О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50161

София, 24.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3403 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Енерго - П. П. АД срещу решение № 684 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 2984/2021 г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 2897 от 06.07.2020 г. по гр. д. № 17839/2019 г. на Варненски районен съд, с което е прието за установено, че ищцата Ж. М. П. не дължи на „Енерго - П. П. АД разликата над сумата 1 926.22 лв. до сумата 5 910.89 лв. или сумата 3 984.67 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за обект с кл. № 1100293676 и аб. № 010800112, находящ се в [населено място],[жк], ул. за периода: 09.11.2017 г. - 08.11.2018 г..

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че от цялото неотчетено количество електрическа енергия в размер на 31 075 квтч., потребителят дължи единствено количеството натрупано в периода от 09.11.2017 г. до 08.11.2018 г., посочен във фактура № 0286227683 от 16.10.2019 г., с която е определена цената на електрическата енергия по направената корекция. Смята, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД, съобразно която дължима е стойността на цялото доставено и потребено от абоната, но останало незаплатено от последния, количество електроенергия, независимо от периода на потреблението. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: 1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ (отм.)?“, по който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III г. о. и в решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т. о.. Излага доводи и за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 2. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 от ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ и 3. „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – Ж. М. П. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационно обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Ж. М. П. не дължи на касатора сумата 5 910.89 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода: 09.11.2017 г. - 08.11.2018 г.. Констатирал е, че производството пред него е образувано след като с решение № 60275/03.12.2021 г. по гр. д. № 1032/2021 г. на ВКС е отменено решение № 1720 от 11.12.2020 г. по в. гр. дело № 2785/2020 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав, поради необходимост от изслушване на ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпроса: възможно ли е отчитането на количеството електрическата енергия в тарифната схема на електромера, вкл. натрупаното количество в скрития регистър, да не е поради осъществено софтуерно въздействие върху него преди демонтирането му, а резултат на обективно настъпили фактори, т. е. без външна манипулация.

Варненски окръжен съд е намерил за установено, че между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищцата електрическа енергия за процесния обект, срещу задължението на последната да заплати продажната цена. Констатирал е, че на 08.11.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на средството за техническо измерване (СТИ), монтирано на обекта на ищцата, в резултат на която е установено, че в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. има показания за потребена и неотчетена електрическа енергия – 31 075 квтч.. Проверката на СТИ в Българския институт по метрология е завършила с протокол от 13.11.2018 г. и е установила външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на която потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа Т3, вместо само върху визуализираните тарифи Т1 и Т2. Решаващият съд е кредитирал заключението на техническата експертиза, според което отчетената в регистър 1.8.3. електрическа енергия е действително потребена от ищцата. Посочил е, че в резултат на извършената от ответника проверка е взето решение за начисление на допълнително количество енергия за периода от 09.11.2017 г. до 08.11.2018 г. в размер на 31 075 квтч., разделено на два подпериода: от 09.11.2017 г. до 30.06.2018 г. - 19 922 квтч. и от 01.07.2018 г. до 08.11.2018 г. - 11 153 квтч., с оглед различната цена на ел. енергията. Въз основа на горепосоченото решение за корекция на начисленото количество електроенергия е издадена фактура № 0286227683 от 16.10.2019 г., обективираща задължение на ищцата в размер на 5 910. 89 лв. за горепосочения период.

В изпълнение на дадените от ВКС указания по реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, Варненски окръжен съд е изслушал комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза, изготвена от електроинженер и софтуерен инженер, от която е счел за установено, че не е възможно отчитането на количеството електрическата енергия в тарифната схема на електромера да е в резултат на обективно настъпили фактори, т. е. че е осъществена външна манипулация. Кредитирал е извода на съдебните експерти, че най - вероятната дата, от която е започнало отчитането на енергията в невизуализирания регистър 1.8.3. е 22.08.2015 г., на която процесното СТИ е било параметризирано да отчита преминаващата през невизуализирания регистър Т3 електроенергия, при което е извел извод, че количеството електрическа енергия, отчетено в този скрит регистър, е реално потребено, но не за периода, посочен в издадената от ответника фактура.

Въззивният съд е посочил, че тъй като не е била налице специална нормативна уредба, уреждаща хипотезата на софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което е останало неотчетено и незаплатено реално доставено количество електроенергия, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Съобразил е, обаче, че в конкретния случай релевантният период, който е предмет на спора и за който ответникът търси допълнително заплащане на 31 075 квтч. ел. енергия е 09.11.2017 г. - 08.11.2018 г., посочен в процесната фактура. Позовавайки се на заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, остойностяваща натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3. от посочения в експертизата момент на параметризиране на електромера по цени за технологичен разход, въззивният съд е определил размера на неотчетеното количество електрическа енергия за процесния едногодишен период на 9 709 квтч. (въз основа на установения среден разход за един ден при равномерно потребление – 26.6 квтч., умножено по броя на дните – 365), което количество, остойностено по технологичните разходи за съответните периоди, възлиза на сумата 1 926. 22 лв., с ДДС. Въз основа на това е направил извод, че предявеният иск е частично основателен, като ищцата не дължи стойността на допълнително начислената ел. енергия за разликата над 1 926. 22 лв. до целия предявен размер на иска от 5 910. 89 лв..

Първият поставен от касатора въпрос не е обуславящ за крайния изход на делото, тъй като въззивният съд не е обсъждал сочената в него хипотеза. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият съд е приел, че липсва специална уредба (с оглед отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г.), уреждаща хипотезата на установено софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неправилно отчитане на потребената електроенергия, при което следва да се приложат общите правила на ЗЗД, уреждащи договорната отговорност на купувача. Следователно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ (отм.) и не е приел, че крайният снабдител следва да докаже, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в процесната разпоредба, защото е счел, че този нормативен акт не е релевантен за спора предвид неговата отмяна. За да уважи частично предявения иск, окръжният съд е съобразил релевантния период, който е предмет на спора, за който ответникът е потърсил допълнително корекционно плащане чрез издадената процесна фактура и с оглед на това е изчислил потребeното количество електрическа енергия за този период. Следва да бъде посочено също, че този извод не е в противоречие, а е в съответствие с практиката на ВКС (определение № 50896 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 1629/2022 г. на III г. о. на ВКС; определение № 50902 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 2507/2022 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 117/ 06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС). При отсъствието на общо основание за допускане на касационния контрол, не следва да бъде обсъждано наведеното кумулативно изискуемо допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос.

Останалите два поставени въпроса, поради своето сходство следва да бъдат обобщени и разгледани заедно. Същите се отнасят до това дали е от значение за реализирането на отговорността по чл. 183 ЗЗД доказването на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество и на точния времеви интервал, в който потребеното количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и на причините за това. Така формулиран, този въпрос също не е от значение за крайния изход на конкретния спор. Въззивният съд не е основал решаващите си мотиви на посочените във въпроса обстоятелства – точния времеви интервал, в който потребеното и неотчетено количество енергия е измерено, и причините за това, а на релевантния исков период, който е предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск и за който ответникът претендира допълнително корекционно плащане съгласно издадената от него и предявена за плащане на ищцата фактура от 16.10.2019 г.. Предвид това, този въпрос, който не е свързан с приложение на принципа за диспозитивното начало в исковия процес, не е обуславящ за изхода на делото и какъвто и отговор да му бъде даден, не би бил в състояние да го промени. Поради отсъствието на общо основание за допускане на касационния контрол, съдът не дължи обсъждане на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поради гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 684 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 2984/2021 г. на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Енерго-П. П. АД, ЕИК: 103533691, да заплати на Ж. М. П., ЕГН: [ЕГН], сумата 600 (шестстотин ) лева, представляваща хонорар за един адвокат в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: