О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50144
гр.София, 14.03.2023г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесет февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 2778/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Т., чрез адв. Ц. Ф., срещу решение № 261196/04.04.2022г. по гр. дело № 8989/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които: 1/ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на децата; 2/ бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на по 260 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; както и да заплати издръжка за минало време – за периода 14.03.2018г. - 12.10.2018г., в размер на по 1802,67 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното им изплащане, и след частична отмяна на първоинстанционното решение е променен режима на лични отношения на бащата (жалбоподателя) с децата, като в резултат е както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18, 00ч. в петък до 18,00ч. в неделя (с преспиване); два пъти по 14 дни през лятото (01.06.-15.09.), по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката; всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 18 ч. на 23 декември до 18 ч. на 26 декември, а всяка четна година – на Новогодишните празници, за времето от 18 ч. на 30 декември до 18 ч. на 2 януари; всяка четна година на Великденските празници – от 18 ч. на Разпети петък до 18 часа на Великден; първите три дни от пролетната училищна ваканция и първите три дни от зимната училищна ваканция; на рождения ден на бащата – 18 януари и нощта след него, като бащата връща децата до 10,00 ч. на следващия ден, а когато 18 и 19 януари са учебни дни, бащата взема децата след приключване на училище и ги води на училище на следващата сутрин; за рождените дни на децата – за 2 часа, от 16,00ч. до 18,00ч., освен ако родителите не постигнат съгласие за друг ден, време и часови пояс, като е задължен бащата да взема и връща децата от и на майката.
Касаторът обжалва решението в частта относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения. Иска родителските права да бъдат възложени нему за упражняване, а на майката да бъде предоставен подходящ, максимално широк режим на лични отношения с децата, а при условията на евентуалност – ако майката упражнява родителските права, определяне на идентичен с определения от първата инстанция режим на лични отношения на бащата с децата. Обосновава искането си с твърдения за необоснованост на извода на въззивния съд, че майката е по – подходящият родител, който да упражнява родителските права и с оплаквания, че режимът на лични контакти с децата е определен в противоречие с формалната логика и с интереса на децата.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и друга практика на ВКС, а последният - от значение за развитие на правото и за точно прилагане на закона:
1/ „Задължен ли е съдът да следи служебно за наличието на опасност или вреда, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена ?“
2/ „Задължен ли е съдът да следи служебно за интереса на детето, съобразявайки и изследвайки новонастъпилите в хода на делото обстоятелства и факти, в това число и поведението на родителите?“
3/ „Когато в производството по чл. 59, ал.9 СК са налице данни за изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развит у детето конфликт на лоялност и негативно отношение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли съдът да постанови мерки, с оглед евентуалната необходимост от превенция и преодоляване на родителското отчуждение?“
4/ „Следва ли съдът да мотивира отказа си да се съобрази с предложенията на вещите лица или желанията на изслушаните деца, когато се произнася по въпроса за режима на лични отношения?“
5/ „Следва ли съдът да определи в решението си мястото и начина, където и по който ще става предаването на децата и доколко подробно трябва да бъде определено?“
6/ „Ползва ли се решението по дело по ЗЗДН с доказателствена сила и доколко трябва да бъде отчетено от съда, разглеждащ спор за родителски права между същите страни. Трябва ли и доколко то да бъде съобразено от съда при определяне на мерките относно упражняване на родителските права или съдът трябва да формира своите изводи на базата на самостоятелно и непосредствено установени от него факти?“.
Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК, като твърди, че по въпроса за значението на липсата на нормална комуникация между родителите и напрежението между тях за режима на лични отношения, решението е и очевидно неправилно, като противоречащо на формалната логика.
Ответната страна по касационната жалба - ищцата С. Г. Б., е подала писмен отговор чрез адв. Ж. И., в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба, като подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение - тази по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, е допустима.
По искането за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от съвкупната преценка на доказателствата по делото, следното:
Страните нямат сключен граждански брак, живеели са на семейни начала в [населено място]; от съжителството им са родени двете деца – И. – през 2010г. и П. – през 2014г. През 2018г. страните са се разделили, като децата се останали да живеят при майка си, първоначално в апартамент под наем, а впоследствие – в собствено жилище. Преди раздялата между страните са избухвали конфликти, има данни да е осъществявано психическо насилие от бащата спрямо майката. По подадена от Б. жалба е издадена през 2018г. заповед по ЗЗДН, с която е забранено на Г. Т. да я приближава на разстояние до 100 м за срок от 18 месеца. Няма данни децата да са били свидетели на акт на домашно насилие от бащата спрямо майката. Липсват данни децата да се били жертви на каквото и да било насилие.
През време на съвместното съжителство, в по-голяма част майката се е грижила за децата, а бащата е осигурявал финансовата издръжка на семейството; и майката, и бащата имат подкрепата на своите родители и роднини, но всички те живеят извън София. Социално битовите условия и при двамата родители са отлични и отговарят на потребностите на децата, никоя от страните не съжителства с друг партньор. И двете страни имат постоянни, над средните за страната, трудови доходи.
Жилищата на страните са в близост до училището, където учат децата. Децата са добри ученици. И двамата родители проявяват изключителна загриженост към тях и обучението им, посещавали са организирани от училището мероприятия и родителски срещи.
Кредитирайки заключенията на приетите по делото съдебно-психологически експертизи, въззивният съд е установил явстващото от данните по делото, че комуникацията между родителите е сериозно нарушена и те не са изградили механизми за общуване помежду си, свързани с грижите за децата. Според експертите бащата е по – емоционален, доминантен в отношението си към децата, а майката е по – обрана емоционално и категорична в отстояването на правата си, и с по – мек стил на родителстване. И двамата родители са силно ангажирани с децата си и не са лишени от родителски капацитет. Вещото лице С. е категорично, че при децата не се наблюдава синдром на родителско отчуждение. При детето И. има конфликт на лоялност към неговия баща, вероятно породен от предишно негативно поведение на последния и липса на подкрепа от страна на майката за преодоляване на ситуацията. И двете деца страдат от конфликта между родителите си, от негативното говорене на бащата срещу майката, но са настроени положително и към двамата си родители, имат силна емоционална връзка с всеки от тях. И двете деца (голямото по реда на чл. 59, ал.6 СК, а малкото в интервюто за нуждите на СПЕ) изразяват желание да живеят и с двамата си родители. Вещото лице С. предлага максимално разширен режим на лични отношения, при който всяка четна седмица от месеца децата са при бащата. Такова е и предложението на бащата в изявление по реда на чл. 59, ал.6 СК.
От така установеното, въззивният съд е формирал следните правни изводи по повод оплакванията по въззивните жалби на всяка от страните:
Искането родителските права да бъдат възложени на бащата е счетено неоснователно, предвид приетото, че макар и двамата родители да притежават родителски капацитет, съвместното упражняване на родителските права е невъзможно при създадената и поддържана от тях конфликтната среда на неразбирателство и противопоставяне, а майката е родителят с по – добри възпитателски качества, защото е по – толерантната в отношенията към другия родител, докато възпитателските качества на бащата са компрометирани от непремереното и несъвместимо с адекватната родителска роля негативно говорене за майката пред децата.
За основателно е прието оплакването на ищцата, че режима на лични отношения на децата с бащата е неподходящ в частта, с която е определено той да ги взема всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в сряда до 18 часа в петък (с преспиване). В тази част режимът е определен като налагащ „пренастройване“ на ежедневието на децата, което пък, ведно с драстично влошените отношения между родителите, създавало риск положителните учебни навици на детето И. да бъдат развалени, а такива за детето П. да не бъдат създадени, което не било в техен интерес.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Поставените от касатора въпроси под номера 3, 5 и 6 нямат отношение към решаващите изводи на въззивния съд.
Производството не е по чл. 59, ал.9 СК. Освен това, въззивният съд е възприел категоричното заключение на вещото лице С., че децата не страдат от синдром на родителско отчуждение – нито развиващо се, нито вече развито, поради което мерки за преодоляването му не са предмет на спора.
Непълнотата на едно съдебно решение, ако според страната съществува такава, не представлява въпрос в изяснения по – горе смисъл на чл. 280, ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция не е обсъждала заповедта по ЗЗДН в контекста на чл. 59, ал.4 СК. В решението, в отговор на оплакване по жалбата на ищцата, е изтъкната единствено принципната възможност подобна заповед да има значение при преценка на родителския капацитет и съблюдаване най – добрия интерес на децата. Такова обаче не е отчетено за конкретния спор.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси под номер 1, 2 и 4, при условията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат обобщени в следния смисъл: кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне на режим на лични отношения, и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото
Съгласно задължителната практика на ВС и константната и безпротиворечива практика на ВКС, част от която цитирана и от жалбоподателя (ППВС № 1/74 г.; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018г. по гр. д.№ 3857/2017, ІV г. о.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г. о.; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV г. о.; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен, и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Макар да не е обвързан от желанието на детето, във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето и съобрази съответния режим с възрастта, конкретното му развитие и зрелост, както и с конкретното му емоционално и психическо състояние.
Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му по поставения въпрос с цитираните разрешения на трайно установената практика на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261196/04.04.2022г. по гр. дело № 8989/2020г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора Г. И. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 12, 50 лева.
При неизпълнение в срок касационна жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията в срок делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: