О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50120

София, 06.03. 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3413 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - от Е. И. В., чрез процесуалният представител адвокат О. и от Д. А. К., чрез процесуалните представители адвокатите З. и А. - против въззивно решение № 1370 от 17.12.2021г. по в. гр. д. № 2308 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262139 от 31.03.2021г. в частите с които е отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 139 250.21лв., заплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имот, извършена с н. а.№ 199 от 30.12.2016г. за 3 482лв., заплатен местен данък и 1 054.80лв., заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2020г.,както и в частта, с която е осъдена Д. А. К. да заплати на Е. И. В., на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 25 654.88лв.,обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка със заплащане на продажната цена по същия договор за покупко-продажба на недвижими имот, извършена с н. а.№ 199 от 30.12.2016г. и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 143 787.01лв., поради извършено прихващане с вземане на Д. А. К. към Е. И. В. за сумата от 118 132.13лв., дължима по договор за покупко-продажба на недвижими имот, извършена с н. а.№ 43 от 13.04.2017г. и е потвърдено решението в частта за разноските.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадените касационни жалби, като взе пред вид направените искания и материалите по делото съобрази следното:

Към касационната жалба на Е. И. В., която е срещу въззивния акт в частта, с която е отхвърлен главния му иск за разликата над 25 654.88лв. до претендираните 143 787.01лв. заради извършено прихващане и за разноските, е приложено изложение, в което на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 ГПК касаторът поставя следните шест въпроса,: 1. При постановяване на решението си, следва ли съдът да вземе пред вид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са несъотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства?, 2. Длъжен ли е съдът и да се произнесе по всички своевременно заявени от страните възражения и по-специално относно направенето възражение за прихващане?, 3. Налице ли са предпоставките по чл.103 ЗЗД, когато страната, за която се твърди, че е отправила изявлението за прихващане оспорва изискуемостта, ликвидността и съществуването на това свое задължение?, 4. Ликвидно ли е вземане, по което има спор между страните за материалното правоотношение и липсва установено с влязло в сила решение вземане?, 5. Може ли въззивната инстнация да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и без да изложи нито едно съображение по направените с въззивната жалба възражения? и 6. Разполага ли съдът с правомощието да квалифицира възражението за прихващане като неоснователно обогатяване, при положение, че събраните по делото доказателства сочат на липса на такова? Позовава се на многобройна съдебна практика, която прилага.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. А. К., чрез процесуалнити представители адвокатите З. и А., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания и не е ясно по какъв начин поставените въпроси са свързани с решаващите доводи на въззивния съд. Развиват се доводи по съществото на спора, като се изразява становище за правилност на въззивния акт - в посочената част - с оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, презумираща равни дялове при съсобственост и съответно право на равни доходи от вещта.

Касационната жалба на Д. А. К. е срещу въззивния акт в осъдителната му част по чл.59 ЗЗД, като в приложеното изложение се позовават на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 ГПК по следните поставени въпроса: 1. За задължението на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи на страните, 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят права?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?, 4. Следва ли в мотивите на решението на въззивния съд да намерят отражение неговите фактически и правни изводи за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните тези на страните и дължи ли произнасяне по спорния предмет на делото въззивния съд след като обсъди въведените от страните доводи и възражения? Отделно касаторката намира постановеният въззивен акт за недопустим в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. Счита, че следва да бъде обезсилен, защото в тази част не е бил обжалван и е влязъл в сила.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. И. В., чрез процесуалния представител адвокатит О., с които се оспорват нейната допустимост и основателност.

Въззивният съд е изложил безспорните по делото факти: Страните са били във фактическо съжителство от 2012г. до 2020г. На 30.12.2016г. /по време на това съжителство/ ответницата К. е придобила собствеността върху следните недвижими имоти - апартамент № 13 с площ от 113.20кв. м. и парко място № 2 с площ от 12.57кв. м., чрез покурко-продажба, осъществена с н. а. № 199/2016г. Не е било спорно, че стойността на имота е заплатена от ищеца. След раздялата на страните, той е предявил настоящите искове – главен с правно основание чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД за връщане на заплатената от него цена на имота на отпаднало основание и евентуален, по чл.59 ЗЗД. Посоченото от него /в исковата молба/ отпаднало основание е прекратяването на съвместното им съжителство. В отговора си ответницата е оспорила основателността на иска и е направила възражение за прихващане с Ѕ от стойността на продаден от страните друг техен съсобствен имот /с н. а.№ 43/2017г./, за която е било безспорно, че е била преведена по лична сметка на ищеца. Въз основа на тези факти, въззивният съд е приел, че искът по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД е неоснователен поради липса на установено надлежно основание, което да е възникнало и след това да е отпаднало. Уважил е евентуалния иск по чл.59 ЗЗД, с довода че е налице обедняване за ищеца, който е заплатил покупната цена на имота по н. а.№ 199/2016г. и съответно обогатяване за ответницата, която е получила собствеността върху имот без да заплати стойността му. Съдът е преценил като неоснователни направените възражения за изпълнение на нравствен дълг и за реализиране на дарствено намерение. Посочил е, че фактическото съжителство наподобява на отношенията между съпрузи, но паричните плащания на ищеца не могат да се определят като разходи за нуждите на семейството. Въззивният съд е уважил възражението на ответницата за прихващане с общото посочване /без излагане на доводи и изводи/, че е налице „насрещно, ликвидно, изискуемо и еднородно парично вземане“ в размер на 118 132.13лв.

Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените идентични въпроси и от двете страни, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви във връзка с тях и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи. Същите са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на спора, а и е възможно да са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика, съгласно която при постановяване на съдебния си акт съдът следва да вземе пред вид всички посочени от страните факти и възражения, от значение за спорното право, както и да обсъди събраните по делото доакзателства във връзка с тях. В случая въззивният състав не е обсъдил както възраженията на ищцовата страна относно извършеното прихващане – относно правното основание и предпоставките за извършването му и досежно фактите, касаещи договереният в подписания акт начин на заплащане на продажната цена и произхода на средствата, така и на ответната – относно правилната правна квалификация, дължимото разпределние на доказателствена тежест и за надлежните предпоставки по чл.59 ЗЗД, изискващи такова разместване на блага, при връзка на корелация между обогатяването и обедняването на страните, в резултат на което едно лице /обогатилият се/ получава в патримониума си имущество, което не му се следва, обогатява се без правно основание и поради това дължи паричният еквивалент на това обогатяване /до размера на обедняването на другото лице/. Съгласно т.5 ППВС № 1/1979г., обезщетението е дължимо когато обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един и същ факт или от обща група факти /Изискването е именно общият факт, който за всеки случай подлежи на самостоятелно установяване, да е причина за разместване на благата. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратно/.

Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1370 от 17.12.2021г. по в. гр. д. № 2308 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд

УКАЗВА касатора от Е. И. В. от [населено място],[жк], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.18, адв.О., че следва в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 362лв. /две хиляди триста шейсет и два лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

УКАЗВА касатора Д. А. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 5-6, адв.А., че следва в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да представят в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 514лв. /петстотин и четиринадесет лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :