О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50126

гр. София, 14.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 701 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол-Шумен“ против решение № 19/29.01.2022г. по в. т. д. № 434/2021г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 6/25.05.2021г. по т. д. № 98/2020г. на Окръжен съд - Шумен, е уважен предявеният на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ от Д. А. Д. против Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол-Шумен“ иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружението, обективирано в протокол от 02.09.2020г. от проведено редовно годишно отчетно-изборно събрание на същото сдружение, с което е потвърдено решение на Дисциплинарния съд на сдружението за налагане на Д. А. Д. на наказание лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че с въззивното решение е отменено решение на ОС – Шумен по т. д. № 5/2021г. и решението на ОС на сдружението, с което е потвърдено решението на Дисциплинарния съд на същото сдружение, с което на члена на сдружението Х. Ф. Х. е наложено наказание да не участва в ловни излети за срок от три месеца за ловуване в ловище без разрешение. Счита, че липсва каквото и да е нормативно основание производството по реда на ЗЛОД, нито пък становището на компетентните органи по ЗЛОД, да бъдат обвързващи и преюдициални спрямо проведеното производство в сдружението по правилата на неговия устав, още повече, че в конкретния случай организаторът на незаконно проведения лов е щатен служител в администрацията на РДГ. Поддържа, че установяването на нарушенията се извършва по реда предвиден в Устава на сдружението, с което всеки негов член е запознат, а не по реда на ЗАНН, в какъвто смисъл са оплакванията на ищеца. Наличието на процесуално нарушение обосновава с твърдението, че съдът се е позовал на писмени доказателства, събрани не по надлежния ред - в друго производство, което не е приключило с окончателен административен или съдебен акт. Същевременно от събраните доказателства и от дисциплинарния съд на сдружението, като и от показанията на разпитания свидетел в съдебно заседание специалист по ЛСД при сдружението С. С., намира за безспорно установено, че ищецът е бил с ловно оръжие без заключващо устройство в ловен район, за който няма издадено разрешение за лов - т. е. налице е незаконен лов. Счита, че показанията на свидетелите В. и М. не могат да бъдат кредитирани, тъй като са заинтересовани да прикрият истината. Сочи, че единствената причина те да не са привлечени към дисциплинарна отговорност е, че не членуват в сдружението, а са т. н. ловци - гости от друго сдружение. Излага становище, че предявеният конститутивен иск за отмяна на решението на ОС на сдружението не дава възможност да бъде коригирано наложеното наказание от дисциплинарния съд. Такава възможност е имало общото събрание на сдружението, съгласно устава, като е било обсъждано и гласувано и решение за изменение на решението на ДС, но с мнозинство е прието решение за потвърждаване на решението на ДС без изменение. Претендират се разноски за въззивното и касационното производство.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, Д. А. Д., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства по делото и е направил обоснованите си изводи въз основа на тях. Твърди, че никъде в решението на апелативния съд не се обсъжда и не се сочи, че дисциплинарното производство е обвързано с административнонаказателно такова. Също така сочи, че с касационната жалба се обжалва решение, с което е отменено „решение на ОС - Шумен по т. д. № 5/2021г. и решението на ОС на сдружение „Ловно рибарско дружество Сокол-Шумен“, с които е потвърдено решението на дисциплинарния съд на същото сдружение за налагане наказание на „Х. Ф. Х., докато с обжалваното решение е отменено решение на ОС-Шумен по т. д. № № 98/2020г., с което е потвърдено решението на дисциплинарния съд за наложено наказание на лицето Д. А. Д.. Намира тези неточности за съществени, тъй като не ставало ясно кое точно решение на Апелативния съд и за наложеното наказание на кое лице е подадена касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

П. О. съд - Шумен е предявен иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ от Д. А. Д. за отмяна на постановено решение от Общото събрание на СЛРД „Сокол - Шумен“.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 16.10.2019г. ищецът Д. А. Д. е участвал в групов лов в ловностопански район „Новосел“ като ловец от СЛРД „Сокол-Шумен“.

По делото са приложени като доказателства Устав на СЛРД „Сокол-Шумен“, трудови договори, длъжностни характеристики на служителите С. С. и Д. Д., преписка по дисциплинарно дело № 1/2020г. по описа на ДС към сдружението, изслушани са и гласни доказателства.

В приобщения по делото Устав на СЛРД „Сокол-Шумен“, е предвидена дисциплинарна отговорност, която се осъществява спрямо членовете на сдружението, които нарушават устава, ЗЛОД и други нормативни актове, регламентиращи дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча. В чл.23, ал.3 от Устава са изборени предвидените наказания, като съгласно ал.4 същите могат да бъдат налагани заедно или поотделно. Разпоредбата на чл.9 сочи, че образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност. В чл.24, ал.12 и сл. от Устава са уредени правила относно дисциплинарно производство.

От приложената в първоинстанционното производство преписка по дисциплинарно дело № 1, безспорно е установено, че на 16.10.2019г. е извършена проверка от С. С. и Д. Д. /служителите на СЛРД „Сокол-Шумен“ със задължение да охраняват ловностопанския район на дружеството/ и впоследствие от служители на Държавно горско стопанство -Шумен. Същите съставят констативен протокол вх. № 75/16.10.2019г. и Доклад с вх. № 76/16.10.2019г., в които подробно е описана извършената проверка и установеното във връзка с нея, че на 16.10.2019г. на територията на 2-ро ловище е установено, че в ловен излет участват 8 ловци с кучета, извадени от калъф оръжия без заключващи механизми и не всички от тях са вписани в разрешително № 164753/15.10.2019г. за предоставения ловностопански район (ПЛРС) „Новосел“ - 4то ловище.

Представен и приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен протокол от 16.102019г., серия СИДП, № 126801, по одобрен формуляр от Министерство на земеделието и храните, Североизточно държавно предприятие - Шумен, със съставител Д. Т. - горски надзирател при ТП ДГС - Шумен, в който е посочено, че възпроизвежда показанията на св. С. С..

Приобщените към дисциплинарната преписка обяснения на Н. В. Н., Х. Ф. Х. и Д. А. Д. се сочи, че действително същите са участвали в групов лов на дива свиня. Не се оспорва, че на 16.10.2019г. им е извършена проверка.

Съгласно представеното дисциплинарно обвинение с вх. № 4/15.01.2020г. ищецът е обвинен като член на ЛРД [населено място] в това, че на 16.10.2019г. като участник в ло съобразно издадено разрешително за групов лов от 16.10.2019 г. в IV ловище „А.“, ПЛСР Новосел, проведен на 16.10.2019г. е допуснал нарушения на ЗЛОД, ППЗЛОД, ЗОБВВПС и Устава на сдружението, изразяващо се в: осъществяване на лов извън определеното в разрешителното ловище, а именно във II ловище „Б.“, ПЛСР „Новосел“, без да има разрешително за това, което представлява нарушение на чл.57 ЗЛОД; че се е движел извън определеното в разрешителното ловище, а именно във II ловище „Б.“, ПЛСР „Новосел“, без да има разрешително за лов за това ловище със извадено от калъф и сглобено оръжие без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба, което представлява нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПС. С оглед горното е преценено, че е осъществен състава на посочените в чл. 24, ал. 2 и ал. 3, б. „ж“ от Устава на сдружението дисциплинарни нарушения, за които се предвижда единствено наказанието „ изключване“.

Като резултат Дисциплинарният съд на сдружението е наложил наказание на ищеца лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон, което впоследствие е потвърдено с решение на Общото събрание на дружеството от 2.09.2020г. Последното е оспорено с подадената пред окръжния съд жалба.

В о. с.з. пред Шуменския окръжен съд са разпитани свидетелите Г. В. В. /участник в ловния излет/, М. Й. М. /участник в ловния излет/ и С. И. С. /специалист ловностопанска дейност/.

Въззивната инстанция е определила за спорни фактите относно наличието на достатъчно доказателства във връзка с твърдяното нарушение, законосъобразността на реализираната и предвидена в Устава дисциплинарна отговорност, съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение, както и от кога следва да започне изтърпяването на наказанието. Посочил е за предмет на спора решението на общо събрание на СЛРД „Сокол-Шумен“, с което на ищеца е наложено наказание лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон.

От приложената по делото преписка е констатирано, че общото събрание е редовно свикано и проведено съобразно Устава и ЗЮЛНЦ.

За да отмени първостепенното отхвърлително решение, апелативният състав е намерил иска за доказан. Намерил е, че от представените и допуснати в първоинстанционното производство доказателства, СЛРД „Сокол-Шумен“ не е провело пълно и главно доказване на твърдяните нарушения. В мотивната си част е изложил, че единствените доказателства, установяващи нарушения в хода на извършване на проверката от служителите на сдружението, са показанията на разпитания С. И. С. - специалист ловностопанска дейност, както и установеното в протокола, имащ характера на частен документ, отново съставен от същия служител. Възприел е показанията му, че при проведен разговор по телефона с ръководителя на ловната група Н. Н., указал на същия да се яви за проверка до „фургона“ в местност „А.“ - между „Б.“ и „А.“. В гората срещнал ищеца заедно с още двама ловци от СЛРД „Сокол-Шумен“ - Н. Н. и Х. Х., като към момента на проверката установил, че не всички ловци са се били вписали с данните на ловните билети и членските карти. Поради породени у него съмнения за извършване на незаконен лов повикал служителите от Държавно горското стопанство - Шумен и РДВР. Съдът е констатирал, че така дадените показания противоречат на показанията на другите двама свидетели –В. и М.. В показанията си В. твърди, че на участниците в ловния излет е направен инструктаж и са вписани в разрешителното за групов лов. Съдът е кредитирал показанията, дадени от този свидетел, доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал по делото, като цени противоречието на показанията му, дадени пред първоинстанционния съд и обясненията, дадени от него в рамките на дисциплинарното производство. В показанията си М. сочи, че не му е известно да са констатирани нарушения във връзка с проверката. От представеното разрешително за групов лов на дива свиня /л.133/ съдът е констатирал, че същото съдържа всички необходими реквизити по смисъла на чл.58 ЗЛОД - вписани са поименно осем на брой ловци, номерата на ловните им билети и членските карти, положени са подписи от всички и е посочено началото и краят на лова. Ищецът е вписан под № 3 с ловен билет № 315847 и членска карта № 04927. Поради гореустановеното е заключил, че в случая не е налице нарушение по ЗЛОД в този смисъл.

На следващо място е намерил, че действително разрешителното е за провеждане на групов лов в ловностопански район „Новосел“, ловище IV, местност „А.“, но не се установява по категоричен начин от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, че ищецът е ловувал във II ловище „Б.“, както се твърди в процесните констативни протоколи и изготвеният във връзка с тях доклад от С.. От съвкупния анализ на доказателствата във връзка с твърденията, изложени от ловците съдът е достигнал до извода, че същите са били тръгнали по път, пресичащ ловището на „Б.“, но с цел да се наредят за следваща пусия в ловище IV, местност „А.“. От друга страна е констатирал, че в самите констативни протоколи не е посочено ясно конкретното място на нарушението, къде са засечени самите ловци, в случая конкретно ищецът. Отделно от това е отчел, че съставеният впоследствие констативен протокол от ТП ДГС Шумен, сочещ данните за твърдяното нарушение, съдържа единствено описание за мястото в следния смисъл: „отдел 76, подотдел „ж““.

По отношение на обективираното в констативния протокол на л. 99 отново изцяло по сведения на С. С., че Д. А. Д. е бил с извадено от калъф оръжие без заключващ механизъм, представляващо нарушение по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПС, въззивният съд е намерил, че същото не се установява по безспорен начин. Предвид гореизложеното, че не става ясно къде точно е констатирано нарушението, е заключил, че не става ясно къде конкретно са забелязани лицата да носят оръжие, извадено от калъф и без заключващ механизъм.

С оглед гореизложеното, на базата на съвкупния анализ на целия доказателствен материал, съдът е намерил за непротиворечиво единствено, че действително на 16.10.2019 г. по време на ловен излет е извършена проверка на ловуващите от служител на СЛРД „Сокол-Шумен“, Държавно горско стопанство - Шумен и полиция. Счел е обаче, че същите не доказват по безспорен начин извършването на твърдените от сдружението нарушения.

За пълнота е отбелязал, че взетото от Общото събрание решение за налагане на ищеца наказание „лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон“ противоречи на чл. 24, ал.2 и ал.З, б.“Ж“ от Устава на сдружението, който предвижда за приетите от ОС дисциплинарни нарушения единствено наказанието „ изключване“.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „При установено нарушение от законово легитимирани по ЗЛОД органи на ловното сдружение, обвързано ли е сдружението и дисциплинарното производство с резултата от провежданото паралелно административнонаказателно производство по същия случай, приключило с отказ да се състави АУАН и със становище, че не е извършено нарушение на ЗЛОД? Т.е., подчинено ли е дисциплинарното производство на резултата от административнонаказателното производство или става въпрос за различни производства, крайният резултат по които не е задължително да бъде един и същ?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Съгласно дадените разрешения в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, за да формира общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поставеният въпрос следва да е свързан с решаващите изводи на съда, определящи постановения правен резултат. Формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и следователно не покриват основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са несъобразени с решаващите изводи на състава, че сдружението не е доказало по безспорен начин извършването от ищеца на твърдените нарушения, като липсват мотиви на съда, с които резултатът относно дисциплинарното производство да е обусловен от този по административно наказателното производство.

С оглед липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване

Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 107423 от 06.03.2022г.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19/29.01.2022г. по в. т.д. № 434/2021г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Ловно-рибарско дружество „Сокол-Шумен“, ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. А. Д., ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 600 лева за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.