Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 6134 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. срещу решение № 29/17.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1370/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Д. Д. срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/02449/3/01/04/01 от 31.07.2019 г., издаден от директора на областна дирекция – ОРРА Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", с който на Д. Д. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 13/06/1/0/02249 от 26.02.2016 г. и е прекратен договора на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като е определено задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по договора и представляващо подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че Д. Д. е регистриран земеделски производител по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, в областна дирекция "Земеделие" гр. Пазарджик, като е подал заявление за подпомагане по мярка 6. 1 "Стартова помощ за развитието на малки земеделски стопанства" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., с идентификационен номер 13/06/1/0/02449 от 24.07.202015 г., към което е приложен бизнес план. В раздел ІV „Производствена програма на земеделското стопанство“, т. 2 „Животновъдство“ на бизнес плана, за всяка стопанска година от периода 2014 г. до 2018 г. е посочено: свине – майки – 8 бр.; прасенца под 45 дни – 25 бр.; други свине – 2 бр. Посочено е, че максималния брой точки за стандартния производствен обем на земеделското стопанство (стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки земеделски продукт), към момента на кандидатстване е 19, 94 (31212, 00 лв.); броят точки за планирано увеличение на стандартния производствен обем на земеделското стопанство е 6, 00, а сумата от размера на стопанството и планираното му увеличение е 25. 94 точки (44792, 00 лв.). В таблица 12 от бизнес плана - определяне на икономическия размер на стопанството, за всяка отделна стопанска година са посочени следните стойности за стандартния производствен обем: за 2014/2015 г. в размер на 31 212 лв.; за 2015/2016 г. в размер на 38 002 лв.; за 2016/2017 г. в размер на 41 397 лв.; за 2017/2018 г. в размер на 44 792 лв.; Установено е, че между Д. Д., като ползвател и Държавен фонд "Земеделие" е бил сключен договор № 13/06/1/0/02449 от 26.02.2016 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от марка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895 лева, за изпълнение на одобрен проект № 13/06/1/0/02449. В раздел ІІ от договора е предвидено помощта да се изплати на два етапа: първо плащане в размер на 24 447, 50 лева, и второ плащане в размер на 24 447, 50 лв., което се изплаща при подадена в срок до 10.09.2018 г. заявка, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана, и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора. Съобразно чл. 6, ал. 1 от договора, ползвателят се е задължил да изпълни представения от него бизнес план в периода от сключване на договора до 10.09.2018 г. По силата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора, когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в стандартен производствен обем, в срока по чл. 6, ал. 1 от договора, а според чл. 9, ал. 1, т. 13 от договора, когато ползвателят не е спазил заложените в бизнес плана срокове, в които е предвидил да извърши засаждане/засяване на земеделските култури през всички години от изпълнението на бизнес плана, а в случаите на промяна в тези срокове – не е уведомил предварително Фонда за настъпилата промяна и/или не е изложил писмено мотивите, които са наложили промяната. Според чл. 8, ал. 1 от договора, Фондът има право да упражнява контрол за изпълнение на условията и задълженията на ползвателя по договора, както и на нормативните изисквания, свързани с подпомаганата дейност. Не се спори между страните, че е извършено първо плащане сумата в размер на 24447, 50 лева. От Д. Д. е подадена и заявка за второ плащане. В описание на избраната дейност е посочено: създаване и отглеждане на овощни дръвчета, разширяване на стопанството, отглеждане на животни, подобряване на сградния фонд, закупуване на инвентар. Декларирани са извършени разходи за инвестиции в материални активи на стойност 6871, 49 лв., от тях за овощни дръвчета в размер на 1 218, 00 лв. и 1 950, 00 лв. В заявлението е посочен размера на стопанството (стандартен производствен обем), към момента на искането за второ плащане е 44792, 00 лв. Съобразно данните описани в таблица 1 към заявлението, Д. Д. е декларирал, че за стопанската 2017/2018 г. е отглеждал площи, заети от насаждения от сливи с обща площ от 4, 040 дка., ябълки с обща площ от 4, 770 дка. и круши с обща площ от 4, 051 дка. при обща площ на ползвана земя от 15, 861 дка. В таблица 2. 1, към заявлението е посочено, че се отглеждат общо 35 бр. свине. На 30.10.2018 г. е извършена проверка на място, резултатите от която са отразени е контролен лист. В приложение № 5 към контролния лист е посочено, че при посещението на място са установени общо 32 броя свине, от които 4 бр. свине майки, 15 бр. прасенца под 45 дни и 13 бр. свине - други. Относно овощните насаждения, при проверката е установено следното: овошки сливи стенлей по договор 300, установени на място 192, засадени в имот № 042137 и № 042138; круши по договор 314, установени на място 72, засадени в имот № 042155; ябълки по договор 384, на място установено, че няма засети. На 22.11.2018 г. е извършена втора проверка на място, резултатите от която са отразени е контролен лист ОП 1-ПМ. В приложение № 7 към контролния лист е описана констатацията, относно установените на място: сливи стенлей по договор 200 бр., на място 200 бр.; ябълки по договор 250 бр., на място 250 бр.; круши по договор 200 бр., на място 200 бр. Отправено е уведомително писмо № 01-163-6500/403 от 13.05.2019 г., в което е посочено, че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото са посочени данните, съобразно констатациите при извършените проверки на място и представените от Д. Д. документи и като краен резултат е посочено, че при кандидатстването, началният икономически размер на стопанството измерен в стандартен производствен обем е 15958, 44 евро, а към подаване на заявката за второ плащане по договора е в размер на 19312, 42 евро, тоест налице е нарастване на икономическия размер с 3353, 98 евро, вместо нарастване на икономическия размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в стандартен производствен обем спрямо този, който е залегнал като начален в заповедта за одобрение на проекта по договор № 13/06/1/0/02449 от 26.02.2016 г. Прието е, че ползвателят е нарушил чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярката и чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от договора от 26.02.2016 г. Издаден е акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/02449/3/01/04/01 от 31.07.2019 г., с изх. № 01-163-6500/488 от 01.08.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Пловдив, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 13/06/1/0/02449 от 26.02.2016 г., договорът е прекратен, като на Д. Д. е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо полученото първо плащане по договора. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, той е отменен с решение № 174/11.03.2020 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. № 961/2019 г. Съдът е приел, че неизпълнението на бизнес плана съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСФ и са основание за налагане на финансова корекция по посочения закон, а не за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С решение № 14911/02.12.2020 г., постановено по адм. д. № 7439/2020 г., Върховният административен съд е отменил решение № 174 от 11.03.2020 г. на Административен съд Пазарджик, и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Съдът е приел за неправилен извода на Административен съд Пазарджик, че за установеното с акта за установяване на публично държавно вземане неизпълнение на одобрения с договор № 13/06/1/0/02449 от 26.02.2016 г., бизнес план, е приложим реда по ЗУСЕСИФ. При връщането на делото в същия съд е било образувано адм. д. № 1370/2020 г., като с решение № 29/17.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1370/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е отхвърлена жалбата на Д. Д. срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/02449/3/01/04/01 от 31.07.2019 г., издаден от директора на областна дирекция – ОРРА Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", с който на Д. Д. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 13/06/1/0/02249 от 26.02.2016 г. и е прекратен договора на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като е определено задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по договора и представляващо подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. Съдът е приел за установено, от писмените доказателства по делото и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че именно по отношение на пълното и точно изпълнение на поетите от ползвателя задължения по договора от 26.02.2016 г. и увеличаването на икономическия размер на неговото стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, се концентрират противоположните становища на страните в процеса. Приел е, че поетите от Д. Д. задължения по договора са, при налично към сключването му през стопанската 2015/2016 г. стопанство от насаждения със сливи, ябълки и круши от по 3, 00 дка. или общо 9, 000 дка., както и свине – майки – 8 бр.; прасенца под 45 дни – 25 бр.; други свине – 2 бр., същото да достигне през стопанската 2017 г. /2018 г. насаждения със сливи, ябълки и круши от по 5, 00 дка. или общо 15, 000 дка., както и свине – майки – 8 бр.; прасенца под 45 дни – 25 бр.; други свине – 2 бр. Съответно при стандартен производствен обем на земеделското стопанство към момента на сключване на договора от 31212, 00 лв., то да достигне към 10.09.2018 г. (дата за подаване на заявката за второ плащане по договора) стандартен производствен обем от 44792, 00 лв. Приел е, че при извършената на 30.10.2018 г. първа проверка на място, органите на Държавен фонд "Земеделие" са установили: овошки сливи стенлей по договор 300, установени на място 192, засадени в имот № 042137 и № 042138; круши по договор 314, установени на място 72, засадени в имот № 042155; ябълки по договор 384, на място установено, че няма засети; установени общо 32 броя свине, от които 4 бр. свине майки, 15 бр. прасенца под 45дни и 13 бр. свине – други; Приел е, че при извършената на 22.11.2018 г. втора проверка на място, органите на Държавен фонд "Земеделие" са установили: сливи стенлей по договор 200 бр., на място 200 бр.; ябълки по договор 250 бр., на място 250 бр.; круши по договор 200 бр., на място 200 бр. Приел е, че непълното и неточно изпълнение от страна на Д. Д. на одобрения бизнес план към определената дата за подаване на заявление за второ плащане, е имало за пряка последица неизпълнение на посочените в нормативния акт цели, тоест в случая не е налице нито жизнеспособно и устойчиво земеделско стопанство, нито пък трайно насърчена заетост на ползвателя на помощта. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи.

Спорът между страните не е относно приложимостта на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители или приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, доколкото по това обстоятелство е налице влязло в сила съдебно решение - решение № 7470/21.06.2021 г., постановено по адм. д. № 13545/2020 г. на Върховния административен съд. При съобразяването на това обстоятелство, е без съдържание оплакването на страница първа от касационната жалба. Общите правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейската общност, са регламентирани с Регламент (ЕО, ЕВРОАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Целта на регламента е да защитава финансовите интереси на Съюза, предвидени в управлявания от Комисията общ бюджет на Съюза в съответствие с принципа на доброто финансово управление. Съобразно второ и трето съображение от Регламента, повече от половината от разходите на Съюза се изплащат на бенефициерите посредством посредничеството на държавите членки, както и че трябва да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза във всички области и съгласно правото на Комисията и държавите членки трябва да проверяват дали средствата от бюджета на Съюза се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати. Съгласно чл. 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95, "нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Правилата за приемането на административни мерки и санкции са конкретизирани в чл. 2 от Регламент № 2988/95 г. Съобразно параграф 1 на чл. 2, административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те ще бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект така, че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на Общността. Съгласно параграф 3, правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на въпросните правила, като се отчита видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95 общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно; посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаване на облагата. Съгласно чл. 4, параграф 2, прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс – където това е предвидено – лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент. Така предвидените мерки не се разглеждат като санкции (чл. 4, параграф 4), а като последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, не са спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима (решение на Съда на Европейския съюз от 4 юни 2009 г., Pometon, С-158/08, т. 28; решение от 14 септември 2014 г., Cruz, С-341/14, т. 45, решение от 18 декември 2014 г., Somvao, С-599/13, т. 36, решение от 26 май 2016 г., Neamt, С-260/14). Съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушаване от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите на мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В процесния случай, с акта за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/02449/3/01/04/01 от 31.07.2019 г., издаден от директора на областна дирекция ОРРА Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", на Д. Д. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 13/06/1/0/02249 от 26.02.2016 г. и е прекратен договора на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като е определено задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по договора и представляващо подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв.

Предметът на спора правилно е определен от първоинстанционния съд като спорът е правилно разрешен при съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните доказателства.

Съобразно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Съобразно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. По силата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора от 26.02.2016 г., страните са установили помежду се правилото, Фондът да изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора и ползвателят да няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора, когато ползвателя не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в стандартен производствен обем, в срока по чл. 6, ал. 1 от договора. Именно по отношение на пълното и точно изпълнение на поетите от ползвателя задължения по договора от 26.02.2016 г. и увеличаването на икономическия размер на неговото стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, е формиран правния спор. Поетите от Д. Д. задължения по договора са, при налично към сключването му през стопанската 2015/2016 г. стопанство от насаждения със сливи, ябълки и круши от по 3, 00 дка. или общо 9, 000 дка., както и свине – майки – 8 бр.; прасенца под 45 дни – 25 бр.; други свине – 2 бр., същото да достигне през стопанската 2017 г. /2018 г. насаждения със сливи, ябълки и круши от по 5, 00 дка. или общо 15, 000 дка., както и свине – майки – 8 бр.; прасенца под 45 дни – 25 бр.; други свине – 2 бр. Съответно при стандартен производствен обем на земеделското стопанство към момента на сключване на договора от 31212, 00 лв., то да достигне към 10.09.2018 г. (дата за подаване на заявката за второ плащане по договора) стандартен производствен обем от 44792, 00 лв.; При извършената на 30.10.2018 г. първа проверка на място, органите на Държавен фонд "Земеделие" са установили: овошки сливи стенлей по договор 300, установени на място 192, засадени в имот № 042137 и № 042138; круши по договор 314, установени на място 72, засадени в имот № 042155; ябълки по договор 384, на място установено, че няма засети; установени общо 32 броя свине, от които 4 бр. свине майки, 15 бр. прасенца под 45дни и 13 бр. свине – други; При извършената на 22.11.2018 г. втора проверка на място, органите на Държавен фонд "Земеделие" са установили: сливи стенлей по договор 200 бр., на място 200 бр.; ябълки по договор 250 бр., на място 250 бр.; круши по договор 200 бр., на място 200 бр.; Според констатациите на назначеното по делото вещо лице агроном, посадъчния материал закупен от жалбоподателя през 2016 г. и 2018 г. е засаден на 29.09.2018 г. При огледа на място, извършен от вещото лице на 25.04.2021 год., ясно се е виждало едно нередовно насаждение: сравнително добре (около 60%) са се прихванали крушите, сливите силно проредени, а ябълки изцяло липсват. Според експерта, закупеният на 06.04.2016 г. посадъчен материал е засаден след 2 години и 6 месеца, поради което няма как за този период от време да запази жизнените си функции и да се очаква прихващане на растенията; Според вещото лице икономист, икономическият размер на стопанството на жалбоподателя към 30.10.2018 г., измерен в стандартен производствен обем е 19312, 42 евро. При кандидатстването, началният стандартен производствен обем по БП е в размер на 15 958, 44 евро, т. е. налице е нарастване на икономическия размер на стопанството в размер на ЗЗ53, 98 евро. Според, чл. 10 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., изплащането на помощта се извършва на два етапа: 1. първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ; 2. второ плащане в размер на левовата равностойност до 12 500 евро – когато след извършена проверка разплащателната агенция установи точното изпълнение на бизнес плана. Според чл. 9, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., финансовата помощ се предоставя за максимален срок пет години при условие, че представеният към заявлението за подпомагане бизнес план е изпълнен точно. При съобразяване на тези обстоятелства, не е възможно да се приеме, че е налице такова точно изпълнение на заявения от Д. Д. и одобрен от административния орган бизнес план. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че непълното и неточно изпълнение от страна на Д. Д. на одобрения бизнес план към определената дата за подаване на заявление за второ плащане, е имало за пряка последица неизпълнение на посочените в нормативния акт цели, тоест в случая не е налице нито жизнеспособно и устойчиво земеделско стопанство, нито пък трайно насърчена заетост на ползвателя на помощта. Достатъчно в тази насока е да се посочат констатациите, че при осъществената от органите на фонда първа проверка е установено, частично изпълнение на ангажиментите относно създаване на насаждения от сливи и круши, и пълно неизпълнение на задължението за създаване от насаждения с череши. Независимо от междувременното засаждане на допълнителни овошки от Д. Д. (които според вещото лице са поначало негодни да създадат трайни насаждения), стопанството към 25.04.2021 год. (когато е бил извършен оглед от вещото лице) е било отново в състояние, подобно на това, констатирано при първата извършена от органите на фонда проверка на 30.10.2018 г., тоест - около 60% прихванали се круши, проредени сливи и напълно липсващи ябълки. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това не може да бъде квалифицирано, като създадено и поддържано жизнеспособно и устойчиво земеделско стопанство. Икономическото изражение на тези факти е нарастване на стандартния производствен обем на стопанството в размер на ЗЗ53, 98 евро, вместо нормативно и договорно установени минимум 4000, 00 евро.

Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 2600, 27 лв.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/17.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1370/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. Д. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноските по делото в размер на 2600, 27 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА