Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса, намира ли приложение ал. 2 на чл. 147 НК и при квалифицираните състави на клеветата, предвидени в чл. 148 НК, и ако намира, отнася ли се за всички случаи.

Общото събрание на НК на Върховния съд, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Съставът на чл. 147 НК е основният текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление. Следователно "неистинността" на разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление се явява елемент от състава на това престъпление, без наличието на който не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. В подкрепа на този извод е и ал. 2 на чл. 147 НК, където изрично е отбелязано, че деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласеното обстоятелство или приписаното престъпление.

Щом ал. 2 на чл. 147 НК изяснява и се отнася до основния текст на престъплението клевета, тя има същата значимост и се отнася и до квалифицираните състави на клеветата по чл. 148 НК. Разпоредбата на тази алинея съзнателно не е приповторена към съставите на чл. 148 НК. Законодателят би я приповторил само ако искаше да стесни приложното й поле, в който случай щеше да посочи в кои случаи на чл. 148 НК следва да се прилага, както това е сторил за реторсията в последната алинея на същия текст. С нищо не би се оправдало и едно различно третиране на дееца при квалифицираните състави на клеветата в сравнение с тези при основния текст на същата, щом в двата случая разгласените обстоятелства или приписаното престъпление се окажат истина.

По тези съображения ОСНК на...