5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50157

гр. София, 22.03.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3515 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Я. Г. срещу решение № 104 от 27.06.2022 г. по в. гр. дело № 20225000500202/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 75 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 379/2021 г. на Хасковски окръжен съд, с което касаторът е поставен под пълно запрещение на основание чл. 5 Закона за лицата и семействата /ЗЛС/ вр. с чл. 336 и сл. ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради поради нарушения на материалния и процесуалния закoн и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено. Твърди, че след като въззивният съд е възприел заключението на медицинската експертиза, че се касае за нарушения на психиката, които не се дължат на психическо заболяване, а на органично мозъчно разстройство, неправилно е направил извод за поставянето му под пълно запрещение. Навежда допуснати съдопроизводствени нарушения от съда при разпита на поставеното под запрещение лице и поради неизпълнено задължение за назначаване на временен попечител на ответника.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: 1. Длъжен ли е съдът да назначи на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси, до назначаване на постоянен настойник или попечител?, по който навежда противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВС, обективирана в т. 6 ППВС № 5/1979 г. от 13.02.1980 г. на Пленума на ВС и т. 6 ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – Я. В. Г. подава писмен отговор, в който оспорва същата като неоснователна.

Прокуратурата на Р. Б. не подава отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, т. е. тя е допустима.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че през 2013 г. ответникът В. Г. е прекарал мозъчен инсулт, от който се е възстановил задоволително, но през 2015 г. е получил нов инсулт, при който е останал с неподвижни десни крайници, не може да се придвижва самостоятелно, да се обслужва и да говори, като от ТЕЛК му е призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и му е определен за личен асистент Ж. Ж. - жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство от 20 години и с която имат две общи деца. Поради тези увреждания на ответника откритото съдебно заседание от 04.10.2021 г. е било изнесено на паркинга пред съдебната палата, за изпълнение на задължението на съда по чл. 337, ал.1 ГПК с оглед придобиване на непосредствено впечатление за състоянието на лицето, като при опита за осъществяване на словесен контакт на зададените му въпроси, той е реагирал с нечленоразделни звуци и с него не е било възможно да бъде проведен какъвто и да било разговор.

Пловдивски апелативен съд, е разгледал като спорен въпрос по делото психическата годност на ответника да се грижи за своите работи, посочвайки, че физическите му увреждания сами по себе си не я опровергават. Анализирайки гласните доказателства и заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи /единична и тройна/, които е кредитирал в тяхната взаимовръзка, е намерил, че ответникът не страда от психично заболяване, а от неврологично с тежки мозъчни и телесни увреждания, последица от прекарани мозъчни инсулти, с неблагоприятна прогноза, като мозъчните увреждания са трайни и необратими поради наличните исхемична енцефалопатия и мозъчна атрофия и това му състояние се отразява на неговата способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според кредитираното заключение на тройната съдебнопсихиатрична експертиза, изготвено след извършен психиатричен преглед, за осъществяване на който освидетелстваният Г. е бил придружен от съжителката си Ж. Ж., се касае за когнитивен дефицит, изводим от тежката неврологична и соматична патология, с установена мозъчна атрофия - елемент от психоорганичен синдром и дементен процес, като загубата на мозъчна тъкан е необратима и неизменно свързана със загуба на функции, които се вместват най - общо в рамките на „хронична мозъчно - съдова болест“, при което ответникът е изцяло зависим от грижи и социалните му контакти са ограничени поради невъзможност физически и психически да ги поддържа. Вследствие на това му болестно състояние при него са налице разстройства във всички сфери на психиката, като най - видими са физическото ограничение, нарушенията на речта и емоционалната лабилност; безусловно са установени следните клинични прояви и нарушения на висшите корови функции: моторна афазия /невъзможност да говори пълноценно/, апраксия /невъзможност за извършване на редица дейности/, атаксия /нарушения на равновесието и координацията на движенията/, сензорна афазия /нарушения във възприемането и разбирането на речта, при които болният разбира частично елементарни въпроси, основно на нагонно ниво, но не е в състояние да дава пълноценни и смислени отговори/, аграфия /невъзможност за писане и за четене, подписва документи с палец/. Органичният мозъчен психосиндром се определя от размера и скоростта на увреждането, което при Г. е е давност повече от осем години, при което е налице напредващо мозъчно увреждане, а установените атрофични промени са трайни и необратими, така че подобряване или възстановяване на увредените психични процеси е невъзможно. Изводът на съдебните експерти е, че уврежданията на Г. нарушават способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като при него е налице не само загубена способност да говори, но и когнитивни разстройства, с оглед на които не е в състояние да осмисли и изрази посредством знаци и звуци свои желания и воля на ниво отрицание или одобрение, както и да насочва към свои желания, извън свързаните с биологичните му потребности.

Въззивният съд е посочил, че чл. 5 ЗЛС въвежда два критерия за поставяне на едно лице под запрещение: медицински /лицето да страда от душевна болест или слабоумие/ и юридически /да не може да се грижи за своите работи/, като е счел за наличен медицинския критерий. От заключенията на съдебно-психиатричните експертизи е намерил за установено органично мозъчно разстройство вследствие мозъчна атрофия, при която е налице необратима загуба на мозъчни клетки, и тя е елемент на психоорганичен синдром и дементен процес, изразени с промени в психичното функциониране, което определя страданието на ответника като душевна болест по смисъла на закона, а настъпилите вследствие на него когнитивни разстройства го възпрепятстват фактически да се грижи за своите работи. При преценката на юридическия критерий и дали ответникът да бъде поставен под запрещение и под каква форма - ограничено или пълно, решаващият съд е съобразил, че се касае за мъж на 58 годишна възраст, при който органичната мозъчна увреда е настъпила преди седем години и макар през този период да е провеждано адекватно лечение, същото е довело единствено до минимално подобряване на двигателните му способности, но не и на увредените психични процеси, чието възстановяване е невъзможно, тъй като се дължат на трайни и необратими атрофични промени. Когнитивните разстройства при него са свързани с нарушения в ориентацията, концентрацията, способността за планиране на дейности, за разбиране и изпълнение на комплексни задачи, пасивност и повишена внушаемост, засягайки най - важните психични функции. Социалната му среда е ограничена вследствие физическите и психически ограничения и комуникацията му е сведена до най-близките и то само на ниво битови и физиологични потребности, поради невъзможността да осмисли и изрази воля извън тях. Тези обстоятелства обосновават извод за невъзможност ответникът сам пълноценно да се грижи за своите работи, т. е. наличието и на юридическия критерий за поставянето му под запрещение. Съобразявайки необратимият характер на психичните увреждания, обстоятелството, че те при Г. се наблюдават във всички сфери на психиката и засягат най-съществените й функции до степен на невъзможност дори на елементарно битово ниво да формира осъзнатост за нуждите си, която да изрази по разбираем дори за близките си начин, както и че той е напълно зависим не само във физически аспект, но и поради разстройствата на психиката си, от другите и се касае за болест с хроничен неблагоприятен ход на протичане, Пловдивски апелативен съд е заключил, че ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.

По наличието на основания, обуславящи селектиране на касационната жалба с оглед касационна проверка на обжалваното с нея решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, спрямо който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Поставеният от касатора единствен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което не осъществява общото основание за допускане на касационния контрол. Обстоятелството дали е назначен или не временен попечител на ответника в производството за поставяне под запрещение по смисъла на т. 6 ППВС от 13.02.1980 г. няма никакво значение за направения от въззивния съд решаващ правен извод за наличието на кумулативно изискуемите от закона медицински и юридически предпостваки за поставянето му под пълно запрещение. Поставеният въпрос е относим само към правилността на обжалвания съдебен акт, която е недопустимо да се обсъжда в настоящата предрарителна фаза на касационното производство. Той е без значение за крайния изход на спора и доколкото ответникът е бил представляван в процеса от особен представител в хипотеза на предоставена правна помощ, който е защитавал правата и интересите му през времетраенето на цялото съдебно производство. Отсъствието на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно, за да не бъде допускан касационния контрол, без да е необходимо обсъждането на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не са налице и служебно проверяваните от касационната инстанция основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК – вероятна нищожност и вероятна недопустимост на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 27.06.2022 г. по в. гр. дело № 20225000500202/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: