4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3518

София, 11.12. 2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

Членове: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Димитров

ч. т.д. № 2264/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Дреко“ ЕООД ЕИК:[ЕИК], срещу определение № 133 от 22.07.2025 г. по в. ч.т. д. № 117/2025 г. на Бургаски апелативен съд. С атакуваното определение е потвърдено разпореждане № 783 от 30.05.2025 г. по т. д. № 503/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което поради неотстранени нередовности е върната частна жалба с вх. № 7114/09.04.2025 г., подадена от ответника в производството - „Дреко“ ЕООД против определение № 276 от 26.03.2025 г. по т. д. № 503/2023 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 220 ГПК не е допуснато привличане на пет лица, в качеството им на трети лица - помагачи на ответника.

Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му със съответните законови последици от това. Като спорен в настоящото производство се изтъква въпросът за размера на дължимата държавна такса по частна жалба срещу определение по чл. 220 ГПК, постановено от първоинстанционния съд. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния, както и на първоинстанционния съд, че дължимата държавна такса следва да се определи според броя на посочените трети лица - помагачи поради факта, че съдът следва да формира самостоятелни изводи относно всяко отделно лице. Излагат се обстойни аргументи в защита на тезата, че държавната такса за частна жалба срещу определение по чл. 220 ГПК следва да е в размер на 15 лв., независимо от броя на посочените трети лица - помагачи.

Допускането на касационно обжалване се поддържа поради разрешаването на значими за делото въпроси, по които не е установена задължителна съдебна практика. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси, които според него са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата воля на съда:

1/ „Как се определя размерът на държавната такса, дължима по частна жалба срещу определение, с което съдът не допуска привличането на трето лице - помагач в процеса?“

2/ „Как се определя размерът на държавната такса, дължима по частна жалба срещу определение, с което съдът не допуска привличането на повече от едно трето лице - помагач в процеса?“

По горепосочените въпроси се сочи, че не е установена задължителна съдебна практика, без да се излагат допълнителни обстоятелства и аргументи.

Насрещната страна не ангажира становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

За да постанови обжалвания съдебния акт въззивният съд е приел за правилно разпореждането на първоинстанционния съд, с което частната жалба на настоящия жалбоподател е върната като нередовна поради неизпълнени в срок указания, изразяващи се в довнасяне на още 60 лв. от дължимата по частната жалба държавна такса в размер на 75 лв. Апелативният съд е аргументирал извода си с факта, че ответникът е поискал да привлече пет различни лица, които да участват в процеса като трети лица - помагачи на негова страна. Съдът е уточнил, че при тази хипотеза допускането на всяко едно от тези лица се обуславя от фактите и обстоятелствата, които главната страна е посочила, като е възможно за някое от тези лица да е налице предпоставката за привличане по чл. 219 ГПК, а за друго - тази предпоставка да липсва. С оглед на това съдът е обобщил, че по отношение на всяко едно от тези лица е била извършена отделна и независима преценка, дали следва да бъде привлечено като трето лице - помагач или не. Подчертано е, че независимо от общата жалба, по подадената частна жалба въззивният съд следва да формира самостоятелни изводи по отношение на всяко едно от лицата, с оглед наличието на предпоставките по чл. 219 ГПК. Поради това въззивният съд е заключил, че държавната такса за подадената частна жалба е правилно определена в размер на 75 лв. - или по 15 лв. за всяко едно от петте лица, чието привличане се иска. Апелативният съд е счел, че първоинстанционният съд е съобразил със закона дадените указания за отстраняване на нередовност на частната жалба и поради неизпълнението им от страна на жалбоподателя правилно е упражнил правомощието си по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразена с постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или чл. 280, ал. 2 ГПК.

В случая поставените от касатора въпроси са общи и абстрактни, без да съдържат конкретна формулировка и обосновка, присъща на правни въпроси, съставляващи годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., поради което и същите не съставляват такова основание.

Дори да се приеме обратното, за каквото приемане не е налице основание по делото, по отношение на поставените въпроси нито е посочен, нито е обосновано наличието на който и да било от допълнителните критерии за селектиране на жалбата измежду уредените в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

При изложеното касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 133 от 22.07.2025 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по в. ч.т. д. № 117 по описа на съда за 2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.