О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50117

София, 24.03.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 3504 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 183 от 16.02.2022г. по гр. д. № 2452/2021г. на Варненски окръжен съд (в решението погрешно е посочено, че делото е от 2020г.), с което е потвърдено решение № 261647 от 17.05.2021г., поправено с решение № 262496 от 07.09.2021г. по гр. д. № 2448/2020г. на Варненски районен съд за признаване за установено по отношение на И. К. К., К. К. К., Д. Г. Д. и Д. В. Ц., че Т. П. Б. и Т. И. Т. са собственици въз основа на договори за дарение на по 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 1059 кв. м. по КККР на Варна, СО Сълзица /бивш С. С./ и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативния нотариален акт за имота, издаден на първите двама ответници през 2014г.

Касационната жалба е подадена от четиримата ответници по иска. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ при влязла в сила кадастрална карта индивидуализацията на спорния имот следва ли да е съобразена с нея и при спор относно идентичността на имота с този, описан в легитимиращите актове, следва ли да се отчете, че при изработването на кадастралната карта се изхожда не само от данните от предходни планове, а и от фактическото състояние на място, съществувашите материализирани граници; 2/ какви са способите за установяване границите на поземлени имоти при изработването на кадастралната карта и изчерпват ли се те с установяване и пренасяне данните от предходни планове или има значение и действителното положение на място.

Ответниците по касационната жалба Т. П. Б. и Т. И. Т. не са представили писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по установителен иск за собственост на поземлен имот в територия на селищно образувание - територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Правата на ищците върху имота произтичат от праводателката им Ж. Д. С. - баба на единия ищец и прабаба на другия. С нотариален акт от 1968г. Ж. Д. С. купува лозе от 1000 кв. м., местн. „С. С.”, при съседи Н. Г., П. Ж., Г. Д., Г. Г.. С два последователни нотариални акта от 13.09.1993г. наследниците на Ж. С. даряват на ищците по 1/2 ид. ч. от имота, описан като овощна градина с площ 1000 кв. м., в местн. С. /С. солар/, в зона за земеделски нужди, при съседи: път, Г. С., Г. Д. и Й. Р.. По разписния лист към кадастралния план от 1983г. Ж. Д.С. е записана като собственик на имот № *.

Легитимацията на ответниците произтича от Решение № 1652 от 01.06.2006г. на ОСЗ-Варна, с което на наследници на И. С. А. е признато право на собственост в стари реални граници върху нива от 10 дка в местн. „Ф.”, без посочени съседи. Решението не е придружено от скица. Наследници на И. А. са ответниците И. и К. К.. На 24.03.2014г. е съставен протокол за въвод във владение № 1615, с който наследниците са въведени във владение на имотите по горепосоченото решение въз основа на заверени скици на шест имота, сред които ПИ *** не е посочен. С констативен нотариален акт по документи от 2014г. И. и К. К. са признати за собственици на недвижими имоти, сред които ПИ ***, номер по предходен план *, с площ 1059 кв. м. в СО „Сълзица”. При съставянето на акта е представено решението от 01.06.2006г. на Общинска служба по земеделие-Варна и протокол за въвод № 1617 от 13.05.2014г. С договор за продажба от 15.04.2016г. И. и К. К. продават имота на ответницата Д. Д., а впоследствие на 06.12.2018г. тя го прехвърля на ответника Д. Ц..

Приетата техническа експертиза сочи, че не може да се открие съвпадение между процесния ПИ * и описаната площ от 10 дка по решението на ОСЗ от 2006г., тъй като в решението няма индивидуализация с граници и имотен номер. Местността „Ф.” не е част от СО „Сълзица”, а е съседна, намира се през пътя от Варна за [населено място]. Въз основа на това вещото лице заявява, че не може да установи местонахождението на тези 10 дка. Спорният имот № * не съвпада с нито един от имотите по протокола за въвод № 1615 от 24.03.2014г. Проследявайки записите за процесния имот по съществуващите планове експертизата установява следното: по кадастралния план от 1983г. процесният имот е с № * и е записан на праводателката на ищците Ж. С.; по КП от 1999г. имотът няма записан собственик; по плана на ползвателите имот * е без данни за собственост; по ПКП към ПНИ имот * попада в стари имоти № * - без собственик и № * - на Н. Й. П.; по ПНИ на СО „Сълзица” имот * е на неидентифициран собственик; по КККР имотът е записан на ответницата Д. Д.. Видно от изготвените комбинирани скици имот пл. № * по КП-1983г. попада в имот № * по КП-1999г. и в имот с идентификатор ***. Вещото лице констатира припокриване на имота по нотариалните актове на ищците от 1993г. с имота по констативния нотариален акт на ответниците К.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелите, посочени от ищците, сочат, че те периодично посещават, наглеждат и поддържат имота; през 2020г. установили, че в имота има изрязани дървета, а орехът бил окастрен; последната зима е поставена и някаква тръба. Свидетелите на ответниците сочат, че през 2014г. започнала поддръжка на имота от страна на ответниците. Те възложили на свидетелите Ч., а после на свидетеля М. почистване, ограждане, изсичане на храсти и дървета, прокарване на път.

Разрешавайки спора въззивният съд е приел, че ищците са собственици на имота въз основа на двата договора за дарение от 1993г.; техните праводатели също са били собственици; установена е идентичността на притежавания от праводателите имот с дарения на ищците и със спорния такъв. По отношение правата на ответниците е приел, че макар и границите на владения от ответниците имот да съвпадат с границите на процесния ПИ с идентификатор ***, то не е установено това да е имот, възстановен с решението на ОСЗ от 2006г. Заключението на техническата експертиза категорично изключва съвпадение на описаната в решението площ от 10 дка с процесния поземлен имот, идентифициран по кадастралната карта. Освен това, решението на органа по земеделска реституция е постановено след изменението на чл.14 ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/1999г., според което възстановяването на собствеността в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с влязла в сила заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, която има конститутивно действие. В случая такава заповед няма, а и решението, с което се признава правото на възстановяване, не е придружено от скица. В отговор на доводите във въззивната жалба съдът е допълнил, че разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.5 ЗКИР е неотносима към индивидуализацията на имота в настоящия спор. Въз основа на горното съдът е заключил, че К. и И. К. не са придобили правото на собственост по реституция.

Възраженията за давност, както по чл. 79, ал.1 ЗС, така и по чл. 79, ал.2 ЗС е намерил за неоснователни. С оглед липсата на правно основание К. и И. К. не са могли да бъдат добросъвестни владелци, а са били недобросъвестни такива. От установяване на владението им през 2014г. до завеждане на иска през 2020г. не са изтекли 10 години. Съдът е посочил, че владението на ответника Ц. и на ответниците К. е разнородно и при присъединяване на владението също е необходим десетгодишен срок за придобиване по давност. (Не е посочил изрично, но е видно, че от придобиването на владението от ответницата Д. Д. на 13.06.2016г. до завеждане на иска през февруари 2020г. не са изтекли пет години - необходимия срок на владение по чл. 79, ал.2 ЗС).

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о, приема следното:

И двата поставени правни въпроса са свързани с начините за установяване границите на поземлени имоти и индивидуализирането на имотите, като се акцентира върху значението на действителното положение на място, а не само на отразеното в плановете и документите. Въпросите имат отчасти отношение към изводите на съда за неустановената идентичност между имота, посочен в решението на ОСЗ, от което черпят права ответниците, с процесния имот, т. е. изводите, че ответниците Коеви не са придобили собствеността върху ПИ * по реституция по ЗСПЗЗ. За да формира тези изводи съдът се е основал на заключението на техническата експертиза, което е категорично. (От страна на ответниците е заявено оспорване на заключението, но без аргументация и без да са направени нови искания във връзка с това). Същевременно, този извод на съда е базиран не само на липсата на идентичност между признатия за възстановяване имот и процесния, но и с неосъществяването на реституционната процедура, предвидена в закона, която е двуфазна и изисква: първо, решение за признаване правото на възстановяване на имота в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и второ, издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която имотът се индивидуализира и която има право възстановяващо, конститутивно действие. Съдът изрично е признал, че владеният от ответниците имот съвпада с ПИ идентификатор ***, т. е. идентификацията по съществуващите на място граници не е отречена; отречено е притежавано от ответниците право да владеят този имот. В изложението на касаторите при обосноваване на въпросите се отдава приоритет на факта, че в КККР имотът е записан на тяхно име, въпреки че се признава декларативното значение на нанесените в КККР данни. Въззивният съд правилно е разяснил, че спорът е за правото на собственост върху имота, индивидуализиран по кадастрална карта, но събраните доказателства не доказват притежавано от ответниците право, противопоставимо на правото на собственост на ищците, придобито с договорите за дарение. Цитираната в изложението практика на Върховния касационен съд за индивидуализацията на поземлените имоти и данните, въз основа на които се разрешава спор за идентичност и граници, е релевантна за спора, доколкото именно въз основа на такива данни, съобразени от вещото лице, е установена липсата на идентичност между признатия за възстановяване имот и процесния. Съдът не се отклонил от практиката и затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. А при съществуването на практика по въпросите е изключено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 16.02.2022г. по гр. д. № 2452/2021г. на Варненски окръжен съд (в решението погрешно е посочено, че делото е от 2020г.) по касационната жалба на И. К. К., К. К. К., Д. Г. Д. и Д. В. Ц. .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: