5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50129

гр. София, 08.03.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3268 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. К.- трето лице помагач на страната на ответниците, чрез адв. С. С. от САК, против въззивно решение № 261316/14.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 14138/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №173210/22.07.2019г. постановено по гр. д. № 49800/2015 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №...., том III. peг. №...., дело № ..../2015г., сключен между М. Ц. Я., чрез пълномощник З. Г. С., от една страна и от друга страна - П. В. Б., с който М. Ц. Я. е прехвърлил на П. В. Б. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище - апартамент, заснет с идентификатор № ....., находящ се в [населено място]. СО район „Н.,[жк], срещу което П. В. Б. е прехвърлил на М. Ц. Я. 5/6 ид. части от 1/2 ид. част от УПИ....., от кв. №17, по плана на [населено място], обл.Софийска, с площ 304 кв. м., заедно с цялата южна половина /южен близнак/ от жилищна сграда - близнак в парцела, който близнак е построен върху площ от 52 кв. м.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Когато ищецът твърди липса на упълномощителна сделка, на която се е позовал негов мним представител и на което основание се е разпоредил с имот на ищеца в полза на трето лице, ако счете за доказано твърдението, необходимо ли е съдът първоначално да обяви оспорената упълномощителна сделка за нищожна и на това основание да обяви за недействителен на основание чл. 42, ал. 2. пр. 2 ЗЗД договора за покупко-продажба или констатирайки в мотивите липсата на валидно упълномощаване, в диспозитива на решението да прогласи за нищожна сключената сделка? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните, за да обоснове решението си? Сочи се наличие на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че: по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС - ТР №5/12.12.2016 г. по тълк. д. №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 94/24.04.2017 г. по гр. д. № 296/2016 г. на ВКС, 4-то г. о.; Решение №132/18.07.2019 г. по гр. д. № 3313 / 2018 г. на ВКС, 3-то г. о.; Решение № 285/28.09.2011 г. по гр. д. № 1033/2010 г. на ВКС. По втория въпрос се сочи противоречие с Решение № 69/10.05.2022 г. по гр. д. № 2530/2021 г. на ВКС, 3-то г. о.: Решение №170/29.11.2018 г. по гр. д. № 3957/2017 г. на ВКС, 3-то г. о.; Решение №40/04.05.2022 г. по гр. д. № 2583/2021 г. на ВКС, 2-ро г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата М. Ц. Я. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че на 07.05.2015 г. бил сключен договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №..., том III, рeг. № ...., дело № ..../2015 г. на нотариус В. Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, сключен между М. Ц. Я. /ищец в първоинстанционното производство/, чрез пълномощник З. Г. С., от една страна и от друга страна - П. В. Б. /ответник в първоинстанционното производство/, с който М. Ц. Я. е прехвърлил на П. В. Б. собствения си недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище - апартамент, заснет с идентификатор №....., находящ се в [населено място],[жк], бл., срещу което П. В. Б. е прехвърлил на М. Ц. Я. 5/6 ид. части от 1/2 ид. част от У ПИ ...., от кв. №17, по плана на [населено място], обл.Софийска, с площ 304 кв. м., заедно с цялата южна половина /южен близнак/ от жилищна сграда - близнак в парцела, който близнак е построен върху площ от 52 кв. м. Представителната власт на пълномощника З. Г. С. произтичала от пълномощно от 29.04.2015 г., нотариално заверено от нотариус В. Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302. Прието е, че от основно и допълнително заключение на съдебно - почеркова експертиза, се установява по категоричен начин, че подписът, положен от името на М. Ц. Я., срещу „упълномощител в двата броя идентични пълномощни, нотариално заверени на 29.04.2015 г. под вх.№ 07547 и вх.№ 07548 от нотариус В. Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, с които М. Ц. Я. упълномощава З. Г. С. да го представлява пред нотариус и трети юридически и физически лица, като се разпорежда, дари, продаде, замени, ипотекира и др. с процесния недвижим имот, не е положен от ищеца - М. Ц. Я.. Прието е, че е оборена формалната доказателствена сила на пълномощното и материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване, че подписът е положен от посоченото лице. Направен е извод, че двата броя идентични пълномощни, нотариално заверени на 29.04.2015 г. не доказват, че обективираното в тях изявление изхожда от лицето, автор на документите - М. Ц. Я., поради което едностранните сделки по упълномощаването са нищожни поради липса на съгласие и като такива не са породили желаните правни последици. Според приетото от въззивния съд нищожността на упълномощителната сделка влече след себе си и нищожност на договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015 г. Посочено е, че липсата на валидно делегиране на представителна власт означава, че удостовереното в нотариалния акт №105 волеизявление за сключването на договора не изхожда от ищеца и следователно, той не е дал съгласието си за такава сделка, респективно нотариалният акт не удостоверява съвпадането на насрещните волеизявления на лицата, посочени като страни по договора за замяна. Липсата на съгласие от лицето, посочено като страна за сключване на атакуваната сделка, обуславяло нищожност по смисъла на чл.26, ал.2. пр.2 от ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по следните уточнени от съда въпроси: Когато ищецът твърди липса на упълномощителна сделка, на която се е позовал негов мним представител и на което основание се е разпоредил с имот му в полза на трето лице, ако счете за доказано твърдението, необходимо ли е съдът първоначално да обяви оспорената упълномощителна сделка за нищожна, а след това да обяви за недействителен на основание чл. 42, ал. 2. пр. 2 ЗЗД договора? и Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?. Същите са от значение за изхода на спора и въззивното решение, следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на състави на ВКС.

По втория въпрос от изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по същия са свързани и обусловени от отговора на въпросите, по който касационният контрол се допуска.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 135,39 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 261316/14.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 14138/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателя Т. Н. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 135,39 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.