О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50139

ГР. София, 10.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 15.02.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3400/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Еврокомерс Е-7” ЕООД, гр. София срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №2477/21 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Р. Батикилин, Мирит Й., Ш. Б., Р. М., С. Л., Н. М., Б. – Ц. М., С. Д./Биджерано/, П. С., Н. К., Т. П., П. П., Р. Иванова, К. П., В. Г. и Д. Х. искове с пр. осн. чл.59 ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 50 450 лв.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че правните въпроси за фактическия състав на неоснователното обогатяване и неговото осъществяване при спестяване на разходи за сметка на претърпялото обедняване лице, когато разходите са били необходими и ответникът по иска с пр. осн. чл.59 ЗЗД е следвало да ги понесе от своето имущество са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр. д. №1250 /11 г. и р. по гр. д. №2968/15 г. на четвърто г. о. на ВКС. Въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по т. д. №2226/14 г. на първо т. о. и по гр. д. №1748/09 г. на четвърто г. о. по въпросите за дължимото връщане на това, с което...