О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50159

гр. София, 27.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д. № 2209 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от главните страни в производството - ищеца „МИДЕКС“ ЕООД и ответника [община], против решение № 260190 от 29. 06. 2021 г., постановено от Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по т. д. № 215 по описа на съда за 2021 г.

С обжалваното по касационен ред въззивно решение съставът на ПАС е отменил решение № 260157 от 02. 12. 2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 728/2017 г. в частта му, с която съдът е осъдил [община] да заплати на „МИДЕКС“ ЕООД обща сума в размер на 201075.79 лева, от която: 154362.64 лева (32690,64 лв. + 87310 лв. + 34362 лв.) – главница, представляваща задължения на [община] към дружество „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД, във връзка със сключен между тях договор № 12ДГ1111/26. 09. 2013 г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на [населено място], съобразно проведена обществена поръчка № 00267-2012-0031, които са изплатени след наложен запор от ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ по изпълнително дело № 195/2013 г.; 9969.74 лева – лихва върху главницата от 32690,64 лв., дължима за периода от 01. 12. 2014 г. до 01. 12. 2017 г.; 26627.13 лева – лихва върху главницата от 87310 лв., дължима за периода от 01. 12. 2014 г. до 01. 12. 2017 г.; 10115,79 лева – лихва върху главницата от 34362 лв., дължима за периода от 08. 01. 2015 г. до 01. 12. 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 04. 12. 2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 13 853.04 лв. – разноски по делото.

След така постановената отмяна въззивният съд с произнасянето си по съществото на спора е отхвърлил искането на „МИДЕКС“ ЕООД по предявения срещу [община] иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК, претендираното плащане в размер на сумата 32690.64 лева (тридесет и две хиляди шестстотин и деветдесет лева и 64 ст.) да бъде присъдено пряко на „МИДЕКС“ ЕООД, като вместо това е осъдил [община], като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК, да заплати по изпълнително дело № 20217090400037 по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ, взискател по което е „МИДЕКС“ ЕООД, сумата 32690.64 лева (тридесет и две хиляди шестстотин и деветдесет лева и 64 ст.), представляваща част от вземане на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД по ф-ра № 00387/20. 03. 2014 г., издадена въз основа на Договор № 12ДГ1111/26. 09. 2013 г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на [населено място], съобразно проведена обществена поръчка № 00267-2012-0031, което вземане до посочения размер от 32690.64 лева [община] е погасила на 30. 04. 2014 г., чрез банков превод по сметка на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД, въпреки предходно връчено на 03. 06. 2013 г. запорно съобщение по наложен върху това вземане запор, постановен по изпълнително дело № 20137090400195/2013 г. по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ, преобразувано в изпълнително дело по описа на същия ЧСИ № 20217090400037, ведно със законната лихва върху сумата 32690.64 лева, считано от 04. 12. 2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 9969.74 лева (девет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 74 ст.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на сумата 32690.64 лева в размер на законната лихва, начислена за периода от 01. 12. 2014 г. до 01. 12. 2017 г., като сумите бъдат платени от третото задължено лице - ответника [община], чрез превод по посочена във въззивното решение банкова сметка на ЧСИ Я. Б.. В тази му част решението е постановено при участието на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД, като трето лице помагач, привлечен в процеса от ответника [община].

С диспозитива на въззивното решение по-натам е отхвърлено искането на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД по предявения против [община] иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, претендираното плащане в размер на сумата 87310 (осемдесет и седем хиляди триста и десет) лева да бъде присъдено пряко в полза на „МИДЕКС“ ЕООД и е осъдена [община], като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК да заплати по изпълнително дело № 20217090400037 по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ, взискател по което е „МИДЕКС“ ЕООД, сумата 87310 (осемдесет и седем хиляди триста и десет) лева, представляваща част от вземане на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД по ф-ра № 00387/20. 03. 2014 г., издадена въз основа на Договор № 12ДГ1111/26. 09. 2013 г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на [населено място], съобразно проведена обществена поръчка № 00267-2012-0031, което вземане на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД до посочения размер от 87310 лева [община] е погасила на 30. 04. 2014 г., чрез банков превод по сметка на депозитар Р. Д.-Б. по учреден особен залог № 2013122101885 в полза на заложния кредитор по този особен залог Н. Г. Е., въпреки предходно връчено на 03. 06. 2013 г. запорно съобщение по наложен върху това вземане запор, постановен по изпълнително дело № 20137090400195/2013 г. по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ преобразувано в изпълнително дело по описа на същия ЧСИ № 20217090400037, ведно със законната лихва върху същата сума от 87310 лева, считано от 04. 12. 2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 26627.13 лева (двадесет и шест хиляди шестстотин двадесет и седем лева и 13 ст.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на сумата 87310 лева в размер на законната лихва, начислена за периода от 01. 12. 2014 г. до 01. 12. 2017 г., като сумите бъдат платени от третото задължено лице - ответника [община], чрез превод по посочена във въззивното съдебно решение банкова сметка на ЧСИ Я. Б.. В тази му част решението е постановено при участието на Н. Г. Е., ЕГН: [ЕГН], като трето лице помагач, привлечен в процеса от ответника [община].

След отхвърляне по същество на искането на „МИДЕКС“ ЕООД по предявения против [община] иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, претендираното плащане в размер на сумата 34362 (тридесет и четири хиляди триста шестдесет и два) лева да бъде присъдено пряко в полза на „МИДЕКС“ ЕООД, с обжалваното въззивно решение е осъдена [община], като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК да заплати по изпълнително дело № 20217090400037 по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ, взискател по което е „МИДЕКС“ ЕООД, сумата 34362 (тридесет и четири хиляди триста шестдесет и два) лева, представляваща, вземане на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД за възстановяване на внесена гаранция по Договор № 12ДГ1111/26. 09. 2013 г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на [населено място], съобразно проведена обществена поръчка № 00267-2012-0031, което вземане до посочения размер от 34362 лева, [община] е погасила на 08. 01. 2015 г. чрез банков превод по сметка на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД, въпреки предходно връчено на 03. 06. 2013 г. запорно съобщение по наложен върху това вземане запор, постановен по изпълнително дело № 20137090400195/2013 г. по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ, преобразувано в изпълнително дело по описа на същия ЧСИ № 20217090400037, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04. 12. 2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 10115.79 лева (десет хиляди сто и петнадесет лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на посочената сума от 34362 лева в размер на законната лихва, начислена за периода от 08. 01. 2015 г. до 01. 12. 2017 г., като сумите бъдат платени от третото задължено лице [община], чрез превод по посочена в диспозитива на въззивното решение банкова сметка на ЧСИ Я. Б.. В тази му част решението е постановено при участието на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД, като трето лице помагач, привлечен в процеса от ответника [община].

Със същото решение е осъдена [община] да заплати на „МИДЕКС“ ЕООД сумата 19453.04 лева (деветнадесет хиляди четиристотин петдесет и три лева и 04 ст.) разноски по делото.

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното такова в частта му, с която е отхвърлен предявеният от [община] против Н. Г. Е., ЕГН: [ЕГН] обратен иск за връщане на сумата, която [община] му е изплатила поради грешка, и с която неоснователно го е обогатила, в размер на 87310 лв., заплатени чрез банков превод по сметка на депозитар Р. Д.-Б. по учреден особен залог № 2013122101885 в полза на заложния кредитор по този особен залог Н. Г. Е.. В мотивите към решението си въззивният съд е констатирал също, че при отхвърлянето на въззивната жалба на [община] по отношение на уважените първоначални искове на „МИДЕКС“ ЕООД за сумата 32690.64 лева, платена на 30. 04. 2014 г. и сумата 34362.00 лева, платена на 08. 01. 2015 г., и при липса на подадена от „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му за уважаването на предявения срещу това дружество обратен иск общо за сумата 67052.64 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 22. 12. 2017 г. до окончателното плащане, и 3 132.11 лева разноски, в останалата му част първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила.

В подадената от ответника в производството [община] касационна жалба срещу въззивното решение се твърди, че същото е недопустимо, при условията на евентуалност - неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че решението е недопустимо, тъй като ищецът е заявил с исковата си молба искане за осъждане на ответната община да заплати пряко на ищеца, а въззивният съд е постановил плащането да бъде извършено не директно на ищеца, а по изпълнителното дело; Исковата молба не съдържа петитум, съгласно който общината да бъде осъдена да плати по изпълнителното дело, по което запорното съобщение по чл. 507 от ГПК е било изпратено до ответника; Независимо от горното въззивният съд е постановил обжалваното решение, с което е излязъл извън заявеният от ищеца петитум, като е приел че исковете са основателни и плащането следва да се извърши по изпълнителното дело, с което е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по непредявен иск, произнасяйки се по искане, различно от това, с което е сезиран; Отново в нарушение на същия принцип, съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, като е дал защита не на търсеното, а на друго право, която защита е извън предметната рамка на спора; Съдът не разполага с процесуалната възможност да подменя волята на ищеца по заявения от него петитум, нито пък ищецът има правен интерес да води иск за вземания, с които разполагат лица, които не са страна в производството – в случая ЧСИ и държавата, като присъединен взискател; Освен това присъединилите се взискатели имат право на самостоятелен иск по чл. 452, ал. 3 от ГПК; В процесният случай ЧСИ не е възложил по реда на чл. 510 от ГПК събиране на вземането; Доколкото от приетите по делото доказателства се установява, че публичните задължения на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД и на „ИНЖСТРОЙ“ АД към държавата са по-големи от претендираната по делото сума, то по начина, по който искът е уважен, реално същият въобще не разглежда и не удовлетворява интереса и претенцията на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД. В обобщение на твърденията си за недопустимост на решението касаторът – ответник заявява, че дори и в случай, че съдът приеме за основателно, че плащането следва да бъде извършено по изпълнителното дело, то счита, че предвид начина, по който е заявена претенцията на ищеца и търсената от него защита, искът му се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение от съда, а не да бъде служебно променяно искането на ищеца, чрез постановяване на недопустимо решение. Излагат се оплаквания и за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както следва: Съдът неправилно е приложил закона, като е приел, че исковете са основателни и е постановил плащането да се извърши по сметка на ЧСИ; Решението е и явно необосновано, като въззивният съд не се е произнесъл по съществен въпрос, а именно – направеното в процеса и от ищеца, и от ответника възражение, че по искове като процесния не следва да се разглежда претенция за присъждане на процесните суми по сметка на ЧСИ; Неправилно в решението е прието, че направените от ответника [община] възражения за евентуално предходно удовлетворяване на ищеца като взискател по друго изпълнително дело, различно от това, по което е бил наложен процесният запор върху вземането на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД, както и за недоказан от ищеца размер на сумата, която би му била евентуално разпределена в изпълнителния процес, са правно несъстоятелни и не подлежат на обсъждане; Релевантно за спора е обстоятелството дали е налице вземане на ищеца, респ. – каква част от вземането му към солидарните длъжници остава непогасено, в противен случай би се стигнало до абсурдната ситуация, в която ищецът би се удовлетворил неоснователно, т. к. би получил няколко пъти същата сума; Неправилно не са разгледани от съда възраженията в насока, че целта на наложения в изпълнителното производство запор върху вземания на длъжника е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице по сметка на съдебния изпълнител, който от своя страна е длъжен да изплати на взискателя и на присъединилите се кредитори дължимите суми в сроковете и по реда на чл. 455 от ГПК, при спазване на реда по чл. 136 ЗЗД, като присъединеният кредитор има право да иска по реда на чл. 452, ал. 3 от ГПК плащане от третото задължено лице въпреки плащането на длъжника след връчване на запорното съобщение, като предяви правата си по съдебен ред; Искът е за вреди, според теорията и практиката имуществените вреди за ищеца представляват разликата между имуществото на кредитора след засягане на имущественото му благо и това, което той би имал, ако нямаше такова засягане, а от събраните по делото доказателства, които не са обсъдени от въззивния съд може да се направи обоснован извод, че ако процесната сума би постъпила по сметка на ЧСИ Я. Б. в изпълнение на запорното съобщение, от нея следва да се приспаднат вземанията с привилегии от по-горен ред на чл. 136 ЗЗД, след което с оглед размера на последните и на присъдената сума, не би останала сума за погасяване на процесните вземания на ищеца в техният, предявен по делото размер; Разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ГПК не е приложима, когато са налице няколко обезпечения, запори, залози върху едно и също вземане, като третото задължено лице е извършило плащане по някое от тях, което плащане не е извършено „на длъжника“; Неправилно в оспореното решение е залегнало, че допуснатата от депозитаря грешка с посочена предходна дата на вписване на особения залог няма отношение към правата на ищеца по чл. 452, ал. 3 вр. с чл. 508, ал. 3 от ГПК; Исковата претенция е неоснователна, доколкото извършените плащания са във връзка със СМР, извършени след срока на договора, изпълнението им не е по договора и съответно не представлява вземане по този договор, и по отношение на тях запорът няма действие; Неоснователни са доводите на съда, че извършеното процесно плащане, представляващо възстановяване на гаранция за добро изпълнение е такова по договора, съответно – по отношение на него процесният запор е също неприложим; Неоснователни са уважените акцесорни искове за присъждане на лихви, тъй като ако няма уговорен ден за изпълнение такива се дължат от покана, а обстоятелството, че търговско дружество като длъжник дължи обезщетение за забава на ищеца не означава, че такова обезщетение се дължи и от третото задължено лице по иск с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неговото обезсилване като недопустимо, евентуално - отмяната му като неправилно и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявените срещу [община] искове да бъдат отхвърлени в цялост, претендират се разноски за трите съдебни инстанции, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът-ответник [община] твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 от ГПК. Поставя се правният въпрос: „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и вземе становище по всички правнорелевантни доводи и възражения на страните, включително по направеното в хода на процеса възражение и от двете страни, че по исковете по чл. 452, ал. 3 от ГПК не следва да се разглежда претенция за присъждане на процесните суми по сметка, различна от тази на ищеца, а именно - на ЧСИ по изпълнителното дело, по което е наложен процесният запор?“ Твърди се, че същият е от значение за изхода на делото, поради което е съществен, а съдът, при условията на съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил изричните възражения и на двете главни страни по делото, изложени в нарочни писмени становища в насока на това, че по исковете по чл. 452, ал. 3 от ГПК не следва да се разглежда претенция за присъждане на процесните суми по сметка на ЧСИ и по изпълнителното дело, по което е наложен процесният запор, след налагането на който са извършени процесните плащания от ответника - трето задължено лице. Заявява се наличието на допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се излага, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното му решение в противоречие с практиката на ВКС, включително: решение № 170/06. 01. 2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 237/11. 01. 2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 78/15. 01. 2021 г. по гр. д. № 3617/2019 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 46/31. 05. 2021 г. по гр. д. № 1561/2020 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 142/30. 03. 2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, Първо т. о., решение № 310/08. 01. 2019 г. по гр. д. № 915/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 186/01. 02. 2019 г. по гр. д. № 4922/2017 г. на ВКС, Трето г. о., решение № 47/07. 03. 2019 г. по гр. д. № 1464/2018 г. на ВКС, Трето г. о., решение № 98/12. 07. 2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, Трето г. о. Също при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдение, че същият е от значение за изхода на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Ако иск по чл. 452, ал. 3 от ГПК се окаже основателен, как следва да се присъдят сумите, чието плащане дължи третото задължено лице - пряко на ищеца или по сметка на съдия изпълнителя, по изпълнителното дело, по което запорното съобщение по чл. 507 от ГПК е било изпратено до ответника?“ Претендира се същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 239/18. 01. 2019 г. по т. д. № 3007/2017 г. на ВКС, Второ т. о, определение № 110/12. 02. 2021 г. по гр. д. № 28. 04. 2020 г. на ВКС, Второ г. о., определение № 443/01. 07. 2020 г. по т. д. № 2414/2019 г. на ВКС, Първо т. о., определение № 312/12. 05. 2020 г. по т. д. № 1724/2019 г. на ВКС, Първо т. о. При условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че по поставения въпрос няма трайно утвърдена съдебна практика се твърди, че същият въпрос е от значение за развитие на правото, произнасянето по него е наложено от непълнота на закона, съответно е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма на чл. 452, ал. 3 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При поддържане наличието на условията на същата правна норма, както и на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се формулира въпросът: „Искът по чл. 452, ал. 3 от ГПК има ли за цел да обезщети именно вредата, която, макар и да се предполага до доказване на противното, следва да е настъпила за кредитора от твърдяното неизпълнение на третото лице и следва ли да се прецени степента на увреждане, която ищецът е понесъл?“ По същия въпрос наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се обосновава с противоречие с решение № 169/27. 02. 2018 г. по т. д. № 879/2016 г. на ВКС, Второ т. о., решение № 145/28. 06. 2018 г. по т. д. № 2180/2016 г. на ВКС, Второ т. о. При условията на евентуалност наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по този въпрос се обосновава със същите аргументи, които са изложени за това основание и по предходния въпрос. Твърди се противоречие, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК на въззивното решение с определение № 108/04. 03. 2015 г. по т. д. № 1149/2014 г. на ВКС, Второ т. о. и определение № 806/25 10. 2013 г. по т. д. № 1367/2013 г. на ВКС, Първо т. о. по въпросите: „Следва ли плащането на процесните суми да е извършено от третото задължено лице пряко на длъжника /кредитор на третото задължено лице/ или е достатъчно да е осъществено в негова полза, макар и по сметка на депозитаря на особения му залогодател, за да бъде основателен искът на взискателя по чл. 452, ал. 3 от ГПК? Отговаря ли по чл. 452, ал. 3 от ГПК третото задължено лице, когато са налице няколко обезпечения, запори, залози върху едно и също вземане, като третото задължено лице е извършило плащане по някое от тях, което плащане не е извършено „пряко на длъжника?“ Отново по същите въпроси и с аргументи, изложени към същото основание по предходните два въпроса, при условията на евентуалност се претендира наличието на основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. С твърдения за разрешаването им от въззивния съд в противоречие с ТРОСГТВКС № 2/20. 06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. и ТРОСГТВКС № 1/09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. - наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, се поставят въпросът: „Длъжен ли е въззивният съд служебно да провери настъпила ли е хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /перемиране на изпълнителното дело по силата на закона, ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години/, приемайки, че по исковете по чл. 452, ал. 3 от ГПК процесните суми следва да се присъдят на ЧСИ по изпълнителното дело, по което е наложен процесният запор?“ По същия въпрос се поддържа наличието на евентуално посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с твърдение, че отговорът му се налага от отстраняване на неяснота в правната норма на чл. 7 от ГПК досежно служебното начало в процеса. Извън посоченото дотук се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 от ГПК, в хипотезите на недопустимост и очевидна неправилност. По отношение на първата се твърди, че исковата молба не съдържа петитум, съгласно който ответникът да бъде осъден да заплати по изпълнителното дело, по което запорното съобщение по чл. 507 от ГПК е било изпратено до ответника, независимо от което въззивният съд се е произнесъл именно в посочения смисъл, с което е излязъл извън заявеният от ищеца петитум, като е приел, че исковете са основателни и плащането следва да се извърши по изпълнителното дело в нарушение на принципа на диспозитивното начало. Отново в нарушение на същия принцип, съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, като е дал защита не на търсеното, а на друго право, която защита е извън предметната рамка на спора. Поддържа се, че дори и съдът да приеме, че плащането следва да бъде извършено по изпълнителното дело, предвид начина, по който е заявена претенцията на ищеца и търсената от него защита, искът му се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а не да бъде служебно променяно от съда искането на ищеца, чрез постановяването на недопустимо решение. По отношение хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК се твърди, че решението е явно необосновано, по поредица от подробно изложени съображения, които в голямата си част пресъздават оплакванията в касационната жалба и в предшестващото изложение на основания за допускане на касационно обжалване.

В отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК и отделно становище по изложението на основания за допускане на касационно обжалване на касатора-ответник, ответникът по тази касационна жалба – ищецът в производството „МИДЕКС“ ЕООД по повод съображенията на касатора-ответник [община] за недопустимост на въззивното решение също счита, че решението е недопустимо, но по различни съображения и доводи, които са изложени в подадената от него собствена касационна жалба, поради което и съдът не ги възпроизвежда отново и тук. Оплакванията на касатора-ответник в жалбата му за неправилност на обжалваното решение в частта им срещу изводите на съда за съществуване на спорните процесни вземания на ищеца, обусловили и изводите на съда за принципна основателност на предявените искове /ищецът оспорва изводите на съда само в частта им относно това на кого трябва да се плати сумата по иска, а именно – на ЧСИ по изпълнителното дело, по което е наложен процесният запор, както това е приел съдът, а не пряко на ищеца, както това е поискано от него по делото с исковата му молба – бел. на докладчика в касационната инстанция/, се оспорват от ищеца по подробни, изложени в отговора му съображения. По същество се иска отхвърляне на жалбата на ответника, претендират се разноски.

В касационната жалба на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД се релевират оплаквания за недопустимост, при условията на евентуалност – за неправилност на въззивното решение. По допустимостта се твърди, че в исковата молба съвсем ясно е посочено, че претенцията е за заплащане на търсената парична сума директно на „МИДЕКС“ ЕООД, т. е. касае се за пряк осъдителен иск против ответната община, който черпи правното си основание от нормата на чл. 452, ал. 3 от ГПК, а не за упражняване правата на бездействащия длъжник в хипотезата на предоставянето на вземането за събиране или за възлагането му вместо плащане при условията на чл. 510, предл. 1 от ГПК, по отношение на отликите между които три правни фигури се излагат подробни съображения в жалбата. По правилността на обжалваното решение, след препращане към предхождащото изложение относно разграничителните критерии между исковете по чл. 452, ал. 3 и чл. 510 от ГПК, допълнително се изразява несъгласие с изводите на съда, че независимо от факта, че е изпълнило на длъжника, третото лице няма задължение и не е длъжно да изпълнява, защото само плащането по чл. 508, ал. 3 от ГПК можело да го освободи от облигационната му обвързаност с неговия кредитор - длъжника на ищеца, и както същото не е можело да плати пряко на кредитора на своя кредитор /пряко на взискателя/, така и при уважен иск по чл. 452, ал. 3 от ГПК, отново не може да плати пряко на ищеца. По подробно изложени съображения този извод на съда се атакува като противоречащ на материалния и процесуалния закон, на вижданията, залегнали в правната теория /цитирани в жалбата/, както и на съдебната практика /също възпроизведена в жалбата/, формирана както по аналогичния текст на чл. 346, ал. 3 от отменения ГПК, така и по действащия процесуален закон. Все в изложения смисъл се настоява, че при иск, като процесния по чл. 452, ал. 3 от ГПК става въпрос за пряк иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от взискателя против третото задължено лице, изпълнило на длъжника след налагане на запора, като предметът на делото се свежда само до това дали взискателят има подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и дали ответникът е платил на последния след запора, без при това в тези случаи законодателят да се интересува какви са материалноправните отношения между длъжника и третото лице, което би било предмет на изследване само в производство по чл. 510 от ГПК; Страни в конкретното производство по иска по чл. 452, ал. 3 ГПК са само взискателят и третото задължено лице, само по отношение на тях се проявява СПН на решението по иска, сумата се дължи пряко на взискателя-ищец, а не по сметка на съдебния изпълнител, какъвто би бил случая само в хипотеза на доброволно плащане от третото лице, която не е осъществена по делото; При такова директно плащане не могат да бъдат по никакъв начин засегнати правата на присъединените по изпълнителното дело взискатели, както е приел съдът; В случая присъединените взискатели не разполагат с изпълнителен титул против третото задължено лице и няма как да се удовлетворят от сумата, което последното ще заплати на ищеца, а обстоятелството, че те също можели да водят иска по чл. 452, ал. 3 от ГПК, не е в състояние да обуслови извод, че сумата трябва да се заплати на съдебния изпълнител, а не директно на взискателя; Напротив - доколкото искът на взискателя против третото лице има самостоятелен характер, резултатът от него по никакъв начин не е обвързан от съдбата на изпълнителното производство, по което е наложен запора; Изпълнителният лист въз основа на осъдителното решение по иска по чл. 452, ал. 3 от ГПК се издава в полза на взискателя, принудителното събиране на сумата по същото решение предполага образуване на изпълнително дело, в рамките на което третото задължено лице ще бъде поканено и ще му бъде наредено да плати същата сума именно по изпълнителното производство, при каквото плащане задължението на третото задължено лице ще бъде надлежно изпълнено въз основа на нареждане именно на съдебен изпълнител. В обобщение се поддържа, че решението е постановено в нарушение на диспозитивното начало, доколкото като е осъдил ответника да плати исковата сума не на ищеца, а по сметка на ЧСИ и то - по конкретно изпълнително производство, без това да е поискано от ищеца, съдът се е произнесъл по искане, с каквото не е сезиран; Отделно, като не е разграничил предявеният иск по чл. 452, ал. 3 от ГПК от този по чл. 510 от с. з. съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което и решението му подлежи на обезсилване. Заявява се, че дори и решението да е допустимо, то е неправилно по изложените в жалбата съображения, най-малкото защото се нарежда плащане на сумата по исковата претенция на трето лице - ЧСИ по конкретно негово изпълнително дело, прекратяването на което би довело до осуетяване и невъзможност за изпълнение на самото осъдително решение. Иска се обезсилването на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав, при условията на евентуалност - неговата отмяна, не се формулира нарочно искане за разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът-ищец „МИДЕКС“ ЕООД поставя въпросите: „1. Може ли при иск по чл. 452, ал. 3 от ГПК, предявен от взискателя против третото задължено лице съдът служебно, без да има искане за това от ищеца по делото, да постанови дължимата от третото лице на взискателя сума да бъде заплатена по сметка на неучастващо в делото лице - ЧСИ и то по конкретно посочено негово изпълнително дело?“ По този въпрос се твърди наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата вероятна недопустимост; „2. На кого третото задължено лице /в случая [община]/ следва да бъде осъдено да заплати сумата при уважен пряк деликтен иск по чл. 452, ал. 3 от ГПК - директно на увредения взискател /“Мидекс“ ЕООД/ или по сметка на ЧСИ, наложил запора върху вземането /в конкретния казус - ЧСИ Я. Б./?“ Твърди се, че с оглед съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд този въпрос е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, в отклонение с практиката на ВКС и ВС, обективирана в решение № 128/23. 01. 1976 г. на ВС по гр. д. № 2316/75 г., Първо г. о., решение № 327/12. 09. 1960 г. на ВС по гр. д. № 4827/60 г., Четвърто г. о., решение № 1524/18. 08. 1967 г. по гр. д. № 965/67 г. на ВС и решение № 169/27. 02. 2018 г. по т. д. № 879/2016 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По същия въпрос евентуално се заявява наличието на основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с твърдения, че отговорът му е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като тълкуването му ще допринесе за изясняването действителният смисъл на приложимите разпоредби на чл. 452, ал. 2 във вр. чл. 508, ал. 3 от ГПК и за попълване на празнотите в тях, както и за попълване празнотите в съдебната практика по сходни казуси, поради липса на изрична такава практика по поставения въпрос. Сочи се, че такова тълкуване би допринесло и за уеднаквяване практиката на съдилищата, като се цитира решение на Софийски градски съд, с което ответникът по същия иск, като процесния, и противно на приетото в обжалваното решение, е осъден да плати директно на ищеца - взискател. Като второ евентуално искане се заявява допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението, в обосноваване на което се възпроизвеждат част от оплакванията в касационната жалба досежно особеностите на предявения иск и на страните по него с твърдения, че същите не са съобразени от въззивния съд, при което по изложени подробни съображения се твърди, че разпореждането на съда да се плати на ЧСИ е извън правораздавателната компетентност на съда и осуетява изпълнението на едно осъдително решение, с което се признава материалното право на взискателя да получи обезщетение за вреди от непозволено увреждане, но същият се поставя в невъзможност да се удовлетвори по реда на изпълнителния процес, което е в разрез с принципа на правната сигурност и съставлява отказ от правосъдие.

Касаторът-ответник не взема становище по касационната жалба на ищеца.

Третото лице помагач Н. Е., чрез назначения му особен представител в отговори на двете касационни жалби оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва и двете касационни жалби като неоснователни. Третото лице помагач „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД не взема становище по жалбите.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Двете касационни жалби, с които настоящата инстанция е сезирана, като подадени от надлежни страни в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, са процесуално допустими. В случая е допустима и жалбата на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД, за когото е налице правен интерес да обжалва въззивното решение, въпреки че със същото предявеният от него иск формално е уважен, но при непоискани от него с исковата му молба условия - при формулирано в същата искане да бъде осъден ответника да заплати процесната сума именно нему - на ищеца, съдът е постановил същата да бъде заплатена, но по сметка друго лице - третото, неучастващо в делото лице ЧСИ Я. Б., и по конкретно изпълнително дело, по което ищецът е взискател.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „МИДЕКС“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и петитум съдът да постанови решение, с което да осъди [община] да му заплати обща сума в размер на 201 075.79 лева, от която 154 362.64 лева (32690.64 лв. + 87310 лв. + 34362 лв.) главница, представляваща задължения на [община] към дружество „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ” АД по подробно описан в исковата молба договор, които са изплатени след наложен запор от ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ по изпълнително дело № 195/2013 г.; 9969.74 лева - лихва върху главницата от 32690.64 лв., дължима за периода от 01. 12. 2014 г. до 01. 12. 2017.; 26627.13 лв. - лихва върху главницата от 87310 лв., дължима за периода от 01. 12. 2014 г. до 01. 12. 2017г.; 10115.79 лева - лихва върху главницата от 34362 лв., дължима за периода от 08. 01. 2015 г. до 01. 12. 2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от завеждане на делото до окончателното изплащане и разноски. Тези главни искове, са уважени от първоинстанционния съд с решението му по делото така, както са предявени - като ответникът [община] е осъден да заплати на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД, сумите по исковата претенция, със законните последици.

За да отмени първоинстанционното решение, с което ответникът [община] е осъден по предявения главен иск с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК да заплати процесните суми пряко на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД и да осъди с решението си ответника [община], като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК да заплати същите суми, но по сметка на ЧСИ Я. Б., съответно - по изпълнително дело № 20137090400195/2013 г., преобразувано в изп. д. № 20217090400037 по описа на същия ЧСИ, по което изпълнително дело е наложен процесният запор на вземанията на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД към [община], въззивният съд е приел, че: По делото дори няма спор, че процесните плащания са извършени след връчване на запорното съобщение от 03. 06. 2013 г. /между страните е спорно дали тези плащания са по договора, вземанията на взискателя-ищец по който са запорирани при ответника или не, съответно - разпростира ли се запорът и върху тях или не, и дали е платено „на длъжника“ по см. на чл. 452, ал. 3 от ГПК, или не - бел. на докладчика в касационната инстанция/, а датата на която съдебният изпълнител е изпратил това запорно съобщение, както и фактът дали окръжният съд е сгрешил при нейното изписване, са без никакво значение; Удостоверението на съдия изпълнителя с вх. № 263885/20. 05. 2021 г. (л. 87) установява, че към момента на произнасянето на съда, непогасеният дълг на длъжника „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД към взискателя „МИДЕКС“ ЕООД по изпълнителното дело е в размер на сумата 460243.23 лева, търсената от ищеца сума не надвишава този дълг и е в границите на обезпечения чрез запора материален интерес; Редовно връченото запорно съобщение валидно легитимира съдебния изпълнител да получи сумата, за която третото задължено лице не оспорва, че дължи на своя кредитор (длъжника на взискателя), а това означава, че в отношенията между третото задължено лице и неговия кредитор (длъжника на взискателя) внасянето на сумата по сметка на съдия изпълнителя (чл. 508, ал. 3 ГПК) има същия погасителен ефект, какъвто би имало плащане, извършено на самия кредитор; При това редовността на плащането, което третото задължено лице извършва на основанието по чл. 508, ал. 3 ГПК не зависи от действителността на запора и/или законосъобразността на водения срещу неговия кредитор (длъжника на взискателя) изпълнителен процес: независимо от основанието за последващо евентуално вдигане на запора или за прекратяване на този процес, включително и поради недействителността на изпълнителното основание, редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител остава незасегната, съобразно изричната разпоредба на чл. 433, ал. 5, предл. 2-ро ГПК; Затова третото задължено лице няма процесуална компетентност да оспорва чрез възражения против плащането нито активната материална легитимация на взискателя, по чието искане е бил наложен запора върху вземането, нито валидността на изпълнителното основание, въз основа на което е било образувано изпълнителното производство; Щом третото задължено лице не оспорва вземането на своя кредитор (длъжника на взискателя), тогава запорното съобщение е безусловна заповед, която не подлежи на преценка – както за основателността на запора, така и за размера на сумата, която трябва да бъде внесена по сметката на съдия изпълнителя; Изводът е, че третото задължено лице не разполага с възможност за подобна преценка, съответно и с такива възражения, не само при изпълнение на задълженията му по чл. 508 ГПК, но и като ответник в иска по чл. 452, ал. 3 ГПК: извън неговия интерес е да знае, каква точно сума при разпределението по чл. 460 ГПК евентуално би била разпределена на ищеца (като на взискател или на присъединен кредитор), за да ограничи основателността на предявената срещу него претенция за плащане само до размера на тази сума; Затова направените в процеса и поддържани от [община] възражения за евентуално предходно удовлетворяване на ищеца, като взискател по друго изпълнително дело, различно от това, по което е бил наложен процесния запор върху вземането на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД, както и за недоказан от ищеца размер на сумата, която би му била евентуално разпределена в изпълнителния процес, като правно несъстоятелни, не подлежат на обсъждане. Като е анализирал отношенията между страните и е приел, че процесните, извършени след запорното съобщение от ответника плащания, са били включени в предмета на запорното съобщение от 03. 06. 2013 г., както и че са извършени „на длъжника“ по см. на чл. 452, ал. 3 от ГПК, въззивният съд е посочил, че в тази обстановка претенцията на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД е процесните суми, които третото задължено лице [община] е платило след получаване на запорното съобщение от 03. 06. 2013 г. на кредитора си „ИНСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД (длъжника на „МИДЕКС“ ЕООД), да му бъдат платени пряко нему; Материално основание за такова плащане обаче няма; Първо, плащането по чл. 452, ал. 3 ГПК не е обусловено от съществуваща материална облигационна връзка между ищеца „МИДЕКС“ ЕООД и ответника [община], а от неизпълненото процесуално задължение на [община] по чл. 508, ал. 3 ГПК: в образуваното от „МИДЕКС“ ЕООД изпълнително дело по описа на ЧСИ Я. Б., който е наложил процесния запор, впоследствие преобразувано под нов номер, [община], като трето задължено лице, вместо да плати по сметка на съдия изпълнителя процесните суми, на определени дати след налагането на запора е платила сумите на длъжника по това изпълнително дело „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД /това се отнася до две от процесните суми, третата е платена отново след запора по сметката на депозитар в производство по ЗОЗ в полза на пристъпил към изпълнение по същия закон, друг кредитор на „ИНЖСТРОЙ-ИНВЕСТ“ АД - Н. Е. - заложен кредитор по договор за особен залог, по отношение на което плащане въззивният също е приел, че е извършено в полза на длъжника по см. на чл. 452, ал. 3 от ГПК - бел. на докладчика в касационната инстанция/; И тъй като съдия изпълнителят няма компетентност, чрез осъдителен иск да събира сумите, които в нарушение на закона (чл. 508, ал. 3 ГПК) не са му били преведени от третите задължени лица, с иска по чл. 452, ал. 3 ГПК, тази процесуална компетентност е предоставена на взискателя и на присъединилите се кредитори – това са лицата, които имат интерес плащането по чл. 508, ал. 3 ГПК, да бъде фактически извършено; Второ, ако третото задължено лице плати пряко на ищеца по чл. 452, ал. 3 ГПК, това плащане няма да е противопоставимо на присъединилите се кредитори и за събиране на вземанията, с които те са се присъединили, същите могат на свой ред също да водят искове по чл. 452, ал. 3 ГПК; Затова неизпълнението на определеното със закон задължение по чл. 508, ал. 3 ГПК, може да бъде поправено не с непредвидено в закона пряко (извън изпълнителното дело) плащане на взискателя, а само с неговото точно изпълнение; И трето, взискателят би бил материално легитимиран лично да получи редовно плащане от третото задължено лице само в два случая: ако вземането на неговия длъжник, по реда на чл. 510 ГПК, му е било: а) предоставено за събиране или б) дадено вместо плащане; В случая по чл. 452, ал. 3 ГПК не е налице нито една от тези две хипотези, напротив, става въпрос за искане на ищеца, чието съдържание е определено от закона: щом е предявен иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, тогава ищецът, който не може да е друг, освен легитимиран „взискател или присъединил се кредитор“ във висящо изпълнително производство, може да иска от третото задължено лице да изпълни само онова плащане, което законът (чл. 508, ал. 3 ГПК) го е задължавал да изпълни, а то не е изпълнило – да плати, но не пряко на ищеца, а по сметка на съдия изпълнителя; Друго материално задължение третото задължено лице е нямало и не е било длъжно да изпълнява, защото само плащането по чл. 508, ал. 3 ГПК е можело да го освободи от облигационната му обвързаност с неговия кредитор – длъжника на ищеца; По същия начин, както след получаване на запорното съобщение третото задължено лице не е можело да плати пряко на кредитора на своя кредитор (пряко на взискателя), така и при уважен иск по чл. 452, ал. 3 ГПК отново не може да плати пряко на ищеца (на взискателя и/или на присъединилите се кредитори); Затова искането по чл. 452, ал. 3 ГПК не зависи от способността на ищеца да го формулира; Щом този иск е бил приет за основателен, тогава е процесуално възможно ответникът да бъде осъден да изпълни само по начина, предварително посочен в разпоредбата по чл. 508, ал. 3 ГПК. Вследствие на всичко изложено въззивният съд е заключил, че в частта му, с която ответникът [община] е осъден да заплати сумата по исковата претенция на ищеца „МИДЕКС“ ЕООД следва да се отмени, а предявеният от „МИДЕКС“ ЕООД иск съответно се уважи, чрез осъждане на [община] да заплати търсената сума по сметката на съдия изпълнителя, със законните последици.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с оглед необходимостта от проверка на неговата допустимост. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 на същия законов текст, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая с исковата си молба ищецът е заявил за съдебна защита свое субективно материално гражданско право, като е поискал съдът да осъди ответника да му заплати сумата по исковата претенция. С първоинстанционното съдебно решение по делото искът е уважен така, както е предявен от ищеца - като съдът е осъдил ответника да заплати сумата по исковата претенция именно на ищеца, както това е поискано от него с исковата му молба. Във въззивното производство въззивният съд е дал възможност на страните да вземат становище по въпроса при уважаване на иск, като процесния, на кого следва да се присъдят процесните суми - пряко на ищеца или по сметка на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, по което запорното съобщение по чл. 507 от ГПК е било изпратено до ответника. По подробни съображения, в свое писмено становище по поставения въпрос ищецът е заявил, че сумите следва да се присъдят пряко на него - на ищеца, а не по изпълнителното дело, т. е. - така, както е предявил иска си с исковата си молба. При така заявеното въззивният съд с обжалваното си по касационен ред решение е отменил първоинстанционното решение в частите му, с които ответникът е осъден да заплати на ищеца претендираните от него суми и е постановил друго такова по спора, с което е осъдил ответника да заплати същите суми, но не на ищеца, както това е поискано с исковата молба, а по сметка на ЧСИ и по изпълнителното дело, по което е наложен процесният запор върху вземанията на длъжника на ищеца, към ответника - негов длъжник, и по което изпълнително дело ищецът е взискател. При така установеното следва да се извърши проверка дали при спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд е дал с решението си съдебна защита именно на конкретното, заявено за такава защита субективно гражданско материално право /притезание/ на ищеца, определено чрез описаните от ищеца в исковата му молба, негови правноиндивидуализиращи белези /срв. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5/, или не - в отклонение от същия принцип. Изложеното налага допускането на касационно обжалване на въззивното решение, поради необходимостта от проверка относно неговата допустимост.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260190 от 29. 06. 2021 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по т. д. № 215 по описа на съда за 2021 г.

УКАЗВА на касационните жалбоподатели [община], код по БУЛСТАТ:[ЕИК], с адрес [населено място], пл. „С. С.“ № 1 и на „МИДЕКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], чрез адв. С. С. от БАК, с адрес [населено място], [улица], ет. 2, тел. [ЕГН], в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото доказателства за внесена държавна такса за касационно обжалване в размер от по 4021.52 лв. всеки от тях с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок производството по съответната касационна жалба ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса съобразно указанията, делото да се докладва на председател на отделение в Търговска колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание. При непредставяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва на касационния състав за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: