О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50078
София, 10.03.2023 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело № 3009 /2022 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 551 от 15.04.2022 г. по гр. д.№ 318/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение 266328 от 01.11.2021 г. по гр. д. 1318/2020 Софийски градски съд. С последното, Общината е осъдена да плати на Т. Й. Т. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 20000 лева за неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане при настъпила на 17.12.2019 г. злополука – падане на тротоар с нарушена повърхност и необозначено препятствие, ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до плащането. В частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 26000 лв., решението е влязло в сила.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 45 ЗЗД и чл. 31 ЗП и Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, защото тези нормативни актове не създават преки задължения за Столична община, поради което не е налице противоправно поведение, т. е. не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Общината, тя няма задължение за преки действия, произтичащи от нормативен акт. Тези нормативни актове не се прилагали за пътищата в район „Красно село“, гр. София. Оспорва се и определеният размер на обезщетението, като неотговарящ на обществения критерий за справедливост и на установените по делото конкретни обстоятелства.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е...