О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50217

[населено място], 29.03.2023 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1335/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец„ против решение № 536/14.04.2022г. по гр. д. № 1950/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която - след частична отмяна на решение от 12.03.2021 г. по гр. д.№ 6089/2018 г. на Софийски градски съд - касаторът е осъден да заплати на Г. Й. Р. допълнително сума от 33 626,90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за периода 26.05.2016 – 13.08.2023 г., претендирано в размер от 34 756,90 лева, при присъден от първоинстанционния съд размер от 1 130 лева / в която част първоинстанционното решение е потвърдено /, които вреди представляват разликата между средно месечното нетно трудово възнаграждение, което пострадалият би получавал и пенсията за инвалидност до навършване на пенсионна възраст, ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница, от подаване на исковата молба – 08.05.2018 г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение в два аспекта : 1/ оспорва приложения от съда начин на изчисляване на имуществената вреда, независимо от упоменато в мотивите съобразяване със средно месечно нетно трудово възнаграждение, а на практика - според средно месечен осигурителен доход, в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. и 2 / оспорва присъждането на обезщетение за бъдещ период, като глобална сума, вместо помесечно и под условие настъпването на обстоятелства, които изключват заплащането му, въпреки липсата на доказателства за необратимост в здравословното състояние на ищеца и оттук – на установена сигурност в претърпяването на претендираните за обезщетяване имуществени вреди. Касаторът акцентира на обстоятелството, че срокът на определената за ищеца 100 % трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ предхожда крайния момент на присъденото за в бъдеще обезщетение – навършването на пенсионна възраст / до 21.10.2021 г. /.

Ответната страна - Г. Р. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, без конкретни съображения . Излага становище по правилността на въззивния акт.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи за неправилност и атакуваната част от въззивния акт, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът Г. Р. претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ексцес по отношение здравословното му състояние, в причинност с ПТП от 30.10.2014 г. и претърпените от същото увреждания. Наличието на ексцес не е предмет на касационната жалба - присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, в размер на 90 000 лева, е потвърдено от въззивния съд, с влязло в сила решение. С исковата молба ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако би имал възможност да полага труд по съществувалото до момента на увреждането му трудово правоотношение , и пенсията за инвалидност, за периода от 26.05.2016 г. / крайния момент, до който е присъдено на ищеца предходно обезщетение за вреди, в причинност с ПТП от 30.10.2014 г., настъпило по вина на водача на застрахован по ЗЗ „ГО „ на автомобилистите при ответното дружество автомобил / и до навършването на пенсионна възраст – 13.08.2023 г.. Сумата е претендирана като глобална сума, макар в насрещната си въззивна жалба ищецът да не е възразил срещу помесечно присъждане за периода след предявяване на иска.

Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с разликата между средно месечното нетно трудово възнаграждение и инвалидната пенсия, в размер от 1 130 лева и само за периода до подаването на исковата молба, като е отхвърлил за разликата до претендираните 39 150 лева, съответно за бъдещ, спрямо завеждането на иска, период .

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част и присъдил допълнително сума от 33 626, 90 лева . Размерът, съгласно мотивите на въззивния акт и заключението на съдебно-счетоводната експертиза – стр.12 от заключението – е определен на база разликата между средномесечното нетно трудово възнаграждение, но с отчитане тенденциите за нарастване на минималната работна заплата средно с К ~~ 0.10 за периода 2014 г. – 2019 г. и пенсията за инвалидност, която разлика е определена в размер на 34 756,90 лева. Като е съобразил - от заключението на СМЕ и събраните свидетелски показания / св. Р. / - състоянието на ищеца в резултат на ексцеса, предпоставил допълнителна ампутация на вече ампутиран ляв долен крайник и свързаните с това сериозни затруднения, вкл. в адаптирането към задължително нужната за свободно придвижване протеза от нов тип - неосъществено, определената 100 % трайна загуба на работоспособност и обективното състояние на ищеца понастоящем, неподобрено 4 години след увреждането – трудноподвижен с патерици и изцяло зависим от чужда помощ, както и оставащият период до навършване на пенсионна възраст / 1 г. и 4 мес. /, съдът е приел за изключена възможността за обратимост в състоянието му, респ. за възвръщане на работоспособността му, независимо от определения срок за чужда помощ, предхождащ датата на навършване пенсионна възраст. Поради това, позовавайки се на задължителните указания в т.11 от ППВС № 4/1975 г., съдът се е основал на правото си да присъди обезщетението в глобален размер, когато бъдещото настъпване на претендираните за обезщетяване имуществени вреди е сигурно, каквото е приел за установено в конкретния случай.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Как следва да бъде определен размера на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, съизмерими с разликата между получаваното трудово възнаграждение преди датата на настъпване на деликта и получаваната след това пенсия за инвалидност ? ; 2/ Следва ли да бъде присъждано обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, като глобална сума за бъдещ период от време, при липса на доказателства за трайна инвалидизация, водеща до окончателна загуба на възможността за полагане на труд от пострадалия, в резултат на непозволеното увреждане ? ; 3/ Следва ли да бъде присъждано обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, като глобална сума за бъдещ период от време, при положение, че не е налице сигурност за настъпване на вреди в претендирания бъдещ период от време ? ; 4/ Следва ли въззивният съд, при постановяване на решението си, да вземе предвид и обсъди целия доказателствен материал, събран по делото и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо ? Въпросите са обосновавани в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с общо позоваване на задължителна съдебна практика, с която се твърди въззивният акт да конфронтира : ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС , ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се и очевидна неправилност, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, отново предвид противоречието на въззивното решение с така упоменатата задължителна съдебна практика. Формално се посочва и допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Първият от въпросите не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, който, както изрично е посочил в същите, но и на практика е определил размера на обезщетението за имуществени вреди като съизмеримо с разликата между размера на средно месечното нетно трудово възнаграждение, получавано преди увреждането и размера на инвалидната пенсия, а не като разлика между размера на средномесечния осигурителен доход и този на пенсията за инвалидност. Приложеното от съда индексиране нанетното трудово възнаграждение, съобразно тенденциите в нарастване размера на минималната работна заплата за страната, няма отношение към формулирания въпрос, а и не е неправилно, съгласно задължителните указания в ППВС № 4/1975 г. - т.7 вр. с т. 6. Неудовлетворяването на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване изключва необходимостта от коментар на допълнителния .

Втори и трети въпроси – различно формулирани - по същество се отнасят до един и същ спор - допустимо ли е присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като глобална сума за бъдеще време - но въвеждат предпоставки, на които въззивният съд е дал противоположен отговор, а именно : счел е от събраните доказателства, че състоянието на ищеца, за периода до навършване на пенсия за изслужено време и старост, не би могло да претърпи обрат, в аспект на възвръщане работоспособността му, от което следва, че претендираните пропуснати ползи, съизмерими с разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал / в нетна стойност /, и размера на пенсията за инвалидност са сигурни и като такива подлежат на обезщетяване глобално. Залагането във въпросите на предпоставки, противно на установеното в решаващите мотиви на въззивния съд относно релевантните факти, изключва удовлетворяването на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване по същите. Досежно обосноваване присъждането на глобална сума в обезщетение на бъдещи вреди, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната от самия него задължителна практика - ППВС № 4/1975 г. / погрешно посочено от 1976 г./ .

Четвъртият въпрос не кореспондира с касационен довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е останало недоказано релевантно за изхода на спора обстоятелство, от естество да обуслови различен правен резултат. Касаторът не сочи несъобразени от въззивния съд доказателства, а изразява несъгласие с интерпретацията им от съда. При това, цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий задължителна съдебна практика няма отношение към поставения процесуален въпрос, нито с формалното позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е удовлетворено обосноваването на тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване : когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма или когато грубо са нарушени принципи на гражданския процес и правилата на формалната логика. В случаите, в които въззивният съдебен акт е неправилен, поради неточно прилагане или тълкуване на закона или изводът за необоснованост налага допълнителна проверка и анализ на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Посочените от касатора оплаквания са за неправилно прилагане на закона по отношение начина на определяне размера и периода на обезщетението за имуществени вреди – при това не съобразно съдържанието на мотивите, а според фактически приложени от съда стойности по заключението на съдебно-икономическата експертиза, според касатора / впрочем несъстоятелно оплакване/, която неправилност - според самото й обосноваване - изключва да има очевиден характер.

Следователно, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Процесуалният представител на ответната страна – адв. М. К. - претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „ К. , Д. и партньори „, на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв, за трите инстанции, с включен ДДС. Искането е основателно единствено за настоящата инстанция, в която, предвид недопускане на касационното обжалване, не се осъществява инстанционен контрол по правилността на въззивното решение, предпоставил и изменението му, в частта относно дължими разноски. При това, с въззивното решение съдът е присъдил такива, вкл. за първоинстанционното производство, с оглед частичната промяна в правния резултат. За защитата на ищеца пред настоящата инстанция, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 вр. с чл. 9 ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед обжалваемия интерес, следва да се присъди възнаграждение в размер на 1 384 лева с вкл. ДДС.

Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536/14.04.2022г. по гр. д. № 1950/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец„ , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв., да заплати на Адвокатско дружество „ К., Д. и партньори „ адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на Г. Р. пред Върховен касационен съд, в размер на 1 384 лева с вкл. ДДС .

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: