ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№50131

гр. София, 09.03.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 2292/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Българска федерация по ушу и С. К. К., чрез адвокат И. К. И., срещу въззивното решение № 22 от 16.02.2022 г., постановено по в. гр. дело № 603/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260169 от 17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 34/2020 г. по описа на Окръжен съд – С. З. с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Българска федерация по ушу срещу М. М. М. и СНЦ „Клуб по бойни изкуства „Кралете на Саншоу“ частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 100 000 лв. /частично от сумата 700 000 лв./, с която ищците са се обогатили без основание, като са събирали от участниците в Т. Е. първенство по ушу - традиционни стилове, проведено в периода 17-23.05.2015 г. в [населено място], такси за участие от по 75 евро на ден за участник без да бъдат оправомощени за това, както и също без да бъдат оправомощени са получили от О. С. З. сумата от 50 000 лв. във връзка с провеждането на първенството, като съдът е отхвърлил като неоснователен и предявения от С. К. К. срещу М. М. М. и СНЦ „Клуб по бойни изкуства „Кралете на Саншоу“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на сумата от общо 7921 лв., която са получили от него без основание за такса за участие на 18 участника в Т. Е. първенство по ушу - традиционни стилове, проведено в периода 17-23.05.2015 г. - в [населено място].

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ищците молят съда да отмени решението и да постанови друго, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В случай че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, ищците молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират сторените в касационното производство съдебни разноски.

Ответниците по касационната жалба М. М. М. и СНЦ „Клуб по бойни изкуства „Кралете на Саншоу“ е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. В отговора се съдържа искане за присъждане на разноски за касационното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

В изложението към касационна жалба са формулирани следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви в съдебното решение, които да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, повдигнати във въззивната жалба, преценка на доказателствата и защо се игнорират част от тях, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

2. Следва ли мотивите на въззивния съд да изразяват проверяваща, а не решаваща дейност? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

3. Длъжен ли е въззивният съд, когато не излага мотиви в решението си, изрично да посочи в същото, че препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно дадената в чл. 272 ГПК процесуална възможност? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

4. Длъжен ли е съдът да прецени доказателствената стойност на представени частни свидетелстващи документи по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото и съответно да изложи в мотивната част на решението защо ги е кредитирал, въпреки и в противовес с приети по делото други доказателства, оборващи в противоположна насока описаните в частния документ факти и обстоятелства? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

5. Длъжен ли е съдът да прецени при формиране на вътрешната си воля и да обсъди в крайния си акт последствията от установяване чрез съдебна експертиза неистинност на документ - писмено доказателство по делото, ползващо някоя от страните, както и да извърши проверка дали и в каква степен неистинският документ засяга и други приети по делото доказателства? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

6. Счита ли се, че физическо лице, което не е посочено изрично като страна, не е упълномощено и няма представителни функции на някои от договарящите, е страна по договор, ако го е приподписало? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със следната практика на ВКС: т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г на ВКС, ОСГК; решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. на ВКС, II г. о.; определение № 44/19.01.2017 г. по гр. д. № 2631/2016 г. на ВКС, III г. о. и др.

Касаторът твърди, че обжавалното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

От данните по делото се установява следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че от 17 до 23.05.2015 г. в спортна зала „И. В.“ в [населено място] е било проведено Т. Е. първеноство по ушу - традиционни стилове. Неоснователно е твърдението, че без основание М. М. и СНЦ Клуб по бойни изкуства Кралете на Саншоу са събирали таксите от участниците. С писмо от 24.07.2014 г., президентът на Европейската федерация по ушу Р. С. е уведомил ответник М., че изпълнителният съвет единодушно го назначава за председател на Организационния комитет на Т. Е. първенство по традиционно уши през 2015 г., като същият ще отговаря за цялата организационна работа за посоченото събитие. С договор за възлагане от 26.02.2015 г. М. е възложил на СНЦ Клуб по бойни изкуства Кралете на Саншоу да проучи, анализира и организира всички аспекти на първенството по ушу. От представената по делото кореспонденция се установява, че основно с организацията е натоварен ответникът М.. С. К. и Г. Д. са били напълно наясно и съгласни с това, като К. е извършил плащане за участието на 18 състезатели в първенството. Съгласно представената по делото съдебно-счетоводната експертиза, в счетоводната система на ответното дружество приходите от такси за участие в състезанието са отчитани по счетоводна сметка № 715 Приходи от европейско първенство и за 2015 г. възлизат на 291 685.06 лв., като общият размер на разходваните за дейности по организацията и провеждането на първенството е 292 000 лв. От банковата сметка на дружеството е била преведена сума в размер на 3 000 евро по сметка на Европейската федерация по ушу на 01.06.2015 г. Получаването на сумата е потвърдено с писмо от 04.06.2015 г., видно от което всички финансови задължения към Европейската федерация и организационния комитет, свързани с подготовката, домакинството и провеждането на първенството, са били изпълнени. Във връзка с организацията на състезанието и постъпило искане от Клуб по бойни изкуства Кралете на Саншоу за отпускане на финансови средства О. С. З. е отпуснала 50 000 лв. на два пъти: през януари 2015 г. - 20 000 лв. и през февруари 2015 г. - 30 000 лв.. Предвид изложеното описаните в исковата молба суми са получени и разходвани с основание - организиране и провеждане на спортно състезание, за което ответниците са били съответно упълномощени. Следователно така предявените иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Във връзка с предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД съдът е приел, че в исковата молба се твърди, че ищецът е ищецът К. е платил на ответниците сумата от 4 050 евро, равняващи се на 7 921 лв. Тази сума е заплатена за дължимите 18 бр. такси за участието на състезатели за времето от 19 до 21.05.2015 г. Налице е договор между страните и няма данни за неговото отпадане. Следователно няма получаване без основание, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

По въпроси № 1, 2 и 3:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е изложил в мотивите си собствените фактически констатации и е изпълнил задължението си да обсъди основанията, посочени във въззивната жалба, да направи собствени фактически констатации и да изложи мотиви. Изложените от касатора съображения не сочат на необсъдени на съда доводи, възражения или доказателства, а са свързани с несъгласие с изводите на съда, относно основателността на предявените искове. Тези съображения обаче касаят правилността на съдебното решение и начина на обсъждане на доказателствата по делото. Въпросът за правилността на съдебното решение, обаче не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, включително представените съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението е съобразено с цитираната от касатора съдебна практика, поради което в случая не може да бъде допуснато касационно обжалване на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По въпрос № 4:

Както се изясни, във връзка със задълженията на въззивния съд да обсъди основанията, посочени във въззивната жалба, да обсъди наведените с въззивната жалба доводи и възражения, както и да направи собствени фактически констатации въз основа представените по делото доказателства и да изложи мотиви, е налице константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от настоящата въззивна инстанция. Ето защо не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с четвъртия въпрос на касатора, касаещи задължението на съда да прецени доказателствената стойност на представени по делото частни свидетелстващи документи по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото и съответно да изложи в мотивната част на решението защо ги е кредитирал.

По въпрос № 5:

Петият въпрос е поставен при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Във въззивното решение не се посочва, че е установена неистинност на представен по делото документ. Така поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, поради което същият е неотносим и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По въпрос № 6:

Шестият поставен от касатора въпрос /дали следва да се приеме, че физическо лице, което не е посочено изрично като страна по сключен договор, не е упълномощено и няма представителни функции, е страна по този договор, ако го е приподписало/ касае обосноваността на въззивното решение и изисква преценка на фактите и представените по делото доказателства, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо и по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси. С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. В случая не е налице никаква обосновка относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението оплаквания.

Относно твърдението за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Р. Б. чрез законовия критерий очевидна неправилност се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т. е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При твърдения за очевидна неправилност, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно основателността на иска.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция касаторите Българска федерация по ушу и С. К. К. дължат на ответниците по касация М. М. М. и СНЦ „Клуб по бойни изкуства „Кралете на Саншоу“ направените от тях разноски - по 4000 лв. за всеки от тях, представляващи възнаграждение за един адвокат.

С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 22 от 16.02.2022 г., постановено по в. гр. дело № 603/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Българска федерация по ушу и С. К. К. да заплатят на М. М. М. и СНЦ „Клуб по бойни изкуства „Кралете на Саншоу“ разноски по делото - по 4000 лв. за всеки от ответниците по касация.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.