между 70 000 и 120 000 лв. По реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор, в който са оспорили наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, гр. София атакува въззивното решение в частта, с която исковете са уважени. По реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК дружеството е подало отговор, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ищците.
Въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено съдебното производство по иска на починалия преди предявяването Е. М. К., отхвърлени са исковете на Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. К., К. М. Г., М. М. Г. и Г. М. Г. за разликата между 120 000 лв. и претендираните от всеки 150 000 лв. и изцяло са отхвърлени исковете на малолетния М. К. П., чрез неговата майка и законен представител К. М. К., на малолетния И. К. М., чрез неговата майка и законен представител К. М. Г., на малолетния Д. К. А. чрез неговата майка и законен представител М. М. Г. и на малолетните М. Г. М. и С. Г. М. чрез техния баща и законен представител Г. М. Г., е влязло в сила като необжалвано.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е посочил, че за установяване отговорността на ответното дружество и нейния размер по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на СТЕ.
Свидетеля С. Д. А., кмет на [населено място], е посочил, че знае, че седмица преди инцидента служители на ЧЕЗ рязали клони и дървета на същото място. Често се случвало в селото да няма ток и да идват аварийни екипи.Това се случвало най-вече след дъждове и бури. Не знае в селото да е имало кражба на ел. проводници
Свидетелите Д. Г. Й. и Л. А. Л., служители на ответника си спомнят за инцидент през лятото на 2018 г. с починала жена в [населено място]. В деня на инцидента свидетелите (първият, от които е ръководител Районно - оперативен център [населено място] към дирекция Експлоатация и поддържане при ответното дружество, а вторият свидетел е експерт по здравословни и безопасни условия на труда при ответника), получили обаждане от дежурния диспечер за пострадала жена в [населено място], който им съобщил и точния адрес на инцидента. Незабавно бил изпратен най-близкия авариен екип за да се предприемат мерки за обезопасяване на мястото. Свидетелите не отишли незабавно на мястото на инцидента, тъй като не разполагали с транспорт, но поддържали непрекъсната връзка с аварийния екип. Колегите от екипа ги уведомили, че са изключили от трафопоста захранването на ел. мрежа в района на инцидента в [населено място] и че на място има полиция. Около два часа след уведомяването им, двамата свидетели отшили на мястото на инцидента в [населено място]. Когато отишли пострадалата жена вече я нямало, тялото й било вдигнато от медицинските органи. След оттеглянето на органите на полицията, двамата свидетели огледали състоянието на ел. мрежа ниско напрежение. Свидетелите видели два скъсани проводника от мрежата ниско напрежение, които висели от два съседни стълба към земята. Свидетелите не си спомнят на какво разстояние от земята висели проводниците. Те били медни, неизолирани. Свидетелите се спомнят, че било мокро, тоест скоро е валял дъжд, а хората наоколо коментирали, че пострадалата М. събирала охлюви. Свидетелят Д. Й. твърди, че скъсаните проводници били неизолирани проводници и са част от мрежата ниско напрежение, а отклоненията от ел. таблото до съответния частен имот били изолирани. Инцидентът се случил пред необитаема къща, като свидетелят Й. не е сигурен дали е имало срязано отклонение към необитаемата къща. Свидетелят Л. си спомня, че дните преди инцидента били с бури и валежи и на мястото имало локви. Свидетелите отишли в трафопоста, който обслужвал ел. мрежата на района на инцидента. Ел. захранването били изключено от изпратения от тях авариен екип. Според свидетелите, трите предпазителя в трафопоста, които са защитната апаратура на ел. мрежата и следва да я защитават от претоварване и от трайни къси съединения, възникнали по някакви причини (силен вятър, гръмотевици, намеса на трети лица и т. н.) били здрави. Ролята на предпазителите била в случай на трайни къси съединения да изгорят, при което по ел. мрежата ниско напрежения да не протича електричество. Прекъсвачите /защитните апарати/ в трафопоста били с мощност 200 ампера и били здрави. Свидетелите предполагат, че предпазителите не са изключили, тоест не са задействали, тъй като достигналия до тях ток не е бил с достатъчна стойност, за да реагират. Имало късо съединение, което не било трайно и времето не е било достатъчно за изключване на предпазителя. В изготвения от тях протокол свидетелите отразили, че вероятната причина за инцидента е късо съединение. Свидетелят Й. е посочил още, че е допустимо снаждане на скъсани проводници чрез механично усукване и това се практикува.
Пред въззивната инстанция е разпитан повторно свидетеля Д. Г. Й.. Той е посочил, че работи като ръководител на район „Оперативен център“ Козлодуй от 2001 г. В периода 2006 г. – 2018 г. на шест от деветте трафопоста в [населено място] мрежата е подменена на 100%, а на останалите три трафопоста са правени частични ремонти. Изнасяни са табла на клиенти по мрежата. Извършвани са текущи ремонти, правени са текущи обходи и огледи на съоръженията на една година, а на трафопостовете два пъти годишно. За 2018 г. няма ремонт, отстранявани са само аварии. Преди 2018 г. на конкретния трафопост са правени частични ремонти. Ремонтите се правели на база обходните листове, броя на авариите, броя на жалбите на клиенти. За [населено място] при обходите от 2017 г. – 2018 г. не е била установена нужда от ремонт. Приоритет при ремонтите имала аварийността и годността на мрежата. Според свидетеля проводникът е годен за експлоатация дори да има снадки чрез просто привързване. Знае, че в [населено място] има много аварии, ежедневно има аварии. Те са отстраняване своевременно.
От справка на Национален институт по метрология и хидрология, филиал [населено място], хидрометеорологична обсерватория [населено място], изх. № 198/09.11.2018 г., е видно, че най-близката до [населено място] валежомерна станция е в [населено място], а най-близката станция която измерва скоростта на вятъра е в [населено място]. За периода от 01.06.2018 г. до 07.07.2018 г. в района на [населено място] са регистрирани 4 дни със силен вятър и измерена скорост над 15 м/сек. – 22.06 - 24 м/сек; 23.06. - 20 м/сек.; 26.06 - 20 м/сек. и 01.07. - 20 м/сек. А в дните 04.06.; 13.06. и 15.06. е имало гръмотевични бури и дъжд.
Според представената от ответника справка за подадени сигнали, се установява, че на 04.07.2018 г. е получен сигнал от кмета на [населено място], че има скъсан ел. проводник в селото на [улица], в резултат на което е загинала жена и има молба за спешно обезопасяване. Преди това, при ответника има постъпили и 5 други сигнали през м. юни 2018 г. за различни проблеми по мрежата ниско напрежение в [населено място].
По делото са приети три специализирани съдебно технически експертизи - първите две единични, изготвени от вещите лица Г. В. К. и И. А. А., а третата тройна, изготвена от вещи лица А. Д. Ц., електроинженер, специалност електроснабдяване и електрообзавеждане; Т. И. В., електроинженер, специалност ел. машини и апарати и Ц. Г. Ц., електроинженер специалност ел. снабдяване на промишлени предприятия.
В първоначалната и повторна единични СТЕ, изслушани пред ВрОС вещите лица са дали заключение, че нормативно необходимите изисквания относно профилактичните обходи и ремонтни дейности в задължителния им обем и времеви интервали са изпълнени от персонала на ответника. Такива са правени на 16.01.2018 г. и на 19.02.2018 г. през процесната година.
В приетата тройна техническа експертиза, която въззивният съд е счел за по-добре обоснована и компетентно дадена, вещите лица, след оглед на място, са посочили, че електропроводната мрежа ниско напрежение в [населено място], на мястото на инцидента до стълб № 5, е изпълнена от медни, неизолирани проводници. Въздушната мрежа от проводници в този участък е изградена 60-70-те години на 20 век. От огледния протокол изготвен от разследващия полицай през 2018 г., било невъзможно да се прецени, от къде точно са изрязани и иззети ел. проводниците - от проводниците между два стълба или от отклонението към консуматор. Но след запознаване със свидетелските показания на служителите на ответното дружество, вещите лица приемат, че са се скъсали ел. проводници, съответно са иззети проводници от мрежата ниско напрежение между два стълба – стълб 5.2 и 5.3 в [населено място]. Като се съобразят данните по делото за метеорологичните условия в региона /скорост на вятъра 20-24 м/сек./ в период близък до дата на инцидента, при изчислена скорост на вятъра за оразмеряване на проводниците 15-18 м/сек според чл. 453 от Наредба № 3/04 г. за УЕУЕЛ, според експертите е възможно атмосферните условия да са предизвикали късо съединение и скъсване на проводниците. В съдебно заседание вещите лица обясняват че от силния вятър се получава люлеене на проводниците, те се допират, получават се електрически дъги и къси съединения, а от късите съединения се получава ел. дъга, проводника се разтопява и се къса. Според експертите, в трафопоста, който обслужва съответната част от мрежата ниско напрежение на мястото на инцидента в [населено място], са монтирани предпазители /защитни механизми/, които имат за цел, при случай като процесния, тоест при получаване на късо съединение и скъсване на въздушен проводник, да прекъснат напрежението в мрежата, което означава да не тече електричество в съответния защитен клон до стълб № 5.
В заключението на експертите подробно е мотивиран извод, че защитната апаратура /прекъсвачи/ монтирана в трафопоста не е задействала, тъй като не е получила нужната степен електрическо дразнение. А причината за това, е че сечението на проводниците от въздушната електропроводна линия ниско напрежение в [населено място] на мястото на инцидента, измерено от вещите лица с шублер и след приложение на съответната формула, е по-малко от нормативно установеното в чл. 832, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/04 г. за УЕУЕЛ. В отговора на въпрос № 2 са посочили, че за участъка, в който е станала злополуката, номиналният ток на стопяемата вложка на предпазителя е била 200 А, поставена на основа 250 А. Разклонението, където е станала злополуката, е изпълнено с медни проводници със сечение 3.14 кв. мм, 3.46 кв. мм., 3.80 кв. мм. и 706 кв. мм, при това със следи от ерозия от електрически дъги и бандажни връзки по тях и не може да бъде защитено от монтираните предпазители със стопяема вложка с номинален ток 200 А. В отговора на въпрос № 4 е посочено, че защитната апаратура не съответства на изискванията на чл. 822 и чл. 828 от Наредба № 3 за УЕУЕЛ. Нарушен е и чл. 832, ал. 1, т. 2 от посочената Наредба относно сечението на проводниците. В отговора на въпрос № 8 е дадено мнение, че при текущото поддържане на разклонението от стълб 5 не е преценено, че при сечението на така монтираните голи проводници, при късо съединение между тях, няма да задейства предпазителя в трафопоста. В тази връзка, в отговора на въпрос № 10 от заключението, стр. 499 от том 2, експертите правят извода, че ако ел. мрежа в процесния участък е изградена при спазване изискванията на цитираната Наредба № 3/04 г., при възникване на късо съединение по някаква причина, би следвало защитната апаратура /предпазител/ да изключи повредения участък, при което по проводниците няма да има напрежение. В отговора на въпрос № 11 експертите са отговорили, че служители на ответника /ел. монтьори/ са извършвали редовно обходи на ел. съоръженията в [населено място], като те имат задължения при огледа да констатират само евентуални повреди на въздушната ел. мрежа и предпазителите, но не и дали те са правилно избрани и монтирани.
Според експертите, поддържането на въздушните електропроводи не се състои само в извършване на огледи и аварийни ремонти. Съществува нормативно изискване да се извършват и основни ремонти залегнало в Наредба № 9/2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи мрежи. В т. 3.10 от заключението е посочено, че съгласно чл. 774, ал. 3 от цитираната наредба, основните ремонти на въздушните електропроводи се извършват в зависимост от техническото им състояние, условията на работа, появата на екстремни природни условия и др., в срокове определени от местни инструкции, но най-малко веднъж на 12 години. Вещите лица не са намерили данни, кога е извършван основен ремонт на въздушната линия в [населено място]. С оглед нормативните изисквания, според вещите лица, ответното дружество е следвало най-малко на 12 години да прави основен ремонт на ел. мрежата, при което да констатира, че има несъответствие в участъка на [населено място] на въздушната мрежа ниско напрежение и монтираната в съответния трафопост защитна апаратура /прекъсвачи/, която има за задача да я защити и при евентуално възникване на късо съединение в мрежата, което може да се случи по най-различни причини, прекъсвачите следа да задействат и да изключат протичането на електричество.
В с. з. на 18.02.2021 г., експертите обясняват, че по принцип с течение на годините намалява якостта на проводниците. Същите /проводниците/, които вещите лица са огледали в следствието били стари, без експертите да могат да посочат конкретен период от време. В съвремието се прилагал т. н. усукан кабел, който има стоманена нишка и възможността да се случи инцидент като процесния бил минимален. Към момента, според вещите лица, в участъка на инцидента в [населено място], въздушната ел. мрежа е сменена именно с такъв усукан кабел. В посоченото съдебно заседание, експертите твърдят, че към момента на изграждане на мрежата през 60-70 години на миналия век, посочените по-горе наредби не са съществували. Тогава техническите изисквания са били заложени в наредби одобрени от А. Е. но експертите не са могли да ги издирят, за да знаят дали тогава е имало изискване към сечението на проводниците. В периода 1980 г. - 2004 г. е действал Правилник за устройство на електрическите уредби и там изискването за сечение на проводници като процесните са идентични с тези по сега действащата наредба № 3/04 г. УЕУЕЛ. Вещите лица са посочили още, че при направения от тях оглед от четири броя медни проводници без изолация е имало множество пръски от разтопен метал, ерозия от дъга при късо съединение и изтъняване. Наличието на множество къси съединения по проводниците е индикатор за технически проблеми в конкретния участък от мрежата „ниско напрежение“. Ерозията от дъги и късо съединение довеждат до изтъняване на проводниците в определени части от тях и отслабване на механичната им якост.
Вещите лица са пояснили още, че в резултат на силен вятър и предизвикано люлеене на проводниците, съответно – тяхното допиране, при условия на намалено в участъка сечение на проводниците, контактните съпротивления на направените бандажи за свързване на проводниците (чрез усукване) вместо клеми (посочени в чл. 459 от Наредба № 3 за УЕУЕЛ), контактните съпротивления на контактните съединения в разпределителното устройство на трафопоста, то полученият ток на късо съединение не е могъл да достигне граничния ток на предпазителя, съответно минималния стопяващ ток на предпазителя, проводниците са прегрели от тока на късо съединение и са се скъсали. Наличието на скъсан неизолиран проводник върху земната повърхност създава опасност за хората при доближаване на по-малко от 0.60 м.
Вещите лица са изяснили още, че при прекъсване на проводник от електроразпределителната мрежа „ниско напрежение“ с директно заземена неутрала няма възможност с конвенционална апаратура да се осъществи контрол на състоянието на мрежата.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на СЕЕ, изготвено от вещото лице инж. И. А. А. по въпроси на ответника. Той е посочил, че използваният вид проводници на мястото на инцидента са допустими за използване. Въздушната мрежа на трафопост клон 1 е ремонтирана в периода 2006 г. – 2018 г., като включително са сменяни проводниците, но вещото лице не може да каже точно кога. В съдебно заседание е заявил, че според записаното от ЧЕЗ в процесното отклонение 5 са сменени всички проводници. В протокола на ЧЕЗ пишело, че всичко необходимо е ремонтирано, но не пишело конкретно посоченото отклонение да е ремонтирано. Посочил е, че предпазителят 200А в трафопоста е монтиран за необходимата мощност на целия клон 1, консумирана от 22 селски домакинства. Предпазителят пази мрежата от претоварване, но той не може да изключи ако късото съединение е моментно, а не трайно. В съдебно заседание е пояснил още, че при буря и силен вятър проводниците се допират и то нееднократно. Не може да се скъсат от едно допиране, тъй като то е моментно. Трябва да има многократни последователни къси съединения, за да се скъсат проводниците.
Във връзка с търпените от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната родственица апелативният съд е посочил, че по делото са разпитани двама свидетели.
К. П. К., съпруг на ищцата К. К., който заявява, че със съпругата му живеят в [населено място], тъща му в [населено място]. Тя отишла там при своите родители след като се разделила с втория си мъж. Тъщата идвала у тях на рождените дни на децата и стояла по 2-3 дни. Помагала им, когато се родили децата и тогава стояла около седмица. Съсед на свидетеля бил неговият шурей, като Р. помагала и на него за децата по седмица, десет дни. Идвала и за рождени дни на децата на шурея. Те с жена му ходели веднъж месечно при тъща му в [населено място] за около ден. М. Г. била женена в [населено място] и Р. ходела там по-често, защото мъжът на М. пътувал в чужбина и Р. помагала с отглеждането на детето. Всички дъщери, зетьове, деца, внуци на Р. се почувствали зле след нейната смърт. Тя им липсвала. Много тъгувала и дъщеря й К., която живеела в [населено място]. Р. била женена втори път в Портитовци и ходела там. Ищците К., Д. и Б. били от този втори брак. Към момента на смъртта й децата от втория брак били навършили пълнолетие. Една година преди да отиде в [населено място], Р. живеела при сина си Г. в София, там работела. Тя била добра жена и била в добри отношения с всичките си деца и внуци.
С. Р. Б. живее в [населено място] и е бил съсед на покойната Р., докато живеела в селото, около 10 години, когато се родили децата й Г., К. и М.. Той е посочил, че мъжът й се казвал М... В [населено място] живеели децата й Г. и К., а М. в [населено място]. После Г. заминал за София. Свидетелят знае от децата на Р., че тя им е помагала при отглеждане на внуците си. Като всички деца, които обичат майка си, децата на покойната тежко понесли смъртта й. Всички деца били пълнолетни и имали свои деца. Р. заживяла с друг мъж в [населено място], близо до Бойчиновци и родила още три деца, но за отношенията с тези деца, свидетелят няма впечатления. Знае от децата в [населено място], че поддържали връзка с тези от [населено място].
При така възприетия доказателствен материал и установените от него факти въззивният съд е формирал следните изводи: Съгласно чл. 88 от Закона за Енергетиката (ЗЕ) разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Съгласно чл. 89, т. 4 ЗЕ за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа осигурява поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания. Според чл. 83, ал. 1 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в наредби и правила, каквито са и Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (Наредба № 9 за ТЕЕЦМ) и Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (Наредба № 3 за УЕУЕЛ). Според чл. 109 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ при експлоатацията на обектите се организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергийните уредби и мрежи. Съгласно чл. 767 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ при експлоатацията на въздушни електропроводи се извършват: 1. техническо обслужване (текущо поддържане) с работи за предотвратяване преждевременното износване на въздушни електропроводи (ВЕ) като профилактични огледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди и неизправности; 2. основни ремонти с изпълнение на комплекс от мероприятия, насочени към възстановяване или подобряване на първоначалните експлоатационни характеристики на ВЕ, като цяло или на отделни елементи от тях. Съгласно чл. 770 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ периодични огледи и обходи на ВЕ се извършват в сроковете, определени с вътрешна инструкция, най-малко веднъж годишно. Извънредни огледи и обходи на ВЕ или на отделни участъци от тях се извършват по разпореждане в случаите на: 1. природни или стихийни бедствия в даден район от трасето на ВЕ; 2. автоматично изключване на ВЕ от защита - за откриване мястото на повредата; 3. успешни повторни включвания на ВЕ, ако е необходимо. Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо за установяване състоянието на проводниците, мълниезащитните въжета, арматурата, клемите и болтовете по конструкцията на стълбовете на определени по избор участъци се извършват най-малко веднъж на 6 години. Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение до 20 kV включително се извършват само при необходимост. Съгласно чл. 115 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ забранява се експлоатацията на енергийни уредби с аварийноопасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, а също така и с нарушени срокове на техническо освидетелстване.
Съобразявайки посочената правна уредба на задълженията на ответното дружество по експлоатация и поддържане на електроразпределителната мрежа въззивният съд е приел, че се установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. Пред първата инстанция е установено и между страните не е спорно, че родственицата на ищците Р. М. е починала на 04.07.2018 г. в [населено място], област Враца вследствие протичане на ток през тялото й, като последното обстоятелство е установено посредством изслушана по делото СМЕ. Не е спорно още, че протичането на ток е станало при допиране до скъсани неизолирани проводници от уличната електроразпределителна мрежа. Установено е още и не е спорно по делото, че именно ответното дружество е лицензираният оператор на електроразпределителната мрежа в [населено място], област Враца, поради което задълженията по експлоатация и поддръжка й е на това дружество.
Съдът е счел, че дружеството е изпълнявало нормативноустановените си минимални задължения за контрол върху електроразпределителната мрежа, като е извършвало основан ремонт веднъж на 12 години, а обходи и огледи веднъж годишно. Установява се още от заключението на тройната СТЕ, че дружеството не е имало как с конвенционална апаратура дистанционно да контролира целостта на проводниците в [населено място]. Въпреки това, при установените факти, че макар служителите на ответното дружество да са изпълнявали минималните нормативноустановени изисквания за контрол и поддръжка на мрежата, спазването на тези минимални изисквания не са били достатъчни за поддръжката й в съответствие с техническите изисквания, при положение, че мрежата в [населено място] е стара, изградена през 60-70-те години на миналия век.
Установява се противоправно бездействие на служители на ответното дружество, натоварени с контрол и поддръжка на мрежата най-малко в две насоки, а именно: На първо място, макар мрежата в [населено място] да е стара и изградена през 60-те и 70-те години на миналия век, поради което, предвид § 3 от ПЗР на Наредба № 3 за УЕУЕЛ същата да не е приложима по отношение техническите изисквания в нея към устройството на тази мрежа, съотв., изискването на чл. 457, ал. 2 от Наредбата за минимално сечение на проводниците от 10 кв. мм. да не е приложимо и формално установените от вещите лица по тройната ССЕ сечения под 10 кв. мм. на скъсаните проводници да са допустими, то в нарушение на техническите изисквания в обслужващия района на процесния инцидент трафопост е предвидена защита – прекъсвач 200А, който според вещите лица от тройната СТЕ не може да изпълни функциите си при моментно късо съединение да прекъсне захранването, тъй като малкото сечение на проводниците не може да осигури достатъчна сила на тока, която да задейства прекъсвача. Това техническо несъответствие, особено при положение, че процесните проводници са неизолирани, т. е., късите съединения при тях вследствие допирането им при силен вятър са чести, създава опасност от аварийна ситуация, предвид нагарянето и изтъняването им при тези къси съединения и води до нарушение на чл. 115 от Наредба № 9, която норма не допуска експлоатацията на енергийни уредби с аварийноопасни дефекти.
На следващо място, нарушено е изискването за извънредни огледи на проводниците по чл. 770 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ. След като вещите лица от тройната СТЕ са констатирали следи от волтови дъги от късо съединение и множество стопилки от такива къси съединения по четирите скъсани кабела от мястото на инцидента и тяхното изтъняване от една страна, а от друга тези кабели са скъсани, като вещото лице инж. А. е заявил, че скъсване от късо съединение поради допиране на кабелите поради вятър не е възможно от едно късо съединение, тъй като то е моментно, а е следствие от множество къси съединения, то това означава, че и контролиращите мрежата лица е следвало при знание за посоченото състояние на проводниците (доколкото същите вече са се късали и по-рано и са били снаждани чрез усукване), да правят огледи след всеки силен вятър (както ги задължава чл. 770, т. 1 от Наредба № 9) и съответно да препоръчат в обходния си протокол подмяна на дефектиралите проводници. Състоянието на проводниците е обосновавало изискуемата се от чл. 770, ал. 4 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ необходимост за огледи. Като не са го направили, служителите на ответника отново са допуснали нарушение на забраната на чл. 115 от Наредба № 9 за експлоатация на мрежа с проводници, които са с аварийноопасни дефекти.
Освен това, липсата на своевременен извънреден оглед на проводниците след 01.07.2018 г., когато се установява от метеорологичната справка, че е имало вятър със скорост над 20м./сек., е възпрепятствало своевременното установяване на прекъснатите проводници и незабавната им подмяната.
По тези съображения апелативният съд е направил извод, че е установено се по делото, че служители на ответното дружество не са изпълнили задълженията си да контролират и поддържат електроразпределителната мрежа, така че същата да бъде в съответствие с техническите изисквания по всяко време, въведени включително с оглед безопасното им използване, като са допуснали посоченото бездействие. Несъмнено в причинна връзка с това бездействие се е стигнало до скъсване на кабели от уличната мрежа „ниско напрежение“ и падането им на земята, което е риск за здравето и живота на преминаващи хора, като в същото време електрическия ток не е бил прекъснат от предпазителя в трафопоста, като посоченото бездействие е довело и до несвоевременното откриване и отстраняване на така настъпилата авария.
Именно в причинна връзка с така авариралата мрежа и несвоевременното установяване и отстраняване на аварията е настъпила смъртта на Р. М., която е починала вследствие допиране до скъсаните проводници, по които е продължавал да тече ток и от преминаване на този ток през тялото й.
Съдът е посочил, че свидетелските показания установяват, че ищците са поддържали добри отношения със своята родственица, както и че нейната преждевременна смърт дълбоко ги е наскърбила, като те са претърпели морални болки и страдания в тази връзка.
По отношение размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, че към момента на смъртта на Р. М. нейните деца са били пълнолетни и са живеели отделно, в други населени места със свои семейства. Свидетелите установяват, че въпреки това те са поддържали добри отношения със своята майка, тя ги е посещавала и им е помагала за отглеждането на децата, децата също понякога са я посещавали. Липсват доказателства за извънмерно близки отношения или необичайни по интензитет страдания, обосноваващи по-голямо от обичайното за периода обезщетение. Посочил е, че от една страна като се вземат обичайните добри отношения и любов между майка и деца, макар и пълнолетни (между 19 и 34 години) и със свои семейства, както и обстоятелството, че смъртта на майката е тежък удар за всеки; че смъртта на Р. М. е била неочаквана и преждевременна (същата е била едва на 50 години); а от друга страна, че децата й имат свои семейства и деца, както и, че имат подкрепата на останалите братя и сестри; като се съобразят и икономическите условия към 2018 г. и се приложи принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД, приема, че обезщетение от по 70 000 лева за всеки от ищците Г. М. Г., М. М. Г., К. М. Г., Б. Р. К., Д. Р. К. и К. М. К. е достатъчно, за да обезщети страданията, причинени от смъртта на тяхната майка.
По отношение обезщетението, дължимо се на майката на Р. М. – К. Р. въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е определил занижено обезщетение в размер на 40 000 лева. Вярно е, че по делото не са събрани никакви доказателства за конкретните отношения между Р. и майка й К., освен че Р. е живеела с майка си и баща си след като се е разделила с втория си съпруг. Няма обаче и доказателства, които да опровергават обичайно топлите отношения на любов и подкрепа между майка и дъщеря, особено когато те живеят заедно, както и опората, която дъщерята представлява за своята възрастна майка. Следва обаче да се съобрази, че К. има и двама сина (видно от представеното удостоверение за родствени връзки), на чиято помощ и подкрепа също може да разчита. Предвид това, както и при съобразяване на икономическите условия през 2018 г., и при приложение принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът е намерил, че справедливото обезщетение за К. Р. също е 70 000 лева, които й се дължат ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите-ищци се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Считат, че въззивното решение противоречи на решение № 733 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 3383/2021 г. на Софийски апелативен съд, по което при сходни на настоящите факти (деца, които живеят отделно от майка си и непозволено увреждане от 2017 г.) е определено обезщетение от 110 000 лв. за всеки.
При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставят следните въпроси:
1) при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на ищеца и починалия, семейното му положение и степента на родствена близост между ищеца и починалия;
2) кои са критериите, които съдът взима под внимание при определяне обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на родител;
3) кои са критериите, които съдът взима под внимание при определяне обезщетението за неимуществени вреди, търпени от смъртта на дете и следва ли в мотивите си съдът да обсъди възрастта и здравословното състояние на ищеца.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално ал. 3 ГПК не е удостоверено, доколкото решение № 733 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 3383/2021 г. на Софийски апелативен съд, на което се позовават касаторите-ищци не е влязло в сила, като обжалвано и образуваното касационно производство по гр. д. № 3348/2022, I г. о. не е приключило.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Относно критериите, които съдът следва да вземе под внимание при определяне обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД е налице задължително за съдилищата тълкуване в ППВС № 4/23.12.1968 г. и трайна практика на ВКС, а именно, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС в постановлението общи критерии – момент на причиняване на уврежданията, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
В случая в касационната жалба не са посочени конкретни, установени от доказателствата по делото обстоятелства, които да са относими към определяне размера на обезщетението и които съдът да не е отчел. Налице са само общи изявления, че пострадалата е загинала преди на навърши 50 години, преди да може да се порадва на внуците си, едва видяла децата си пораснали и намерили своя път в живота; била е в разцвета на силите си и е помагала на децата си с каквото може – материално, с помощ при отглеждането на собствените им деца, с морална подкрепа и приятелство, с майчина обич; починала е в момент, в който нейната майка е имала най-голяма нужда от нея – в залеза на живота си има нужда от грижа и обич, от достойни и спокойни старини, но вместо това дните й са тягостни, поради мъката от починалата й дъщеря. Тези общи изявления не са свързани с установените от свиделските показания конкретни обстоятелства, въз основа на които съдът е формирал извод за действителното съдържание на съществувалите между претендиращите обезщетението и починалата житейски отношения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ответник се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по чл. 280, ал. 2 ГПК, като поставя следните въпроси:
1) длъжен ли е съдът да посочи аргументи след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото - защо възприема или не възприема дадено експертно заключение, и следва ли съдът да изложи мотиви за преценката си на доказателствената му сила, респ. защо счита експертното заключение за достатъчно или недостатъчно аргументирано, следва ли да се мотивира и обоснове от съда при противоречивите експертизи защо възприема или не всяка от тях;
2) длъжен ли е съдът да посочи конкретната работа, която да е възложена от ЕРМ Запад и вината на натовареното лице за причинените вреди и длъжен ли е съдът да посочи доказателства за причинно-следствена връзка между виновното поведение на натовареното лице и претърпените вреди;
3) длъжен ли е съдът да посочи своите аргументи когато определя паричния еквивалент на неимуществените вреди и на какви други факти и обстоятелства основава своето решение, освен на близките отношения между ищците и пострадалата – не трябва ли да вземе предвид възрастта на пострадалата, обществено-икономическата ситуация в страната и не следва ли съдът да определи обезщетение, което не трябва да обогатява и не трябва да прави щастливи ищците от смъртта на пострадалата, тъй като присъждайки им прекомерен размер на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди, ищците ще бъдат щастливи да получат толкова много пари, които по никакъв начин не биха могли а спечелят, тъй като всички ищци са социално слаби и нямат средства дори да заплатят държавната такса по делото, от която бяха освободени.
Първият въпрос е свързан с доводите, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства, като е игнорирал изводите на вещото лице И. А., че поставения предпазител е бил подходящ и се използва навсякъде, че не може да се изключи, ако късото съединение е моментно, а не трайно, както и на вещото лице Г. К., че монтираният предпазител съответства напълно на сечението, вида на ел. мрежа от „ниско напрежение“, захранвана от клон 1 на трафопоста в [населено място] и че живота на хората е защитен само, когато се получи трайно късо съединение, когато за миг се докоснат проводници, за много кратно време, предпазителите не действат и това е обективно; няма нарушения на нормативни правила, които допускат устройството на ел. мрежи, такава каквато е реализирана и съществува в [населено място] с такива голи проводници, при които инциденти като процесния са неизбежни; промяната на ел. разпределителната мрежа, която би предотвратила такива инциденти е свързана с бъдещето и инвестиции с огромна стойност; тройната съдебно-техническа експертиза, че при преценка, че не е необходимо извършване на огледи на проводниковата част „върхови огледи“ на ВЕ съгласно чл. 770, ал. 4 от Наредба № 9/2004 г. съществува възможност въпросните проводници да не се сменят; че няма техническа възможност с апаратура да се осъществи контрол на мрежата, т. е. няма апаратура, която да сигнализира скъсването на проводниците; това сигнализиране става от потребителите на дружеството или при извършване на годишните обходи от служители на дружеството; поради тези причини служителите на дружеството не са могли да узнаят за скъсаните проводници и да отстранят повредата, защото не са били уведомени за наличието й; няма законово изискване към дружеството да постави някаква специална апаратура, която да го алармира и уведомява, че в даден участък има скъсване.
С оглед посочената обосновка не се констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС (вкл. и тази, посочена от касатора-ответник) по първия поставен въпрос. Напротив съдът се е съобразил с тази практика (че следва да съобрази действителното съдържание на експертното заключение и да го възприеме в съответствие с останалите доказателства по делото, като прецени неговата обоснованост и дали не е опровергано от останалите доказателства, като когато не го възприема и достига до други крайни изводи, да ги обясни ясно и разбираемо, за да може да бъдат разбрани и оспорени от страните, респ. проверени при обжалване). В мотивите на въззивното решение ясно е посочено, защо и кои констатации на вещите лица от тройната експертиза се възприемат (съотв. за необосновани за приети констатациите на единичните експертизи), както и защо формалното изпълнение на минималните нормативни изисквания от страна на дружеството-ответник не го освобождава от деликтната отговорност.
Следва да се отбележи и, че самата обосновка на първия въпрос е свързана не с действителното съдържание на експертните заключения (вкл. на единичните експертизи), а на извадени от контекста изявления на вещите лица, съставляващи част от отговор на конкретни въпроси, въз основа на които дружеството-ответник по същество мотивира тезата, че щом липсва нарушение на нормативни изисквания, въпреки съществуващите технически възможности за „изграждане на разпределителна мрежа, която би предотвратила такива инциденти“ (според цитираното от самия касатор изявление на вещото лице Г. К.), то липсва и деликтно бездействие по привеждане мрежата в съответствие с изискванията на чл. 69 от Закона за енергетиката и изискването за опазване живота на гражданите. Подобна теза е несъвместима както с целта на Закона за енергетиката и поднормативните актове издадени по приложението му, така и с основните начала на правото и морала и прогласеното в чл. 28 от Конституцията на Република България право на живот.
Вторият въпрос е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е обоснован с тезата, че въззивният съд не е посочил конкретна работа, която да е възложена от ЕРМ Запад и вината на натовареното лице за причинените вреди, не е посочена и не е налице и причинно-следствена връзка между виновното поведение на натовареното лице и претърпените вреди, а изложените от съда мотиви, свързани с липсата на основен ремонт на въздушната електропроводна мрежа „ниско напрежение“, сочат на абстрактно, субективно разглеждане на доказателствата и достигане до извод, който не се подкрепя от доказателството по делото.
Въпросът се явява неотносим. В случая се касае не до възлагане на работа в частен интерес, в която хипотеза следва да се установи кой е деликвента и кой възложителя на работата, а до неизпълнение от страна на ответното електроразпределително дружество на основно задължение по закон, като формалното спазване на минималните изисквания в подзаконовата нормативна уредба не обосновава различен извод, както е приел и въззивният съд.
Третият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като по същество е основан на тезата, че болките и страданията, които търпи едно лице от смъртта на свой близък – в случая дъщеря и майка – и съответно дължимото му се компесаторно обезщетение зависи от неговото материално състояние, а съответно социално слабите лице търпят по-малко болки и страдания или не търпят изобщо такива, тъй като се радват на възможността да придобият материални облаги, вследствие смъртта на своя близък. Посочената теза е в пряко противоречие с конституционните принципи - чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и е несъвместима с традиционните ценности и морала в българското общество.
И в двете касационни жалби и изложенията към тях, липсва обосновка относима към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касационният съдебен състав не констатира наличие на някое от служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсва основание за преценка дали въззивното решение не е нищожно или процесуално недопустимо, нито дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, поради неприлагане на императивна правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи или пък пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 681 от 10.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2242 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: