№ 50033
София, 21.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1523/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 50054/16.02.2023 г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 90/21.01.2022 г. по в. гр. д. № 1845/2021 г. на Софийския апелативен съд и молителката е осъдена да заплати на М. С. Ж. /процесуален правоприемник на първоначалната ответница И. Г. Ж./ разноските по водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 360 лева.
Подадена е молба вх. № 501155/21.02.2023 г. от А. Б. М., която съдържа следните искания:
I. Иска се съдебният състав, постановил определение № 50054/16.02.2023 г. по настоящото дело, да се отведе от разглеждането на гр. д. № 3323/2022 г. по описа на ВКС, I-во г. о. По това искане съдът се е произнесъл с определение № 50025/28.02.2023 г. по посоченото дело, като го е уважил.
II. По искането съдиите, постановили определение № 50054/16.02.2023 г. по гр. д. № 1523/2022 г. описа на ВКС на РБ, I-во г. о., да не участват заедно или поотделно и да не правораздават повече по дела, по които страна е молителката, а да се самоотвеждат незабавно, съдебният състав не разполага с правомощието да се произнесе в настоящото производство, а следва да преценява обстоятелствата за отвод по всяко конкретно дело.
III. Молителката изразява несъгласие с постановеното определение, в което били обективирани фрапиращи неистини, и отправя искане да бъде отговорено в писмен вид на следните въпроси:
1. От кой валиден писмен документ съдът е приел, че е налице вземане, подлежащо на принуда в полза на И. Ж.;
2. На какво основание съдът е приел, че решенията, които не цитира, но само сочи в определението, се явяват валидни, при положение, че са постановени по нередовна искова молба от 24.09.2007 г. до СГС, към която липсва и не е приложен прецесният запис на заповед, т. е. единствено се цитира, без да се прилага;
3. След като ВКС твърди, че ответницата И. Ж. се явява кредитор на основание на влязло в сила решение, т. е. не на извънсъдебно изпълнително основание /в случая запис на заповед/, то на какво основание е постановено осъдителното решение, след като липсва предявен иск по чл. 538 ТЗ, респ. - липсва валиден запис на заповед, който е признат за негоден с влязъл в сила съдебен акт на СГС, т. е. съдиите да посочат с кой документ е установен дълг, подлежащ на принуда;
4. След като съдържанието на изпълнителния лист от 22.12.2014 г., издаден с правно основание чл. 538 ТЗ, не съвпада със съдържанието на осъдителното решение № 746/2010 г. по гр. д. № 12957/2009 г. на СГС, на какво основание съдиите приемат законосъобразността на изпълнителния процес по изп. д. № 20158490400711 за упражненото право на принуда.
В съответствие със съдържанието на така поставените въпроси настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че отправеното до него искане намира правното си основание в разпоредбата на чл. 250 ГПК.
Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Съдебната практика приема, че искане за допълване на решението може да направи страната, по чието искане съдът не се е произнесъл /решение № 60254/02.09.2022 г. по гр. д. № 4074/2020 г. на ВКС, IV-то г. о./. На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице /решение № 241/20.09.2013 г. по гр. д. № 2309/2013 г. на ВКС, IV-то г. о./.
Следователно, мотивите към постановения съдебен акт /решение, определение, разпореждане/ не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК, а именно такова искане се съдържа в поставените въпроси. В случая с постановеното определение № 50054/16.02.2023 г. съставът на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и така се е произнесъл по всички искания, с които е бил сезиран с подадената жалба. Тъй като искането за допълване на мотивите към съдебния акт не попада в приложното поле на чл. 250 ГПК с оглед на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика, следва да се приеме, че определението не е непълно и молбата за допълването му следва да бъде оставен без уважение.
IV. На последно място се иска отмяна на определението по чл. 288 ГПК поради допуснат твърд порок, който е нетърпим за правоприлагането, като се постанови нов акт, с който жалбата да се допусне до касационен контрол, т. е. да се осигурят условия за провеждане на триинстанционно производство. Това искане следва да се остави без разглеждане, тъй като след като го обяви, съдът, постановил определението, не може сам да го отмени или измени - чл. 246 ГПК. Освен това определението по чл. 288 ГПК не е от категорията определения, които не слагат край на делото, и които поради това могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск - чл. 253 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. М. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 50054/16.02.2023 г. по гр. д. № 1523/2022 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Б. М. за отмяна на определение № 50054/16.02.2023 г. по гр. д. № 1523/2022 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., и за постановяване на ново определение, с което да се допусне касационно обжалване на решение № 90/21.01.2022 г. по в. гр. д. № 1845/2021 г. на Софийския апелативен съд.
Определението във втората част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: